Решение № 3585 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3585 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110211607 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК: *** и адрес на управление гр. *** срещу наказателно постановление /НП/ № 052600113, издадено на 16.07.2026 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Видин към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл.

416, ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 800 евро за нарушение на чл. 49, т. 3 във вр. чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, изразяващо се в това, че при извършена проверка на място проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.05.2026 г. на обект за изграждане на МЖС с К.К. до 18, гр. София, ул.“Царево“ № 8, където строителни и монтажни работи се извършват от „***“ ООД - работодател, в качеството си на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на всички работещи в съответствие с минималните изисквания на Наредбата, изразяващи се в това, че е допуснал до работа на строителната площадка да извършват строителни и монтажни работи работници и служители на дружеството, като на места по борда на кота нула към слизане към фундамент не са предприети подходящи мерки за безопасност, предотвратяващи рискове, свързани с падането на хора.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че административно наказващият 1 орган не е установил по несъмнен начин всички обективни признаци на нарушението, не е изложил пълно и конкретно фактическо обвинение и не е доказал приложимостта на посочената като нарушена разпоредба на чл. 49, т.

3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Твърди също, че липсва описание и доказване на основната предпоставка за приложимост на чл. 49 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.

Разпоредбата на чл. 49 от Наредбата не въвеждала общо задължение, приложимо при извършване на всички видове строителни и монтажни работи.

Нормата има конкретно предметно приложно поле, очертано още в началната й част: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предпиемат подходящи мерки за безопасност, които включват .“. Следователно, за да бъде приложена т. 3 от чл. 49, административно наказващият орган е бил длъжен да опише и докаже, че към посочения в НП момент действително са били извършвани изкопни работи, подземни работи, строеж на кладенец, на тунел или на друго подобно съоръжение. В жалбата се посочва, че в процесното НП, както и в АУАН е посочено единствено, че на обекта се извършвали „строителни и монтажни работи“ и че работниците се намирали „около борда на кота нула над фундамент“. Не било посочено, че към 20.05.2026 г. са били извършвани именно изкопни или подземни работи, нито е било описано какъв конкретен технологичен процес е протичал на мястото на твърдяното нарушение. Не било посочено какъв е бил конкретният вид на извършваните работи, на какъв етап се е намирало строителството, дали изкопните работи са били вече приключили, дали фундаментът е бил вече изпълнен, дали текущите дейности са били кофражни, армировъчни, бетонови, монтажни или други, защо процесния фундамент или зоната около него се приемат за съоръжение или дейност, попадащи в приложното поле на чл. 49. Жалбоподателят твърди, че общото посочване, че на обекта се извършват строителни и монтажни работи, не било достатъчно и че не всяка строителна и монтажна работа е изкопна или подземна. Самото наличие на фундамент не означавало, че към момента на проверката се извършват изкопни работи. В жалбата се посочва, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез предположение, че щом на строителния обект има фундамент, непременно е налице дейност по чл. 49 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. От значение е конкретна дейност, извършвана на 20.05.2026 г., а не дейност, която евентуално е била извършвана на предходния етап от строителството. Липсата на фактическо твърдение за извършване на изкопни, подземни или други сходни работи представлявало липса на съставомерен признак на нарушението и било нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят твърди, че посоченият порок е съществен, защото не му позволява да разбере въз основа на какви конкретни факти административно наказващият орган е приел, че специалната норма на 2 чл. 49 е приложима. Също така, посочва, че е налице и несъответствие между описаната фактическа обстановка и правната квалификация, понеже в АУАН и НП твърдяното нарушение било описано единствено с общата констатация, че „на места около борда на кота нула над фундамент“ не били предприети подходящи мерки за безопасност, предотвратяващи рисковете, свързани с падането на хора. Така изложеното описание не съдържало достатъчно конкретни факти, от които да се установи осъществяването на състава на чл.

49, т. 3 от Наредбата. Не било посочено какво точно представлява процесният борд, къде точно се намира той на строителния обект, каква е неговата височина спрямо фундамента, каква е дълбочината на зоната, към която би могло да се падне, каква е широчината и конфигурацията на предполагаемата опасна зона, имало ли е действително открит ръб, отвор или денивелация, имало ли е изградени ограждения или други защитни средства, кои от съществуващите мерки са счетени за неподходящи или недостатъчни, какви конкретни мерки според АНО е следвало да бъдат предприети. При тази неяснота жалбоподателят с бил поставен в положение сам да предполага какво точно е следвало да направи и кое негово поведение се квалифицира като противоправно. Този недостатък представлявал съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП не съдържали пълно, точно и конкретно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Според жалбоподателят не било доказано наличието на конкретен и реален риск от падане. В АУАН и НП не били посочени височината на борда, дълбочината на фундамента, ширината на отвора или опасната зона, наличието или липсата на безопасна работна площадка, възможността работник действително да падне, наличието на временно ограждение, като без тези обстоятелства не можело да се извърши обективна преценка дали е съществувала действителна и конкретна опасност от падане. Наказващият орган бил направил общ и предположителен извод, понеже не всяка денивелация или близост до фундамент представлявали сама по себе си съставомерна опасност по чл. 49, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Необходимо било да бъдат установени конкретните характеристики на мястото и реалната възможност работещо лице да падне.

В този случай била описана фактическата обстановка, относима към нарушението на чл. 16, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2, но същата, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, не била посочена от АНО. В НП следвало да се налице смислово единство между фактическата обстановка и посочените разпоредби, които са нарушени, тъй като нарушителят се защитава както срещу фактите, така и срещу дадената правна квалификация. Следвало да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, с което се ограничава правото на защита на дружеството, тъй като същото следва да се защитава срещу нарушение, по отношение на което не е дадена изрична правна квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ се представлява от адв. Ц.

3

И., която не се явява, но съдът докладва предоставена от нея писмена защита, в която моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно по подробно изложените доводи и съображения в самата жалба.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Видин се представлява от юрк. М. М., който моли съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Съдът след като подложи на преценка събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2026 г. свидетелите инж. В. П. и инж. Л. Р. по това време заемащи длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Видин, посетили обект за изграждане на МЖС с К.К. до 18 в гр. София, ул.

„Царево“ № 8 и пристъпили към извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство. Установили, че на място текат строителни и монтажни работи, като на места по борда на кота нула към слизане към фундамента не са предприети подходящи мерки за безопасност, предотвратяващи рискове, свързани с падането на хора.

Гореизложената обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: АУАН № 05-2600113, протокол за извършена проверка № ПР2619728 от 27.05.2026 г., акт за спиране, призовка, жалба, НП, писмо за връчено НП, пълномощно за Дърмонска, снимков материал, заповед за възлагане на командировка.

Видно от представения АУАН № 05-2600113, съставен от гл. инсп. В. Ц., същият съставен на „***“ ООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ и в качеството му на строител по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Нарушението е описано по следния начин: На 20.05.2026 г. на обект за изграждане на МЖС с К. К. до 18, гр. София, ул. „Царевец“ № 8, където строителни и монтажни работи се извършват от „Венков Инеженеринг“ ООД от оглед по работни места и оглед на строителната площадка, „***“ ООД е допуснал до работа на строителната площадка да извършват строителни и монтажни работи работници и служители на дружеството , като на места по борда на кота нула към слизане към фундамент не са предприети подходящи мерки за безопасност, предотвратяващи рисковете, свързани с падането на хора.

В АУАН нарушението е квалифицирано като нарушение на чл. 49, т. 3 във вр. с чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

4

Същата фактическа обстановка е описана и в т. 3 от протокола от извършената проверка, като е дадено предписание на „***“ ООД да предприеме мерки за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях. Даденият срок за изпълнение на това предписание не е посочен, посочен е срок за изпълнена единствено работа да защити срещу механични въздействия по начин, изключващ възможността за тяхното повреждане или затрупване, електрическите кабели, които са положени директно на земята, съгласно чл. 431, ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, във връзка с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, като срокът е до 04.06.2026 г. В останалите точки не са налице предписания, а се посочват какви са нарушенията.Разпитаният св. В. Ц. - главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Видин поддържа констатациите в АУАН.

Съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице против подлежащото на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване, закрепен в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, считано от връчване на обжалваното НП, в конкретния случай НП е връчено на 24.07.2026 г.