Решение № 123 от 09.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ловеч, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500120 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

С решение № 221/11.12.2024 година, постановено по гр.дело №822/23 г. Троянският районен съд е признал за установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. ***, представители Д.К.К. и М.С., а именно, че Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 – осемстотин лева и дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които са издадени фактури с № **********/05.02.2021 г. и № 7316937414/05.03.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане; осъден е Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. ***, представители Д.К.К. и М.С. сторени съдебноделоводни разноски в настоящето производство в размер на 1 205,00 – хиляда двеста и пет лева, както и сумата 505,00 – петстотин и пет лева – разноски по заповедното производство,

Постъпила е въззивна жалба вх. № 143/ 10.01.2025 година от адв. Б. Д. от АК – Ловеч, особен представител на Н. Д. Н., против решение № 221/ 11.12.2024 година постановено по гр.д. № 822/ 2023 година по описа на същия съд, в която са изложени съображения за 1 неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на съдебния акт. Изтъква, че съдът в нарушения на процесуалните правила е допуснал доказателства по делото, които са поискани от нея, но са били представени след определения от съда срок. В този смисъл съдът е следвало да откаже приемането им и да постанови, че твърдението за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните е недоказано. Излага съображения и, че освен това са налице множество пороци, обуславящи нищожността на облигационните отношения, които посочва конкретно. Освен това при изготвяне на експертизата вещото лице е използвало единствено представените от ищеца доказателства. Изтъква, че са мобилния е оператор е следвало да прекрати доставянето на услуги съгласно общите условия още при неплащането на първата фактура, за да ограничи загубите си. В този смисъл счита, че не може да претендира обезщетение касаещи периода след следващата неплатена фактура. Моли да бъде постановено въззивното решение, като бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и бъдат отхвърлени предявените претенции и присъдени сторените разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба вх. № 697/ 05.02.2025 г. от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. Г., в който се оспорва въззивната жалба и се излатгат съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и присъдени направените разноски.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен от него адв.Д. от АК-Ловеч, като поддържа въззивната жалба и моли решението да бъде отменено като неправилно. Твърди, че е заплатил всички дължими суми към мобилния оператор, но досега не са му изпращани на адрес фактури, за да види откъде са тези задължения. Признава, че не е запазил касовите бележки за плащанията си, тъй като е минало много време оттогава.Моли да му бъдат присъдени и азноските по делото.

Въззиваемата страна не изппраща представител в съдебно заседание, но в свое писмено становщи поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото за въззивна инстанция.

От представените доказателства по гр.д.№822/2023 г. на ТРС, от становището на страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се установяват следните фактически обстоятелства:

Н. Д. Н. е бил абонат на дружеството видно от Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г. „Йеттел България“ ЕАД прилага към договорите и издадени от него фактури № **********/05.02.2021 г. на обща стойност 9095,10 лв. за отчетен период 5.01.2021 г. до 4.02.2021 г. и № 7316937414/05.03.2021 г. на обща стойност 9215,06 лв., в които са начислени 2 стойности на мобилни услуги и абонаментни такси. Към фактурите има подробна разпечатка на потреблението и таксуването на услугите, разговорите и дължимите лизингови вноски за процесните периоди от време, издадена от ищеца. Ответникът в съдебно заседание не оспорва наличие на облигационна връзка между страните, но заявява, че е заплатил всички дължими суми на мобилния оператор, като даже е подписал и нов договор и понастоящем ползува услугите на същия оператор.

Подадено е заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №454/2023г по описа на РС-Троян. Издадена е заповед №202/19.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следното парично вземане:главница в размер на 800.12 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2023 г до окончателното изплащане на вземането, както и за държавна такса в размер на 25 лв. и 480 лв. адвокатско възнагражденеие с ДДС.

Заповедта е връчена на длъжника Н. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд с разпореждане от 1.11.2023 г е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на въззивника на 8.11.2023 г., а исковата молба е подадена на 8.12.23 г, т.е. в законоустановения срок, следователно и настоящето производство е допустимо.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 ,ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, с искане за признаване на установено съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу парк София, сграда 6, представители Д.К.К. и М.С., а именно, че Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 – осемстотин лева и дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които са издадени фактури с № **********/05.02.2021 г. и № 7316937414/05.03.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане. За да бъде уважен този установителен иск следва ищецът при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е предоставил на Н. мобилни услуги и, че ответникът дължи горепосочената сума, представляваща неизплатени месечни абонаменти такси за потребени мобилни услуги, в какъвто смисъл са твърденията му, изложени в заявлението подадено пред ТРС и исковата молба.

Н. е сключил валидни договори за мобилни услуги с „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в които ясно е определена месечната дължима се цена на предпочетения от клиента абонаментен план и той не оспорва този факт. Спори се относно дължимостта на 3 вземанията, доколкото потребителят твърди, че услугите му са били спрени, той е бил в чужбина на работа и не е могъл да се свърже с близките си, а като се е върнал в България си е платил фактурите, но тъй като е минало много време /от 2021 г. досега/ не си пази касовите бележки, за да ги преодстави на съда.

За правилно решаване на спора РС-Троян е допуснал назначаване на съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е констатирало, че за периода от 4.01.2021 г. до момента на постъпване на информация за прекомерно потребление от мобилни данни в роуминг Молдова е предоставена услуга на потребителя за изходящи и входящи обаждания и потребление. След постъпване на доклада за надвишен лимит на потребление от чуждия оператор на 24.01.2021 г. картите са спрени по причина –прекомерно потребление и тъй като са се намирали в роуминг не са имали право на изходящи и входящи обаждания, а номер ***********, който се е намирал на територията на България е бил само с ограничени изходящи обаждания. Вещото лице е отразило в табличен вид услугите за отчетен период 5.01.21 г. до 4.02.21 г. по фактура **********/05.02.2021 г, а за втората фактура № 7316937414/05.03.2021 г вещото лице е отразило, че не е имало потребление, тъй като картите са били спрени поради прекомерно потребление и не са имали право на изходящи и входящи обаждания.

Въззивната инстанция установява, че в индивидуалните договори за мобилни услуги Н. е поел задължение да заплаща на оператора цените на услугите според избрания от него абонаментен план и условия, както следва: С Договор за мобилни услуги от 04.12.2012 г. абонатът е предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма GLOBUL Smart със срок на действие 24 месеца, до 04.12.2022 г, като с последно сключено към него Допълнително споразумение от 19.06.2018 г. абонатът е предпочел нов абонамент Тотал 44.99, със срок на действие 24 месеца до 19.06.2020 г. и след изтичане срока на споразумението, договорът е останал безсрочен; с Договор за мобилни услуги от 16.10.2013 г. абонатьт е предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма GLOBUL Мах със срок на действие 24 месеца до 16.10.2015 г, като с последно сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г. той е предпочел нов абонамент - Тотал 44.99, със срок на действие 24 месеца до 29.05.2019 г. и след изтичане срока на споразумението, договорът е останал безсрочен; с Договор за мобилни услуги от 22.04.2013 г. абонатът е предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма GLOBUL Universe 9.90 със срок на действие 24 месеца до 22.04.2015 г, като с последно сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г. абонатът е предпочел нов абонамент със срок на действие 24 месеца до 27.02.2019 г. и след изтичане срока на споразумението, договорът е останал безсрочен. В чл.4 от договорите е посочено, че това споразумение може да бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните/фиксираните номера, посочени в него. Освен това се установява, че абонатът е закупил и мобилни устройства на преференциална цена HUAWEI-2 бр и SAMSUNG, но те не са предмет на настоящият спор.

В описаните по-горе договори и допълнителни споразумения са посочени всички данни на потребителя, описание и вид на услугите, цена, ценови пакети или тарифи, условия и 4 срокове на плащане. По този начин договорите и допълнителните споразумения между страните са с минимално установеното съдържание по чл.228 от ЗЕС.