Решение № 1960 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100501739 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 18.11.2022 г., гр.д. 56808/2020 г., СРС, 87 с-в се признава за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ, предявен от „И.Т.“ ООД срещу „М.Г.“ ООД, че „М.Г.“ ООД дължи на „И.Т.“ ООД сумата от 7 588,26 лв., представляваща стойност на дължимо възнаграждение за извършени куриерски услуги, за която са издадени фактура № 0006057999/08.02.2018 г., фактура № **********/08.02.2018 г., фактура № 0006058001/08.02.2018 г., фактура № 0006058002/08.02.2018 г., фактура № 0006058003/08.02.2018 г. и фактура № 0006058004/08.02.2018 г., ведно със законна лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11666/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, като осъжда ответника да заплати на ищеца разноски за заповедно производство от 1 351,77 лева и разноски за исково производство от 1 601,77 лева.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „М.Г.“ 1

ООД. Счита, че страните не са обвързани от облигационно правоотношение при издаване на процесните фактури. Сключеният между тях договор от 01.06.2017 г. е прекратен с изтичане на уговорения 12-месечен срок на действие или чрез разваляне поради неизпълнение, без да е продължен мълчаливо или с конклудентни действия. Издадените от ищеца данъчни фактури представляват частни свидетелстващи документи, без обвързваща доказателствена сила, поради което отразеното в тях подлежи на доказване.

Съдът не преценява фактурите във връзка с всички доказателства по делото, включително с несъответстващите им товарителници. От фактурите не се установява ясно размерът на задължението по всяка една поотделно.

Неприложим е редът за рекламация по чл. 85 – чл. 87 ЗПУ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът „И.Т.“ ООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 69, ал. 1 от Закона за пощенските услуги.

2

По силата на Договор № 2436/01.06.2015 г., ответникът по иска „М.Г.“ ООД възлага на ищеца „И.Т.“ ООД многократно международно транспортиране на пратки на UPS срещу възнаграждение, платимо до 5 дни от получаване на фактура. В чл. 3.1. от договора е уреден начина за формиране на цените според „UPS справочник за услугите и тарифите“ за клиенти в България.

Неоснователно е оплакването в жалбата за прекратяване на договора преди издаване на фактурите. Съобразно чл. 4.1. от договора, неговият 12месечен срок на действие може да се продължи с още 12 месеца, ако до един месец преди изтичането му, никоя от страните по него не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати. С оглед липсата на доказателства за отправено подобно писмено волеизявление от страна, достигнало до знанието на насрещната, договорът се счита за мълчаливо продължен и действащ към момента на издаване на спорните фактури. Не са представени каквито и да било доказателства за твърдяното в жалбата разваляне на правоотношението поради наизпълнение.

Всяка от процесните общо 5 фактури, издадени на 08.02.2018 г., материализира съществените елементи от съдържанието на самостоятлен договор – страни, основание, предмет, достатъчна индивидуализация на пратката и възнаграждение. За получател на куриерските услуги по фактурите, от името на ответното дружество „М.Г.“ ООД е положен подпис на лицето Д.а, чиято представителна власт не се оспорва. Фактурите са редовно осчетоводени от ответника през данъчния период за м. 03.2018 г., съобразно съдебно-счетоводната експертиза. Същата е изготвена от компетентно вещо лице, обосновано и след проверка в счетоводството на ответника, поради което следва да се кредитира. Осчетоводяването е извършено с цел, ответникът да извлече благоприятни за себе си последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Същото имплицидно съдържа извънсъдебно признание на ответника за реално получаване на услугите по фактурите и дължимост на цената по валидно възникналото правоотношение.

В тази връзка, търговецът узнава за приемане на възложената работа по фактурите от негово име най-късно в момента на осчетоводяване на същите фактури. Противопоставянето срещу приемането, извършено едва с отговора на исковата молба, е значително забавено по смисъла на чл. 301 ТЗ, изискващ 3 незабавна реакция. При липса на доказателства за плащане в съответствие с чл. 69, ал. 1 ЗПУ, искът за признаване за установена дължимостта на възнаграждението за куриерските услуги е основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 1 300 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2022 г., гр.д. 56808/2020 г., СРС, 87 с-в.

ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, със седалище: гр. София, район „Надежда“, бул. „****, бизнес сграда **** да заплати на „И.Т.“ ООД, със седалище: гр.

София, ул. **** сумата 1 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4