Решение № 50 от 28.04.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Берковица, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20221610200292 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. Б. Б. Наказателно постановление № 1196/08.10.2021 г., издадено от С.Д. Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ ЦМУ на Агенция Митници, с което на жалбоподателя на основание чл. 126, ал.1 предложение 1, т. 1 от ЗАДс, е наложено административно наказание глоба в размер на 3559,90 лева, представляващи двойния размер на дължимия акциз за подробно описани в наказателното постановление литра акцизни стоки.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Р. Б. твърди, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН. Посочва, че актът не съдържа нарушените законови разпоредби и не са посочени кои са данъчните документи по смисъла на ЗАДс. Твърди, че е налице противоречие между цифровото и словесно описание на нарушението, не е задължено лице по смисъла на ЗАДс и не може да носи административно-наказателна отговорност по чл. 126 от ЗАДс.

Посочва и че, постановлението е издадено от некомпетентен орган.

Въззиваемата страна не изразява становище по допустимостта и основателността на депозираната жалба.

В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват и излагат подробни съображения по същество.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка и представените такива от 1 жалбоподателя при преходното разглеждане на делото от РС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.02.2021 г. около 10.40 часа митническите служители Л. А. Ц., П.

К. С.-П., В.Е.М., К. Ц. Т., Й.Х.Р. и А.Л.Р. пристигнали в обект - заведение за бърза закуска, находящо се в гр. Б., стопанисвано от ............, управлявано и представлявано от С.Г.Д.

Служителите се легитимирали пред Р. Б. Б., ЕГН **********, съпруга на собственика на обекта и като служител на дружеството, назначена на длъжност и я запознали с целта на проверка във връзка с правомощията разписани в чл. 102 и чл. 103 от ЗАДС. Същата отказала да допусне в обекта екипа от митнически служители, като се мотивира с отсъствието на съпруга си, в качеството му на собственик на обекта. На място пристигнали и полицейските служители С.М.Б. и Н.Б.С. - служители на РУ гр. Берковица.

Проверката била извършена в тяхно присъствие и обхванала ресторанта, бара, помещението за хранене, търговски офис, помещения, пригодени за живеене и избено помещение. В най-крайната част на избата имало котелно помещение. На едната стена на същото бил установен метален шкаф. След разместването на същия била открита дървена врата, от която се влизало в малко помещение. В него били установени пластмасови съдовес различна вместимост, в които било констатирано различно количество течност с остър мирис на етилов алкохол (ракия). В съседно на това помещение имало друго подобно, в което било констатирано наличието на съоръжение за дестилиране на етилов алкохол, стационарно изградено, пригодено за работа с бутилки с газ, в неработещо състояние. В присъствието на Р. Б. било констатирано гочното количество на установената течност с остър мирис на етилов алкохол, както и измерването на алкохолния му градус. Намерените съдове били идентифицирани по обекти, както следва:

Обект № 1 - ПВЦ съд с намиращ се в него 15 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ..DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 42,6 % vol;

Обект № 2 - ПВЦ съд с намиращ се в него 28 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ..DMA'4 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 42,5 % vol;

Обект № 3 - ПВЦ съд с намиращ се в него 22 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел „DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 46,3 % vol;

Обект № 4 - Дървено буре с намиращ се в него 32 литра съдържание на течност в жълтеникав цвят с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ..DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 45,8 % vol;

Обект № 5 - ПВЦ съд с намиращ се в него 85 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ,.DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 35,1 % vol;

2

Обект № 6 - ПВЦ съд с намиращ се в него 48 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на етилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ,.DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 32,0 % vol;

Обект № 7 - ПВЦ съд с намиращ се в него 125 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис наетилов алкохол. След измерване със служебен денситометър модел ,.DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 49,6 % vol;

Обект № 8 - ПВЦ съд ( бутилка от минерална вода) с намиращ се в него 10 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на спирт. След измерване със служебен денситометър модел ..DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 95,0 % vol;

Обект № 9 - ПВЦ съд ( бутилка от минерална вода) с намиращ се в него 10 литра съдържание на безцветна течност с остър мирис на спирт. След измерване със служебен денситометър модел ..DMA“ 35 N бил установен алкохолния градус на течността, а именно: 95,2 % vol.

Били снети писмени обяснения от жалбоподателката, в които тя посочила, че намерените количества с остър мирис на алкохол са ракия за лична консумация, закупена от пазари, и е лично нейна. Р. Б. посочила към момента на проверката и при даване писмените обяснения, че няма документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. За извършената проверка бил съставен Протокол № 21BG9999A006228 от 11.02.2021г. от регистър ЦМУ - гр. София. Стоката, предмет на нарушението, била обезпечена с опис на иззетите акцизни стоки, неразделна част от протокола за извършена проверка с горецитирания номер. Взетите проби били изпратени в Централна митническа лаборатория със задача за изготвяне на митническа лабораторна експертиза, от която е установено алкохолното съдържание на течностите. За установеното нарушение е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горепосочената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от всички събрани писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателна преписка както и от свидетелските показания. Показанията на свидетелите С., Т. и Ц. са непротиворечиви, логични, ясни и взаимно допълващи се. От тях се установява протичането на проверката на посочения ден в обекта в град Берковица, така както е описано за протокола за проверка и наказателното постановление, установяваното на твърдяните количества алкохол, тяхното изземване и взимане на проби за изследване и дадените от жалбоподателката обяснения. В тази част фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира жалбата за допустима и неоснователна по следните съображения:

Жалбата е подадена в законовоустановения срок, за което по делото в изпълнение на указанията на съда са представени надлежни писмени доказателства, от лице с право на жалба. Предвид това жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

По възражението на жалбоподателя относно нарушаване на 3 административно-наказателните правила при съставяне на акта на 09.04 .21г., за когато жалбоподателят не е била призован, се е произнесъл Административен съд – Монтана по канд 277/2022г. като го е приел за неоснователно. Поради това настоящият съдебен състав не дължи повторно произнасяне и препраща към задължителните мотиви на горестоящия административен съд.

Жалбоподателят оспорва компетентността на издателя на процесното наказателно постановление, тъй като към датата на издаването му лицето съвместява две длъжности и поради това няма правомощие да издава наказателни постановления като част от правомощията по втората длъжност.

С приетата по делото административно-наказателна преписка от наказващия орган са представени две Заповеди от 05.08.2021г. и от 02.08.2021г. С първата заповед от 02.08.2021г. директорът на Агенция Митници упълномощава изрично посочените в заповедта лица в това число директорът на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ да издават наказателни постановления. С последваща заповед от 05.08.21г. на издаделя на обжалваното наказателно постановление Георги Калоферов е наредено по вътрешно съвместителство да изпълнява и длъжността „директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ“, считано от 05.08.21г. до назначаването на служител на незаетата длъжност или до отмяна на заповедта. В заповедта е посочено времево ограничение на съвместителството – не повече от 6 месеца тоест до 04.02.2022г. Други ограничения на правомощията не са посочения в заповедта. Съгласно чл. 16 ал. 1 от Закона за държавния служител Органът по назначаването може еднократно да предложи на определен държавен служител, който отговаря на минималните и специфичните изисквания, предвидени за незаетата длъжност, работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца. Тоест в съотствествие с предвидената възможност в чл. 6 ал. 1 от ЗДСл е направено възлагането на правомощия за съвмествяване на две длъжности и съответно и за издаване на наказателни постановления. В настоящия случай няма законова забрана лицето, изпълняващо две длъжности по вътрешно съвместителство, да издава наказателни постановления като част от правомощията на втората длъжност.

С оглед на това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, поради което направеното възражение на жалбоподателя е неоснователно.

На следващо място жалбоподателят твърди, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на Р. Б., тъй като същата не е собственик на обекта, а е служител на длъжност „Готвач” в проверения обект. Това възражение също е неоснователно. Със задължително за съдилищата Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023г. на ВКС и ВАС е преодоляно противоречието в съдебната практика и е дадено тълкуване по въпросите „Кой е субектът на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)?: 1. Лицата, които са регистрирани производители или складодържатели, или 2. Всяко лице, независимо от регистрацията”. Възприето е задължително становище, че субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон.

4

От редакцията на ал. 1 на чл. 126 ЗАДС и използването на родовото понятие „на лице, което се обосновава извод, че субект на административнонаказателната отговорност може да бъде всяко лице, което извърши някое от посочените изпълнителни деяния — държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без да притежава някой от съответните изискуеми от закона документи. Допълнителен аргумент за този извод се извежда и от факта, че законодателят е предвидил както налагането на глоба на физическите лица, така и налагането на имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци за нарушения по чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Тълкуване в насока, че субект на административнонаказателната отговорност по чл. 126, ал. 1 ЗАДС може да бъде само регистриран по закон производител или складодържател, не съответства на идеята на законодателя, тъй като физическо лице не може да се регистрира по ЗАДС. В хода на проведеното административно-наказателно производство лично жалбоподателката е заявила, че установеното количество алкохол е нейно. По отношение на понятието държане приложение по аналогия следва да намери смисълът на това понятие от гражданското законодателство, а именно държането е упражняване на фактическа власт върху вещ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че са неотносими към твърдяното нарушение представените от жалбоподателя нотариален акт от 12.03.2008г., договор за наем и трудов договор. С оглед на това съдът приема, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Р.