Решение № 125 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500042 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 2 и т. 7 от ГПК.

Образувано по повод жалбата с вх.№ 35763 от 28.10.2024г. на длъжника С. К.

С., ЕГН: **********, с адрес: **** против действията на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС по изп.д. № 20248030401406 по описа на същия ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез налагане на „възбрана“ на собствените на длъжника недвижими имоти, находящи се в с. Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен, а именно: ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ идентификатор

*** по КККР на гр. Котел, обл. Сливен, с площ от 507 кв.м. и построените в него сгради, а именно: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, и ТРИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ СГРАДИ съответно с идентификатор *** – с площ от 30 кв.м., с идентификатор *** - с площ от 30 кв.м. и с идентификатор

*** - с площ от 6 кв.м., както и против разноските по изпълнението, обективирани в поканата за доброволно изпълнение с вх.№ 22836 от 26.08.2024г., връчена на длъжника на 11.10.2024г.

В жалбата се сочи, че същата е подадена бланкетно, като се излага становище за незаконосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител. Навеждат и възражения за несъразмерност на възбраненото имущество със стойността на задължението.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят „БАНКА ДСК“ АД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата, с мотив, че няма пречка да бъде възбранен и несеквестеруем имот. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Таня Маджарова е представил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че счита, че 1 доводите за несъразмерност на възбраненото имущество за недопустими. Що се отнася до възраженията за несеквестеруемост на имота, счита, че налагане на възбрана върху него е напълно допустимо и необходимо именно с оглед преценката по чл. 444, т. 7 от ГПК. По отношение на обжалването на разноските се сочи, че оспорването им е бланкентно и без посочване както на конкретни оплаквания, така и на конкретни искания за изменение, респ. за отмяна им. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп.д. № 20248030401406 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ АД за принудително изпълнение на вземанията му срещу длъжника С. К. С. по издаден изпълнителен лист от 05.07.2024г. за сумата от 39 502лв.

– главница по сключен помежду им договор за кредит за текущо потребление от 09.03.2023г., сумата от 2704.17 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г., сумата от 236.17 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г., сумата от 272.37 лв.- обезщетение за забава за периода от 27.05.2024г. до 13.06.2024г. и сумата от 120 лв.- разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.06.2024г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 906.69лв.

С връчената на длъжника на 11.10.2024г. покана за доброволно изпълнение вх.№ 22836 от 26.08.2024г. съдебният изпълнител му е съобщил размера на дълга, дължим към 09.09.2024г., както и размера на разноските по изпълнението, възлизащи на сумата от 3810.60 лв., представляваща такси по Тарифата на ЗЧСИ.

От данните по делото е видно, че съдебният изпълнител е наложил възбрана на собствените на длъжника недвижими имоти, находящи се в с. Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор *** по КККР на гр. Котел, обл. Сливен, с площ от 507 кв.м. и построените в него сгради, а именно:

ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, и ТРИ

СЕЛСКОСТОПАНСКИ СГРАДИ съответно с идентификатор *** – с площ от 30 кв.м., с идентификатор

*** - с площ от 30 кв.м. и с идентификатор *** - с площ от 6 кв.м

С възражение от 25.10.2024г. длъжникът е посочил, че счита, че възбраненото имущество е несеквестируемо, тъй като представлява единствено жилище на семейството му. Наред с това е възразил на основание чл. 442а от ГПК, че наложеното обезпечение е несъразмерно спрямо размера на задължението му, тъй като пазарната му цена възлиза на около 360 000 евро, а дългът му е около 24 000 евро.

С уведомление от 25.11.2024г. съдебният изпълнител е посочил, че счита за неоснователни възраженията на длъжника за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка с размер на дълга, както и, че налагане на възбрана върху несеквестеруем имот е напълно законосъобразно действие по изпълнението.

С подадената жалба длъжникът оспорва действията по насочване на принудително изпълнение по отношение на процесното недвижимо имущество, по съображения, че счита същото за несеквестеруемо, както и против разноските по изпълнението, приети от съдебния изпълнител във връчената му на 11.10.2024г. покана за доброволно изпълнение.

2

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от длъжника, който легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.2 и т. 7 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна и в двете й части, по следните съображения:

По жалбата по чл. 435, ал.2, т.2 ГПК:

Съгласно чл. 444, т.7 о т ГПК изпълнението не може да бъде насочено по отношение н а жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, като изпълнителни действия сами по себе си не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Такъв именно е процесния случай, като по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

За да бъде налице несеквестируемост на недвижим имот по смисъла на чл.

444, т. 7 от ГПК същият следва да има характеристиката на жилище. В случая от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело се установява, че само една от възбранените имоти, а именно една от сградите, описана като еднофамилна едноетажна сграда има характеристиките на жилище по смисъла на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Ето защото, доколкото останалите имуществени обекти – поземления имот и останалите сгради, които са със стопанско предназначение нямат характера на жилищен имот по смисъла на закона, същите не попадат в обхвата на закрилата по чл.

444, т. 7 от ГПК.

Отделно от това, съгласно разясненията, дадени в същото тълкувателно решение налагането на възбрана и извършването на опис и на несеквестируем имот е допустимо изпълнително действие, дори и той да е единствено жилище на длъжника и членовете на семейството му, с които живее заедно и да служи за задоволяване на жилищните им нужди. При налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на имотите на длъжника, върху които се насочва изпълнението, доколкото самото налагане на обезпечение върху имуществените права на длъжника винаги е е законосъобразно действие, тъй като е изпълнение общия принцип на чл. 133 от ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Несеквестируемостта е забрана за осребряване на такова имущество на длъжника с цел охраняване на неговите минимални имуществени права по чл. 444 от ГПК, така, че да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Затова сама по себе си възбраната като обезпечение има за цел единствено да задържи жилището м у в неговия патримониум /чл. 451 ГПК/. Допустим е описът и на несеквестируемо жилище, при извършване на който съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 о т ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., и може и да извърши провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.

3

С оглед горните съображения и доколкото предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по принуделно изпълнение, съдебният изпълнител ги установява не само по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере /чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 от ГПК/, но и по данните, събрани от длъжника. Доказателствената тежест за установяване на наличието на предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК обаче е изцяло лежи върху длъжника - жалбоподател, който извлича от тях благоприятните последици. В настоящия случай нито в изпълнителното производство, нито в производството пред настоящата инстанция длъжникът сочи конкретни факти за установяване на твърдяната от него секвестируемост на възбраненото имущество, касаещо това, което има жилищен характер, нито представя доказателства за членовете на семейството си, нито за притежаваните от някой от членовете имоти.

По горните съображения жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, насочена против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение по отношение на възбраненото длъжниково имущество, находящо се в с. Жеравна, обл. Бургаска се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Що се касае до възражението по чл. 442а от ГПК преценката за основателността му е в правомощията на съдебния изпълнител, поради което съдът не следва да се разглежда така направеното в жалбата възражение. В случай на нарушение по чл. 442а, ал. 2 от ГПК длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред на основание чл. 441, ал. 1 от ГПК.

По отношение на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК:

Съгласно чл. 79, ал.1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

Последната хипотеза – плащане преди започване на изпълненителното производство не е налице, което означава, че в случая не е приложимо посоченото изключение от общото правило, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските. Тъй като при проверка на законосъобразността на оспореното действие на ЧСИ съдът е ограничен от оплакванията в жалбата /по аргумент на ТР 2 от 21.11.2022г. по т.д. 2/2021г. по ОСГТК на ВКС/, а такива не са съдържат в жалбата, като в нея изрично е посочено, че тя е подадена бланкетно, съдът не може служебно, без конкретни възражения и оплаквания на жалбоподателя да проверява и изчислява дали посочените във връчената на длъжника ПДИ задължения за разноски по изпълнението, представляващи такси по ЗЧСИ са правилно начислени от съдебния изпълнител.

По гореизложените съображения, жалбата по чл. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК също се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

4

Мотивиран от горното и на основание чл. 437 ал. 3 о т ГПК, окръжен съд