Решение № 8157 от 19.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8157 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110126197 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. А.ов М. солидарно срещу Р. А. Н. и „ЗМБГ“ АД.

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД /по отношение на ответника „ЗМБГ“ АД/ и по чл. 45 ЗЗД /по отношение на ответника Р. А. Н./ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца, вследствие на непозволено увреждане, причинено от ответника Р. Н. на 31.08.2021 г., ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба до погасяването, както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 145,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2021 г. /деня на увреждането/ до 19.05.2022 г.

Ищецът Д. А.ов М. твърди, че на 31.08.2021 г., около 22:45 ч., минавал по бул.

„България“ срещу Техникума по текстил. Забелязал трима служители на „ЗМБГ“ АД Р. А. Н., Симеонка С. Илиева и Г. Я. А., които извършвали дейност по почистване на улицата и тротоара. След като останал с впечатление, че те не изпълняват качествено работата си - не мият булеварда и тротоарите, а само ги пръскат с вода, решил да поговори със служителите, попитал ги от коя фирма са и поискал телефонния номер на ръководителя им. Твърди се, че служителите отказали да разговарят с него, започнали да се държат агресивно, употребили множество обидни думи, започнали да го пръскат с маркуча и да го замерят с камъни. Ищецът многократно отправял към служилите на „ЗМБГ“ АД реплики за продължаване на разговора в рамките на добрия тон. Въпреки това, ответникът Р. Н. го подгонил с лопата в ръка. Ищецът започнал да бяга. Сочи, че щом го доближил, Н. хвърлил лопатата и ударил ищеца в областта на тила, той паднал 1 на земята и изгубил съзнание. На инцидента имало случайни очевидци, които се спрели, за да помогнат на ищеца. След като дошъл в съзнание, ищецът усетил остра болка в областта на тила, която му пречела да се изправи, поради което продължил да лежи на земята. Помолил един от спрелите минувачи да позвъни на телефон 112, като за целта й предоставил мобилния си телефон. На мястото пристигнал екип на спешна помощ, който транспортирал ищеца до болнично заведение. При извършения на следващия ден преглед в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД било установено, че М. е получил травматични увреждания кръвонасядане и подкожен хематом в дясната тилна област на главата.

Счита, че с действията си Р. А. Н., служител при ответника, е осъществил състава на непозволено увреждане, вследствие на което ищецът е претърпял значителни по интензитет неимуществени вреди. Твърди неимуществените вреди да са причинени както от изпитваната в продължение на дни физическа болка от удара в тилната област на главата и получения подкожен хематон, така и морални вреди, изразяващи се в стрес от посещението на болнично заведение, безпомощното състояние, в което е изпаднал в резултат от удара, както и шока от това, че се е събудил на земята, заобиколен от непознати хора и със силна болка, която му пречила да се изправи.

Изпитвал разочарование от липсата на контрол върху разходването на публични средства за некачественото извършване на общественополезна дейност. Загубил мотивация и изпитвал трудности в общуването. Счита, че между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинно-следствена връзка.

Твърди, че деянието е извършено по повод изпълнението на работата на служителя действията на Р. Н. били пряко свързани с изпълняваната от него работата, извършени били в работно време и със средства на работодателя, поради което следвало да се ангажира и солидарната отговорност на „ЗМБГ“ АД. Поради тези и останалите изложени съображения моли съдът да уважи в условията на солидарност предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „ЗМБГ“ АД изцяло оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Сочи, че доколкото описаното действие осъществява признаци на престъпление от частен характер по НК, за което имало влязло в сила постановление, то е недопустимо граждански съд да установява отговорност за вреди от непозволено увреждане, когато същото деяние съставлява извършено престъпление и липсва влязла в сила присъда. Алтернативно, счита, че исковете са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата на ответника Р. Н., както и че същите са пряко свързани с изпълнявана от него работа. Сочи, че описаните действия в исковата молба са по повод личен спор между работника и ищеца относно извършеното от жалбоподателя заснемане на лицето на работника. Твърди, че хвърлянето на лопата от страна на Р. Н. не е част от задълженията на служителя и не е във връзка с изпълняваната от него работа.

Извършеното от служителя действие не било свързано по никакъв начин с възложената му работа.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че ищецът е преследвал екипи на ЗМБГ АД, многократно е провокирал служителите. Сочи, че ищецът няма качеството на лице, което да контролира работата на служителите на ЗМБГ АД. Възложител на ответника била Столична община, като именно възложителят имал правомощия да контролира изпълнителя, чрез оправомощени от него лица. Ищецът извършил непристойните и незаконосъобразни действия по отношение на екипа от служители на ответника. Твърди се, че ищецът е принуждавал служителите на ЗМБГ АД да му обърнат внимание, въпреки тяхното изрично несъгласие, което можело да се определи като тормоз от страна на М.. Сочи се, че ищецът е заснел видеозапис с мобилния си телефон, въпреки изричното несъгласие на 2 служителите; държал се непристойно и арогантно, обиждал е служителите и ги е заплашвал. Със заснемането нарушил правото на заснетите лица, гарантирано в Конституцията /чл. 32/. Оспорва твърдението на ищеца, че е загубил съзнание от нанесен му удар, като същото се опровергавало от представената транскрипция на видеозапис. Намира, че въведените в искова молба твърдения за претърпени морални страдания, изразяващи се в разочарование от липсата на контрол, понижена самооценка, отнасяща се до безсилие „пред лошата организация“, и загуба на мотивация, не биха могли да бъдат пряка последица от твърдяното действие на Р. Н..

Оспорва и твърденията на ищеца, че в продължение на седмици се е затворил в себе си и в продължение на седмици изпитвал трудности в общуването. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 45 ЗЗД:

За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лицето Р. Н., за което отговаря ответникът ЗМБГ АД /извършено действие по нанасяне на удар с лопата/, в причинна връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищецът е претърпял твърдените вреди.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни доказване както конкретно поведение на третото лице, на което ответникът е възложил работа, респ. е пряк причинител, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението на това трето лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест, че то е вътрешно необхоД. свързано с резултата. Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно, като деецът може, наред с гражданската отговорност, да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна отговорност. Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и правнозначими негови интереси. В случая ищецът твърди, че неимуществените вреди са му причинени вследствие на нанесения му с лопата удар от служителя при ЗМБГ АД ответник Р. Н..

От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 562/2021 г. се установява, че при извършения на ищеца Д. М. преглед на 01.09.2021 г. се установило, че в дясната тилна област на главата е налице интензивно червеникаво-мораво кръвонасядане, с неправилна форма и с размери 4/2,5 см., като се установило подлежащо болезнен при палпация флуктуиращ подкожен хематом, с размери 5/4 см.

Било установено кръвонасядане и подкожен хематом в дясната тилна област на главата. Заключено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действията на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният, а именно – че на 31.08.2021 г. около 22,40 ч. бил ударен с лопата по главата от непознат за него мъж. Било му причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

3

От показанията на свидетеля Л. Р. Х. – очевидец на инцидента, се установява, че на 31.08.21 г., късно вечерта, когато се придвижвал с велосипед от НДК по велоалеята посока Бояна, на бул. България станах свидетел на инцидента. Свидетелства, че видял камион на чистота, цистерна, и служители, които чистели. Подминавайки камиона видял хора, които се били събрали и служители на фирмата за чистота, като видял как служител на фирмата със замах хвърлил от разстояние около 2 метра лопатата срещу едно момче – ищеца Д. М.. Ударил го отзад по главата, като ищецът бил лице в лице с тях, но като видял, че замахват с лопата се обърнал да се предпази, поради което лопатата го ударила в тила. Ищецът се строполил на земята, като свидетелят спрял два - три метра след това. Приближил се, за да попита какво се случва, като хората от фирмата за чистота веднага си тръгнали. Сочи, че останал при ищеца, който бил в шок, не бил адекватен, като повтарял, че са го убили. Ищецът се опитал да проведе разговор със служител от национална система 112, но поради шока разговорът не бил успешен.

Бил в безпомощно състояние, изпитвал болка. Няколко минути по-късно свидетелят започнал да звъни на тел. 112, като звъннал общо три пъти. След около 40 минути пристигнала линейка и екип на МВР от 4 РУ. Закарали ищеца във Военна болница.

Свидетелят отишъл по-късно до болницата, за да се поинтересува за състоянието на ищеца, като малко по-късно последният бил изписан и по-адекватен. Все още изпитвал болка, бил замаян и говорел бавно, но в по-добро състояние, отколкото непосредствено след удара. Свидетелят сочи, че се видял с ищеца и няколко седмици по-късно, като последният вече бил добре.

От показанията на свидетеля И.-А. И. И., на когото ищецът

Д. М. е кум, сочи, че ищецът му разказал, че снимал клип как камионът на фирмата за чистота мие улицата, когато го замерили с лопата. След удара паднал на земята, причерняло му. Сочи, че травмата представлявала подутина в тилната област на главата, която преминала след известно време, за период до около месец.

По делото е разпитан и свидетелят Г. Я. А. – служител при ответното дружество ЗМБГ АД. Последният сочи, че бил шофьор на почистващия камион в процесната вечер. Докато миели булеварда, видял, че към него се задава момче, което заснема с телефона си. Момчето се доближило до вратата на комиона, като свидетелят казал, че не желае да бъде сниман. Момчето попитало от коя фирма е, като свидетелят отказал да отговори. Така приключил разговорът. Забелязал след това, че момчето разговаряло с ответника Р. Н., като последният бил попитан за същото – в коя фирма работят. След това сочи, че момчето и Р. Н. застанали отстрани, а тъй като свидетелят се качил в камиона, не видял какво се е случило между тях впоследствие. Не видял съприкосновение.