Решение № 17611 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17611 гр. С. 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110102382 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. М., ЕГН **********, срещу „Л.“ ООД, ЕИК ********, с която са предявени при условията на кумулативност установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 283697/23.08.2025 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 284068/24.08.2025 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и осъдителни искове за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от общо 55,28 евро - недължимо платена сума над чистата стойност по двата договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.01.2026 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 283697/23.08.2025 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 300 лв. при фиксиран ГЛП от 36 %, ГПР – 39,61 %, със срок на погасяване – 30 дни, и общ размер на дължимата за връщане сума – 308,46 лв., като му е начислена и неустойка по чл. 27 от договора за непредоставяне на обезпечение в размер на 98,70 лв. Сочи, че при идентични условия за кандидатстване между страните е сключен и Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 284068/24.08.2025 г., по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 600 лв., от които 407,16 лв. са удържани от ответното дружество за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 283697/23.08.2025 г., а сумата от 192,84 лв. ищецът е усвоил на 1 същия ден по посочена в договора банкова сметка. Сочи, че договорът е сключен при фиксиран ГЛП от 36 %, ГПР – 39,61 %, със срок на погасяване – 30 дни, и общ размер на дължимата за връщане сума – 616,92 лв., като му е начислена и неустойка по чл. 27 от договора за непредоставяне на обезпечение в размер на 197,40 лв. Счита, че договорите са недействителни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР по тях не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 17 и чл. 27 от договорите. Излага съображения, че неустойката е разход, свързан с договорите за потребителски кредит, който е предварително известен на кредитора, включена е в погасителния план и е била задължително условие за отпускане на кредитите, поради което попада в дефиницията „общ разход“ по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включва в ГПР. Счита, че невключването й в ГПР цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорите са недействителни и на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатите кредити. Твърди, че на 14.11.2025 г. е заплатил по договора за потребителски кредит от 24.08.2025 г. сумата от 200 лв., а на 14.01.2026 г. – сумата от 400,95 лв., или общо 600,95 лв. Сочи, че чистата стойност на получените суми по двата договора е в размер на 492,84 лв., поради което му се дължи връщане на сумата в размер на 108,11 лв. (55,28 евро). По изложените съображения моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага съображения, че сключените между страните договори за потребителски кредит отговарят на изискванията на ЗПК и не са нищожни. Сочи, че при подписване на договорите кредитополучателят е бил наясно с всички условия по тях. Поддържа, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като ясно е посочен размерът на ГПР и по какъв начин се формира той, същевременно същият не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като излага съображения за действителността на клаузата за неустойка, както и че потребителят е разполагал с възможност да се откаже от договорите, ако не е могъл да обмисли ангажимента, който поема със сключването им. Не оспорва извършеното от ищеца плащане общо по рефинансиращия и рефинансирания договор за кредит, но счита, че договорите са валидни, поради което има основание да задържи исковата сума. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С молба от 20.05.2026 г. ищецът пояснява, във връзка с дадени указания по иска по чл. 55 ЗЗД, че сумата от 108,11 лв. (55,28 евро) се явява недължимо платена както по Договор за потребителски кредит № 284068/24.08.2025 г., така и по Договор за потребителски кредит № 283697/23.08.2025 г. - част от сумата от 600 лв., отпусната по договора от 24.08.2025 г., а именно сумата от 407,16 лв. е удържана от ответника за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 283697/23.08.2025 г., от които 107,16 лв. са недължимо платени (разлика над чистата стойност от 300 лв.), а сумата 2 от 0,95 лв. е недължимо платена по Договор за потребителски кредит № 284068/24.08.2025 г.

(разлика над чистата стойност от 600 лв.).

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява сключването на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 283697/23.08.2025 г., по силата на който „Л.“ ООД като кредитор е предоставило на В. И. М. като потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 300 лв., при лихвен процент по кредита в размер на 36 %, при ГПР в размер на 39,61 % и обща сума, дължима от потребителя – 308,46 лв. Страните са уговорили срок за връщане на заема от 30 дни, с падеж на 22.09.2025 г., като е предвидено кредитът да бъде обезпечен чрез поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят се задължава в срок от три дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, което да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения; срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал. 2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Според чл. 27, ал. 3 от договора, неустойка се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет погасителен план, видно от който на потребителя е начислена 3 неустойка в размер на 98,97 лв., като общо дължимата сума с включена неустойка при непредоставяне на обезпечение е в размер на 407,16 лв. (208,18 евро).

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява сключването и на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 284068/24.08.2025 г., по силата на който „Л.“ ООД като кредитор е предоставило на В. И.

М. като потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 600 лв., при лихвен процент по кредита в размер на 36 %, при ГПР в размер на 39,61 % и обща сума, дължима от потребителя – 616,92 лв. Страните са уговорили срок за връщане на заема от 30 дни, с падеж на 23.09.2025 г., като е предвидено кредитът да бъде обезпечен чрез поръчител или банкова гаранция. Между страните не е спорно, че с този кредит е рефинансиран предходно сключения Договор за потребителски кредит № 283697/23.08.2025 г., като сумата от 407,16 лв. е послужила за погасяване на задълженията по последния, а сумата от 192,84 лв. е преведена на ищеца по посочена в договора банкова сметка.

В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят се задължава в срок от три дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, което да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения; срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал. 2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Според чл. 27, ал. 3 от договора, неустойка се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет погасителен план, видно от който на потребителя е начислена 4 неустойка в размер на 197,40 лв., като общо дължимата сума с включена неустойка при непредоставяне на обезпечение е в размер на 814,32 лв. (416,36 евро).