Решение № 1039 от 12.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пловдив, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200020 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002853 / 25.04.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Г. Й. Р., ЕГН **********, с адрес:

**************, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на същата норма от Кодекса.

В Жалбата си и в допълнително представени писмени молби Г. Й. Р. чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. иска отмяна на Наказателното постановление с пространствени доводи за незаконосъобразност и неправилност, включително и за приложението на чл. 28 от ЗАНН; претендира разноски. Редовно призовани за съдебно заседание, нито жалбоподателят, нито процесуалният му представител се явяват за устно и непосредствено право на защита.

Въззиваемата страна Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с което е представена административнонаказателната преписка, чрез процесуален представител се взема отношение по същество за отхвърляне на Жалбата като неоснователна, а при евентуалното й уважаване се иска да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет; претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 30.03.2024 година ****** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив Д. Х. И. (актосъставител) и колегата му П. Д. Д. са дневна смяна дежурен автопатрул и изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност при движение по Автомагистрала „Тракия“, като чрез РСОД таблет извършват линеен контрол на преминаващите автомобил за годишен технически преглед и сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Двамата са униформени с отличителни знаци на полицията, както и автомобилът им е брандиран и оборудван със специални светлини и сирена.

Така в 08:16 часа, когато са на км 133 (община Марица), органите на реда установяват движещ се в посока град София лек автомобил „Пежо 307“ с ДК № ********, за който липсва сключен договор за задължителната застраховка, и го спират със звуков и светлинен сигнал.

При документална проверка е констатирано, че водач на пежото, което не е негова, а чужда собственост, е Г. Й. Р. и в негово присъствие и му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1232977 / 30.03.2024 година за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, с който е иззето свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, ІІ част.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

В съответствие с чл. 107, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН от Съда са изискани и са представени писмени доказателства – от Гаранционния фонд и от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив –, от които се установява, че към инкриминираната дата собственик на лек автомобил „Пежо 307“ с ДК № ******** е П. Д. Й., а за моторното превозно средство на 13.09.2023 година в 15:09 часа със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (Полица № BG/30/123002821557 с начало: 0:00 часа на 14.09.2023 година и край: 23:59 часа на 13.09.2024 година) като същата е прекратена в 0:00 часа на 30.03.2024 година (след 23:59 часа на 29.03.2024 година) и на 30.03.2024 година в 11:39 часа със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД пак е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (Полица № 2

BG/30/124001034136 с начало: 13:39 часа на 30.03.2024 година и край: 23:59 часа на 30.03.2025 година).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочената разпоредба от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всеки собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи за него договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такъв застрахователен договор може да сключи и всяко друго лице, различно от собственика. От своя страна, чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда 400,00 лева глоба за лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство, без действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нормата съдържа както задължителното правило на поведение (въздържане от нарушаване на забраната да се управлява моторното превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ такъв договор), така и следващата се за неизпълнението на законовия императив санкция, която е законово определена и наказващият орган не може да преценява размера й.

Няма спор, че лек автомобил „Пежо 307“ с ДК № ******** е моторно превозно средство и в частност автомобил по смисъла на § 6, т. 11 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, нито, че е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, а от фактите се установява, че на инкриминираната дата Г. Й. Р. го управлява, без сключен договор за съответната задължителна застраховка.Същевременно в периода от 0:00 часа на 30.03.2024 година (след 23:59 часа на 29.03.2024 година) до 11:39 часа на 30.03.2024 година процесният лек автомобил е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т. е. и към момента на проверката – 08:16 часа на 30.03.2024 година.

Неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е за собственика на моторно превозно средство, а това по чл. 638, ал. 3 от КЗ – за лицето, което управлява моторно превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Касае се за различни нарушения, за които от законодателя са предвидени отделни санкции.

В случая Г. Й. Р. е бил с документите за автомобила, които всеки правоспособен водач на моторно превозно средство е длъжен да носи при управление (между които и този по чл. 100, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата), както и да познава правилата при движение по отворените за 3 обществено ползване пътища, едно от които е, преди да седне зад волана, че автомобилът, който ще управлява, е в изправност и за него са изпълнени всички императивни правила за налична надлежна документация и са изпълнени законовите ангажименти към държавата и обществото, че при вреда на пътя ще е налице разположение на финансов ресурс за обезщетение, каквото представлява задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, и който факт за наличие на такава застраховка лесно може да бъде проверен в публичния сайт на Гаранционния фонд: http://guaranteefund.org/bg.

С оглед на горното са несъстоятелна защитните възражения в насока за липса на субективен елемент при осъществяване на нарушението.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което са неоснователни и възраженията за неяснота при описание обстоятелствата, още по-малко пък за недоказаност на нарушението, защото в Наказателното постановление не било посочено чия собственост е автомобил и какъв е бил номерът на полицата с отразяване на дата и час на прекратяването й.

И в Акт серия GA № 1232977 / 30.03.2024 година, и в Наказателно постановление № 24-1030-002853 / 25.04.2024 година фактите, подведени под съответния нарушен текст, са очертани по абсолютно разбираем начин, за да е ясно, че Г. Й. Р. на инкриминираната дата управлява чужд лек автомобил, след като за него няма сключен застрахователен договор по чл. 461, т. 1 от КЗ.

Що се отнася до искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед конкретиката на деянието настоящият състав не счита, че са налице условията н а маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид – със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се гарантира обезвредата на трети лица при причинено им от застрахования непозволено увреждане и така стабилно и прозрачно се осигурява защита на интересите на всички ползватели на застрахователни услуги (вж. чл. 2 от КЗ).

Нещо повече – видно от приложената по преписката Справка за нарушител / водач, до момента с влезли в сила 17 наказателни постановления и 13 фиша жалбоподателят е наказван за 39 нарушения на правилата за движение по пътищата което го, определя като водач с доста висока степен на обществена опасност.

Съгласно изхода на спора за въззиваемата страна по чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН възниква право на разноски – в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на 4 присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е към датата на обжалване възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева.

Настоящото дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му протича в две съдебни заседания с разпит на един свидетел и справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта е минималният от 130 лева, платими от Г. Й. Р. по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив.

По правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите в лева трябва да бъдат посочени и в тази валута.

С оглед на изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-1030-002853 / 25.04.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Г. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: **************, е наложена глоба в размер на 400 лева (204,52 евро) на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение на чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Осъжда Г. Й. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 66,47 евро (130 лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.