Решение № 111 от 01.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветан Ил. Цветков

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601675 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 260046/19.02.2021г. постановена по НОХД №6226/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV–ти н.с, е признал подсъдимия П. К.

Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 270 ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 23.12.2019г. до 27.12.2019г. Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. Г.С. – защитник на подс.

П.Г., с която се иска присъдата като неправилна и незаконосъобразна да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска да се измени присъдата като подсъдимия се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК или да се намали наказанието, като се наложи алтернативно предвиденото в чл.270 ал.1 от НК наказание „глоба“.

В съдебно заседание, подсъдимият П.Г. се явява и поддържа жалбата, а 1 защитникът му – адв. Г.С. заявява, че поддържа искането за изменение на присъдата в частта за наложеното наказание, като иска налагане на алтернативно предвиденото наказание глоба. Алтернативно се развиват доводи за наличието на основания за освобождаване на подс. Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Защитата излага доводи за наличие на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В последната си дума подс. Г. иска по-леко наказание – глоба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на жалбата и счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като на подс. Г. да се наложи алтернативно предвиденото в чл. 270, ал. 1 от НК наказание глоба вместо лишаване от свобода. Изтъква се, че подсъдимият е неосъждан и е възстановил изцяло причинените при ПТП вреди.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. К. Г. е роден на ****г. в гр.П., живущ в гр.П.., на ул.

„З.“ № ***, ет.***, ап.***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подс. П.Г. бил правоспособен водач на МПС категория ‘‘В‘‘ и ‘‘М‘‘ и притежавал СУМПС № ****, издадено на ****г. от ОДМВР – Пловдив.

На 22.12.2019г., около 20:00 часа подс. П.Г. посетил ресторант „ И.“, находящ се в кв.“Х. С.“ в гр.П. заедно със свои познати и приятели. Там консумирал алкохол - водка. Тогава се запознал и със свид.И. З.. Някъде след полунощ , вече в ранните часове на 23.12.2019г., част от компанията решили да посетят нощно заведение ‘‘П. П. л. к.‘‘, намиращо се в ж.к.‘‘Т.‘‘ в гр.П.

Дотам се придвижили с л.а. марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № ****, собственост на подс. Г.. Автомобилът паркирали на обособен паркинг, намиращ се в страни (вдясно) от входа на заведението. Там отново консумирали алкохол, включително и подс.Г.. В хода на забавата част от компанията си тръгнали. От първоначалната група в заведението останали единствено подс. П.Г. и свидетелите И. З. и И.Г.. Около 03:00 часа тримата решили също да си ходят, но пред входа на заведението подс.Г. пожелал сам да си кара колата. Тъй като видимо бил повлиян от алкохола влязъл в конфликт по този въпрос със свид.З.. Разпарвията била забелязана от свид.

К.Т. - шеф на охраната на дискотека ‘‘П.‘‘, както и на служителите от 2 охраната към заведението, които се опитали да потушат напрежението между тях двамата. Те също възприели изявеното на глас желание от подъсдимия да приведе в движение паркирания странично на входа лек автомобил марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № ****. Ето защо свид. Т. подал сигнал до ОДЧ към 05 РУ при ОДМВР - Пловдив. На този сигнал били изпратени свидетелите С. П. и К. Н., които били на работа като АП – 452. Те изпълнявали служебните си задължения, изразяващи се в контрол на движението на пътни превозни средства съобразно разпоредбите на Закон за движението по пътищата и проверка редовността на документите на водачите на пътни превозни средства и документите за техническата изправност на моторните превозни средства. Продължителността на смяната им била за времето от 19:00 часа на 22.12.2019г. до 07:00 часа на 23.12.2019г. Двамата били изпратени на място, където със служебния си автомобил се позиционирали на ул.‘‘С.‘ в гр.П., непосредствено срещу бирария ‘‘Й.‘‘. От там имали пряка видимост към мястото, от което л.а. марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № *** щял да излезе и да се включи в движението. Около час по - късно подс. П.Г. се качил на шофьорското място и привел в движение превозното средство в посока от ул.‘‘Х. К.‘‘ към ул. “С.“ в гр.П. Спътниците му свид. И. З. и свид. И.Г. също се качили в автомобила, като седнали съответно: първият - на предна дясна седалка, а вторият - на задната.

Приближавайки кръстовището на ул.‘‘С.‘‘ полицейските служители включили светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил, който бил с отличителни знаци по него и препречили пътя на л.а.‘‘БМВ‘‘, управляван от подс. Г., така че да спре. Независимо от присъствието на полицейските органи и ясните знаци от тяхна страна, а именно че възнамеряват да му извършат проверка, подс. Г. не спрял, а напротив - подал газ, заобиколил полицейския автомобил и минал рязко през тротоара, като се възкачил на него. След което продължил и преминал с висока скорост през кръстовището на ул.‘‘С.‘‘ с бул.“О.“ в гр.П., и се насочил в посока от север на юг. Полицейските служители обърнали автомобила си и продължили да го следват неотлъчно, като междувременно не спирали да подават звуков и светлинен сигнали от служебния си автомобил, но подс. Г. продължил да се отдалечава с все по-висока скорост. За момент свидетелите П. и Н.го изгубили за момент от поглед. Именно тогава преминавайки през завой на пътя, водещ на ляво към ул.‘‘Г.Д.‘‘ в гр.П., подс. Г. загубил контрол над управляваното от него превозно средство и напуснал платното за движение от дясната му страна. Движението си преустановил след сблъсък с шест паркирани автомобила встрани от пътя, в които се приплъзнал до установяването си на място. След това напуснал бягайки в междублоковото простланство от местопроизшествието, а това сторил и свид.Г.. На място останал свид. З., който не успял да се измъкне навреме от автомобила „БМВ“.

Горната фактическа обстановка е била установена от първоинстанционния съд от показанията на разпитаните като свидетели в хода на съдебното производство К. А. Н., С. К. П., И. Д. З. и И.К. Г., от 3 приложените писмени доказателства – справка за водач/нарушител /л. 23 от д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.24 от д.п./ албум към него /л.25-36 от д.п./, протокол за оглед на БМВ /л.37-38 от д. п./, справка съдимост за подсъдимия /л.112 от д.п./, характеристична справка /л.115 от д.п./, писмо №317р-10226/03.09-20г. от ОДМВР с приложения досежно длъжностното качество на свидетелите П. и Н. /л.164-174 от д.п./. ПРС е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели като са логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал.

Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият П.Г. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

РС – Пловдив е приел, че престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимия е процесуално допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г., първата инстанция е извършила необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал. 1 от НК.

Тази фактическа обстановка не се оспорва и от защитата на подсъдимия, а присъдата се атакува единствено в частта за съставомерността на деянието, индивидуализацията на наказанието и приложението на материалния закон.

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив и не намира за необходимо да го преповтаря.

Фактите по делото не се оспорват от страните, не се констатират и противоречия в тази насока, налагащи тяхното обсъждане. По безспорен начин е установено, че на 23.12.2019г. подс. Г. е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 523И“ с рег. № ****в гр. П.. На същия е бил подаден ясен и недвусмислен сигнал от полицейските служители – свидетелите С. П.и К. Н. да спре за извършване на проверка. Вместо да стори това, подс. Г. е продължил движението си до настъпване на ПТП, след което избягал от автомобила. Именно с тези си действия подс. Г. противозаконно е пречил на горните две длъжностни лица да изпълнят служебните си задължения и да извършат проверка на подсъдимия като водач на МПС. Неоснователни са 4 възраженията на защитата за несъставомерност на деянието. Продължавайки да се движи с автомобила и неподчинявайки се полицейския сигнал да спре за проверка, подс. Г. ясно е съзнавал, че ще попречи да му бъде извършена полицейска проверка. Същото се отнася и за бягството му от автомобила след настъпване на ПТП. Ето защо и правилно ПРС го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на първата инстанция за доказаност на обвинението.

Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, и 5 от НПК са основани на установените фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.

Въззивната инстанция намира, че ПРС правилно е приел, че институтът на чл. 78а от НК е неприложим предвид наличието на една от пречките на ал.

7 от същия член – деянието е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на службата му. Неоснователни са възраженията на защитата, че в случая подс. Г. не е попречил на двамата полицейски служители да изпълнят служебните си задължения и следва да бъде освободен от наказателна отговорност поради липса на пречки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Деянието на подс.

Г. е извършено спрямо полицейските служители С.П. и К. Н., които са органи на власт и са изпълнявали служебните си задължения. Ето защо в случая е неприложима привилегированата разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК.

Жалбата на подсъдимия се явява частично основателна досежно вида и размера на наложеното наказание и според въззивния съд следва наказанието една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години да бъде заменено с глоба в размер на 1000 лева. В нормата на чл. 270, ал. 1 от НК са предвидени две алтернативни санкции – глоба от 500 лева до 2000 лева или лишаване от свобода до три години. Изхождайки от всички обстоятелства по случая въззивният състав намери, че по-подходящата от двете санкции е глоба. Подс. Г. е с чисто съдебно минало, в млада възраст, с добри характеристични данни, същият е воннослужещ; възстановил е всички причинени имуществени щети при ПТП в немалък размер – 11 787,83 лева. При настъпилото ПТП не са пострадали хора, а пострадалите с материални щети са заявили, че всичко им е възстановено и нямат претенции. Подс. Г. изрази пред съда искреното си съжаление за случилото се. При тези установени факти съдът намери за 5 справедливо да избере по-леката от двете алтернативни санкции – глоба от 500 лева до 2000 лева, коригирайки първоинстанционния съдебен акт в тази част. При индивидуализацията на вече избраната санкция „глоба“, съдът отчитайки предходните нарушения на подс. Г. като водач на МПС и обстоятелството, че е употребил алкохол намери, че глобата следва да е значително над минималния и малко под средния предвиден в закона размер.