Решение № 1649 от 08.12.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.

Варна ..................2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена

Данаилова

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева

Димитър Михов при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2471/2022 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, постановено по АНД №20223110202116/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 13-43150/18.03.2013 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на Н.М.К., ЕГН ********** за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО на основание чл.

264, ал.1 от ЗКПО е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят чрез процесуален представител сочи, че в случая не е налице влязло в сила НП, за да се счита, че предвидената давност по чл. 82, ал.1 от ЗАНН е изтекла. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответник

- Н.М.К., в писмено възражение оспорва касационната жалба, със следните доводи, които са самостоятелни основания за отмяна на НП: 1. Давността, която изключва административнонаказателната отговорност е на основание чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, като в случая е изтекла. 2. Следвало е да се приложи чл.28 от ЗАНН. 3. Нормата на чл.92, ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчнозадължено лице е юридическото лице, поради което неправилно е ангажирана нейната отговорност. Отправено е искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното: ДЗЗД „Сезо-Сезгин Салиев“ било регистрирано в ТД на НАП-Варна, с адрес на управление в гр. Варна. На 24.11.2010 г. жалбоподателката била вписана като представляващ неперсонифицираното дружество. До 31.03.2012 г. от дружеството не била подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2011 г. От инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 20.12.2012 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Н.М.К. за това, че в качеството на управител на посоченото ДЗЗД не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2011 г. в законоустановения срок – до 31.03.2012 г. Въз основа на съставения акт на 18.03.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.М.К. била наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО.

Районният съд е приел, че санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. От своя страна нормата на чл.264, ал.1 от ЗКПО предвижда административно наказание имуществена санкция или глоба за представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността представляващ неперсонифицирано дружество, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263.

Задължението за подаване на декларация е възложено на дружеството, а не на неговия представител. След като не е носител на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО, жалбоподателката не би могла да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнението на това задължение. Същевременно липсват не само доказателства, но и фактически твърдения неизпълнението на това задължение да се дължи на действие или бездействие на представляващата дружеството, за да бъде ангажирана отговорността й по реда на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението по чл. 92 от ЗКПО, тъй като последното задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. Изложените в АУАН и НП факти сочат за нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, а не по чл. 264, ал. 1 ЗКПО.

Допуснато е несъответствие между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице. Прието е от РС – Варна, че следващо самостоятелно основание за отмяна на НП е изтеклата погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Решението е правилно и законосъобразно.

Абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/ е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението – 01.04.2012 г. В случая абсолютната погасителна давност е изтекла, поради което административнонаказателната отговорност е погасена по давност на 01.10.2016 г.

Съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК влезлите в сила наказателни постановления са публични държавни вземания. НП е годно изпълнително основание, след влизането му в сила, на основание чл.165 от ДОПК. Предвидено е с чл. 82, ал.1, б. “а“ от ЗАНН, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Този давностен срок е приложим в изпълнителното производство при наличие на влязло в сила НП, с което е наложено наказание „глоба“. В случая не е налице влязло в сила НП за да се приложи срока по чл.82 от ЗАНН. Отделно от това при наличие на влязло в сила НП, но при изтекъл давностен срок по чл.

81, ал. 3 във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК отново е недопустимо провеждане на изпълнително производство, поради това, че административнонаказателната отговорност е погасена.

С оглед изложеното е неоснователен довода на ответника, че към момента НП може да е годно изпълнително основание при потвърждаването му. РС – Варна законосъобразно е приел, че абсолютната давност за административнонаказателна отговорност е изтекла и е отменил НП.

Правилни са изводите на съда, че управителя на дружеството, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е отговорно лице за допустителство на нарушение по чл.261, 262 или 263 от ЗКПО, но не е отговорно лице по чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО. В НП не са посочени факти, чрез които се установява, че наказаното лице с действие или бездействие е допуснало нарушение, посочено в чл.

261 от ЗКПО, ето защо незаконосъобразно е ангажирана отговорността на същото.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №1243/20.09.2022 г., постановено по АНД

№20223110202116/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.