Решение № 209 от 18.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № ********* г., издадено от председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което за нарушение по чл. 4, чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсална услуга по Закона за електронните съобщения (Наредба № 4), на основание чл. 335, вр. чл. 336 от Закона за електронните съобщения на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.

В жалбата се излагат съображения, с които се оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че нарушението не е било доказано по безспорен начин. Счита, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Алтернативно поддържа размерът на наказанието да бъде намален до минимално предвидения от 500 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представител.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представляват от ст. юрисконсулт П.. Оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за доказано. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На ******** г. е постъпила жалба в КРС от жители на село Ж., общ. К., обл. Бургас, за лошо качество на предоставяните фиксирани и мобилни услуги от „В.Б.“ ЕАД. Във връзка с подадената жалба на ******** г. служители на КРС, в това число и свидетелката К. Г., на длъжност гл. инспектор в КРС посетили село Ж. и извършили проверка в присъствие и на кмета на селото, който също потвърдил, че предоставените услуги от жалбоподателя са с много лошо качество. Била извършена проверка на двама жители от селото на използваните от тях фиксирани гласови услуги. В дома на един от жителите – г-жа Н.М.Х., абонат с тел. номер *********, която била трудно подвижна, проверяващите направили три опита да изберат от телефона на Х. други абонати на жалбоподателя и на други оператори, но разговори не се осъществили, всички набирания били неуспешни. Телефонен пост с номер ********* не е бил засегнат от аварии и прекъсвания. Констатирало се, че не е била монтирана външна антена за подобряване на мобилното покритие и качеството на използваната от Н. Х. фиксирана услуга. Контролният орган извършил и измерване с техническо средство на осигуреното покритие и качество на предоставяните услуги чрез наземни мрежи, като при измерването са били констатирани разминавания между декларираното от оператора „В.Б.“ ЕАД покритие и действително измереното. За услугата 2G вместо „добро“ проверяващите измерили от „задоволително“ към добро. За услугите 3G и 4G вместо от „задоволително“ към „добро“, било измерено покритие от „липса“ към „задоволително“. За услугата 5G вместо от „липса“ към „задоволително“ се измерило „липса“ на покритие.

Свидетелката Г. съставила на ******** г. срещу дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение по чл. 4, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4, за това, че не е осигурило на своя абонат – Н. Х. възможност за осъществяване на гласови съобщения към номера от Националния номерационен план на Република България. Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на свидетелката Г. са обективни, последователни, логични и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

2

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компететнтен орган – председател на КРС. От приложена в преписката Заповед № РД 07-485/26.08.2024 г.на председателя на КРС (л. 46) се установява и компетентността на свидетелката Г. за съставяне на процесния АУАН. НП и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното в жалбата възражение за неяснота на нарушението, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП е изложена идентична фактическа обстановка, която е била подведена под правната норма на извършено нарушение по чл. 4, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за предоставяне на универсална услуга по Закона за електронните съобщения. Следователно вмененото на жалбоподателя нарушение е описано от фактическа и правна страна, поради което съдът не споделя поддържаната защитна теза на жалбоподателя, че е налице неяснота по отношение на нарушението.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 4, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсална услуга по Закона за електронните съобщения. Съгласно сочената разпоредба предприятията по чл. 3 са длъжни да осигуряват на потребителите възможност за непрекъснатост при ползване на услугите по чл. 2, ал. 2, с изключение на случаите на аварии и планирани прекъсвания.

По делото не е спорно, че към датата на проверката (******** г.) лицето Н. Х., жителка на село Ж. е абонат на дружеството-жалбоподател „В.Б.“ ЕАД, ползващ фиксирани гласови услуги с абонатен номер *********. В преписката е налично и писмено доказателство в подкрепа на този факт – фактура № ***********, издадена от „В.Б.“ на ******** г. (л. 38 ).

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства (показанията на свидетелката Г.) безспорно се установява, че при извършена проверка на място в село Ж., община К. служители на КРС са констатирали, че „В.Б.“ не е осигурило на абоната Х. възможност за осъществяване на гласови съобщения. Свидетелката Г. посочва, че са били извършени опити за набиране на номера на други абонати на „В.Б.“ и други оператори, но не се е осъществило нито едно повикване. Контролният орган не е констатирал към датата на проверката абонатният номер на Н. Х. да е бил засегнат от аварии и планирани прекъсвания.

При така установеното по делото, съдът прави извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 4, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 21.03.2023 г. „В.Б.“ 3

ЕАД е предприятие, което предоставя на потребителите в това число и Н. Х. универсална услуга за гласови съобщения, като при извършена проверка на ******** г. в дома на Х. служители на КРС са констатирали, че жалбоподателят не е осигурил необходимото качество на услугата, за да се осъществи гласово свързване с други абонатни номера от Националния номерационен план.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 336, вр. чл. 335 от Закона за електронните съобщения за нарушителите юридически лица се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лева до 5000 лева. Санкционната норма правилно е била приложена от наказващия орган и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в предвидения максимум от 5000 лева. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Настоящият състав счита, че предвид наличните данни за извършени множество предходни нарушения от същия вид, извършени от жалбоподателя, размерът на наказанието в максимален размер е правилно определен. В НП е посочено, че срещу жалбоподателя са били издадени над 20 броя НП и потвърдени от съдилищата за извършени от жалбоподателя нарушения, като се изброяват една част от тях – 11 броя. Независимо, че жалбоподателят е бил вече санкциониран многократно, същият отново е извършил административно нарушение, като наложените до този момент наказания не са постигнали предвидените в чл.

12 ЗАНН цели, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Ето защо правилно АНО е приел, че спрямо жалбоподателя следва да се наложи административнонаказателната репресия в най-тежката форма, като му се наложи наказание в максималния размер. Още повече от показанията на свидетелката Г. се установява, че лицето Х. е била трудно подвижна и липсата на фиксирана телефонна услуга е препятствала абоната да осъществи контакт с лица, в случай на нужда.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., равняващи се на 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********* г., издадено от председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което за нарушение по чл. 4, чл.

2, ал. 2, т. 1 от Наредба №4 от 21.03.2023 г. за условията и реда за предоставяне на универсална услуга по Закона за електронните съобщения (Наредба № 4), на основание чл.

335, вр. чл. 336 от Закона за електронните съобщения на „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.

ОСЪЖДА „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията сумата от 76,69 евро, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5