Решение № 1 от 03.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000091 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 23/ 13.03.2023 г. по т.д. № 36/ 2021 г. по описа на ВТОС съдът е приел за установено по отношение на М. В. П., действаща лично и в качеството си на ЕТ „Иконом – М. П.“ гр.Горна Оряховица и П. Й. П., че дължат солидарно на „Първа Инвестиционна Банка“ АД в качеството й на правоприемник на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД сумата 72 428. 57 евро – просрочена главница, сумата 18.41 евро – просрочена договорна лихва за периода 21.03.2019 г. – 22.03.2019 г. вкл., сумата 13 292.18 евро – просрочена наказателна лихва за периода 22.03.2019 г. – 12.03.2020 г. вкл., сумата 1141.35 евро – договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. вкл., сумата 6 940.58 евро – просрочена наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 11.11.2020 г. вкл., сумата 51.54 евро – непогасени разноски за връчване покани чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 12.11.2020 г. до пълното изплащане на задълженията, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 330/16.11.2020 г. и изп. лист по ч.гр.д. №1753/2020 г. по описа на РС – Горна Оряховица.

Въззивното производство е по подадена въззивна жалба от М. В. П., действаща лично и в качеството си на ЕТ „Иконом – М. П.“ гр. Горна Оряховица и П. Й. П.. Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно. Съдът не съобразил, че задълженията по договора за предоставен банков лимит не са изискуеми, тъй като този договор се задействал 1 при настъпване на предсрочна изискуемост на двата процесни договора за кредит от 21.11.2006 г., а такава не била настъпила, нито бил настъпил договореният краен срок за погасяване. Изразяват несъгласие с извода на съда, че вземанията на Банката за периода от 2015 г. до 2019 г. не са погасени по давност. Считат, че Банката е недобросъвестен кредитор, защото не предприела действия за предоговаряне на условията по договора с оглед ковидпандемията, влошените икономически условия и войната в Украйна, още повече че поискали анексиране на договорите и предоставили нови оценки на ипотекираните за обезпечение имоти. Съдът неоснователно отказал да допусне назначаването на тройна съдебноикономическа експертиза, като необосновано кредитирал формално изготвеното заключение на вещите лица по приетата такива. Молят решението на ВТОС да бъде отменено и съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД със становище за нейната неоснователност. Поддържа, че жалбоподателите са изпаднали в забава за изпълнение на договорните си задължения по сключените от тях два договора за кредит, уведомени са за това на 13.02.2019 г. и не са погасили тези задължения в предоставения им срок, което е довело до обявяване на вземанията на Банката за предсрочно изискуеми и на основание на процесния договор на 21.03.2019 г. Банката служебно е усвоила част от блокирания лимит. Правилно съдът отхвърлил възраженията на длъжниците за погасяване по давност на част от претендираните вземания, защото в случая давността започвала да тече от датата на обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Моли решението на ВТОС да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

М. В. П., действаща лично и в качеството си на ЕТ „Иконом – М. П.“ и П. Й. П. – съпруг на П. са съответно кредитополучател и солидарен длъжник по сключени с ТБ „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, чийто правоприемник е „Първа Инвестиционна банка“ АД, три договора: Договор за кредит № №323-ГО-760/ 21.11.2006 г. /за краткост № 760/, Договор за кредит №323-ГО-761/ 21.11.2006 г. /за краткост № 761/ и Договор за кредитен лимит №ГО323- 759/ 21.11.2006 г. По Договор за кредит № 760 Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 39 400 евро за покупка на недвижим имот с търговско предназначение – склад, при учредена в полза на Банката ипотека, с договорен 2 краен срок на издължаване на кредита – не по-късно от 30.11.2021 г., при погасяване на анюитетни вноски съгласно погасителен план. По договор за кредит № 761 на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 30 500 евро за рефинансиране на техни текущи задължения с договорен краен срок на издължаване на кредита – не по-късно от 14.12.2016 г., при погасяване на анюитетни вноски съгласно погасителен план. И в двата договора е договорен фиксиран лихвен процент от 7.45 % за първата година и променлив лихвен процент в размер на действащия шестмесечен EURIBOR и фиксирана надбавка от 4.30 пункта, но не по-малко от 7.45 %, както и наказателна лихва при просрочие на задълженията – увеличен лихвен процент с 10 пункта. В чл.15.2 е предвидено право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не погаси в срок коя да е погасителна вноска. И към двата договора са сключени анекси от 09.02.2011 г., по силата на които на кредитополучателя е предоставен гратисен период за издължаване на непогасената просрочена и редовна главница по кредита, като по втория договор – № 761 крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е удължен до не по-късно от 14.12.2020 г. С Договор за предоставяне на кредитен лимит Банката е предоставила на солидарните длъжници кредитен лимит в размер на 123 400 евро, като съгласно т.2 сумата 99 000 евро от този лимит се блокира за обезпечаване на вземанията на Банката по двата гореописани договора за кредит както следва: в размер до 49 000 евро – за обезпечаване на вземането по Договор за кредит № 760 и в размер до 50 000 евро – за обезпечаване на вземането по Договор за кредит № 761. Съгласно т.3.1.1 суми от блокирания лимит по т.2 се усвояват единствено в случай, че кредитополучателят не издължи която и да е от погасителните вноски и/или лихви по предоставените кредити, обезпечени с настоящият кредит, и необходимост от тяхното предсрочно погасяване.

Предвидено е, че в този случай Банката освобождава съответната част от лимита служебно и със средствата погасява задълженията, като оформя вземането си като дълг на кредитополучателя при условията на настоящия договор. Съгласно т.10.1 усвоените суми при условията на т.3.1 са дължими един ден след усвояването им.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че кредитополучателят и солидарният длъжник са изпаднали в просрочие за изпълнението на задълженията си по двата договора. На 13.02.2019 г. са им връчени покани /лично на П. и чрез нея на П. със задължение да му я предаде/ за доброволно погасяване на задълженията. С поканите Банката е уведомила кредитополучателя и солидарния длъжник, че по Договор за кредит № 760 има просрочени изискуеми задължения в размер на 30 147.04 евро, а по Договор за кредит № 761 – 23 004.80 евро, като е посочила какво включват конкретните суми – просрочена главница, просрочени лихви, комисионни, разноски. Банката е определила на длъжниците 7-дневен срок от получаване на поканите за доброволно погасяване на задълженията и е заявила, че противен случай, без изпращане на повторно уведомление, ще счита кредитите за изцяло и предсрочно изискуеми. Безспорно е, че в указания срок просрочените задължения не са погасени, поради което всички вземания по двата договора са станали предсрочно изискуеми, считано от 21.02.2019 г. На 21.03.2019 г. Банката служебно е усвоила сумата 72 428.57 евро от блокирания кредитен лимит. На 28.09.2020 г. тя е връчила на 3 кредитополучателя и солидарния длъжник чрез ЧСИ Силвия Косева уведомления, че предоставеният кредитен лимит е усвоен и че следва да погасят съответната сума в деня следващ деня на усвояване. 51.54 евро – разноски за такси за връчване покани чрез ЧСИ са заплатени от Банката по банков път. Поради непогасяване на сумите в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката е подала заявление по чл.417 ГПК и по образуваното ч.гр.д.№1753/2020 г. по описа на ГОРС се е снабдила със заповед за изпълнение за вземанията – предмет на настоящото производство.

За установяване размера на претендираните от Банката вземания по делото е допусната съдебно-счетоводната експертиза. От заключението се установява, че последното извършено от длъжниците плащане по Договор за кредит № 760 е на 25.02.2014 г., а по Договор за кредит № 761 – на 28.02.2024 г. В допълнителното заключение, прието пред ВТАС, вещото лице е посочило в табличен вид извършените от длъжниците погашения по всеки от двата договора, съответно каква част от задълженията за главница, лихви – договорна и наказателна и разноски са погасени. По Договор за кредит № 760 вещото лице е изчислило следните задължения към 20.03.2019 г. – датата на счетоводно записване на кредита за предсрочно изискуем: Дължимата главница възлиза на 27 819.99 евро /отпуснат кредит 39 400 евро минус погасена главница до 25.02.2014 г. 11 580.01 евро/. От тази сума просрочената главница е 15 976.85 евро и предсрочно изискуемата главница 11 843.14 евро.

Просрочената договорна лихва за периода от 27.02.2014 г. до 20.03.2019 г. възлиза на 7 997.78 евро, а наказателната лихва, дължима за същия период – на 6 531.87 евро. Общо всички задължения по договора са изчислени на 42 752.73 евро. По Договор за кредит № 761: Към 20.03.2019 г. – датата на счетоводно записване на кредита за предсрочно изискуем дължимата главница възлиза на 18 281.28 евро /отпуснат кредит 30 500 евро минус погасена главница до 28.02.2014 г. 12 218.72 евро/. От тази сума просрочената главница е 12 453.30 евро и предсрочно изискуема главница 5 827.98 евро. Просрочената договорна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 20.03.2019 г. възлиза на 5 794.08 евро, а наказателната лихва, дължима за същия период – на 5 600.48 евро. Общо всички задължения по договора са изчислени на 29 675.84 евро. Сборът на задълженията по двата кредита възлиза на 72 428.57 евро, колкото е размерът на усвоения от Банката на 21.03.2019 г. блокиран лимит.

При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи по предявените искове с правно основание чл.415, ал.4 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 ТЗ:

Безспорно е установено, че между страните по спора са налице валидни облигационни отношения, основани на три договора, сключени от кредитополучателя М. В. П. за търговски цели в качеството й на ЕТ „Иконом – М. П.“, по които съпругът й П. Й. П. се е задължил като солидарен длъжник. Безспорно е доказано, че по двата договора за кредит е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник за погасяване на дължимите анюитетни вноски, което е аргументирало Банката в съответствие и със съответните договорни клаузи да упражни потестативното си право за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми.

Волеизявлението на Банката е надлежно съобщено на длъжниците, на които преди това е предоставен и срок за доброволно изпълнение и същите не са погасили задълженията си в този срок. С настъпването на предсрочната изискуемост на всички 4 вземания по кредитите за Банката е възникнало основанието на т.3.1.1 от Договор за кредитен лимит №ГО-323- 759/ 21.11.2006 г. за служебно усвояване на сума от блокирания кредитен лимит, равна на сбора от дължимите по двата договора суми.