Решение № 10 от 17.02.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Б., 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20211810101122 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

В.Е. Д. от Б., ул.*** №2, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.Х.П. Я. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „***”АД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район”***”, бул.”***”№159, бл.***, *** с ЕИК:***, че не дължи на „***”АД сумата-главница от 2959.36лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ вилна сграда в Б., курорт ***, за клиентски номер *** за периода от 04.11.2014г. до 12.07.2019г., както не дължи и сумата от 277.84лв., представляваща законната лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 18.12.2019г. до 2 6.01.2021г., поради настъпила погасителна давност и плащане на една и съща електрическа енергия, отчетена от два електромери, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/ л.91/.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник адвокат Х.П. Я. от САК /пълномощно от 28.06.2021г.-л.74/, поддържа предявените искове и моли да се уважат, както и да се присъдят разноските по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки с вх.№ ***г.

Ответникът-„***“ АД, с ЕИК:***, чрез пълномощник юрк. АЛ. ИЛ. В. е представил писмен отговор с вх.№ *** от***г., изпратен по куриер на *** ., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът заявява, че ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия по открита партида с клиентски номер *** с адрес на доставка: Б., курорт ***.

Неплатените задължения по описания по-горе договор към момента са: главница в размер на 2959.36лв. и лихва за забава в размер на 426.62лв., отразени в 7 броя фактури, всички издадени на *** с падеж на задължението-***г. Процесната сума е неплатено задължение за реално използвано количество електрическа енергия в имота на ищеца като за периода от 1

2015г. до м. март на 2019г. ищецът като клиент на ответника не е осигурил достъп до СТИ, което е монтирано вътре в обекта-частна собственост и не е имало възможност за редовен ежемесечен отчет, тъй като не е предоставян достъп за отчитане на показанията. В случая не се касае за корекция на сметка, а за години назад консумация на ел. енергия, като общото отчетено количество ел. енергия в киловати е фактурирано към датите, на която е бил предоставен достъп на служителите на „***“АД до СТИ. Отчитайки съответното СТИ с посочените от него крайни показания и съобразно предходните показания от същото СТИ, е изчислена разликата и това е количеството, фактурирано в процесната фактура.Съгласно чл.15, т.1 и т.2 от Общите условия/ОУ/потребителят се задължава да заплаща дължимите суми за разпределение на доставената ел. енергия в сроковете и начина, определени в договорите за продажба и да осигурява безпрепятствен достъп на упълномощен представител на електроразпределителното предприятие в имота в случая, че те се намират след границата на собственост на имота без предварително писмено уведомление. Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от ОУ на „***“АД при неосигурен достъп да СТИ, пренесеното количество ел. енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период за същия съответен отчетен период от предходната година. Основанието на вземането е в самото получаване на вещта. Не следва да се придава особена тежест на начина на счетоводното оформяне. В случая ответникът извежда правата си не от самите фактури, а от действителните факти и действителния период на потребление. Ответникът е изпълнил задължението си, доставил е ел. енергия на клиента и в тежест за същия е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк. А.В. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.92/. Представя писмени бележки с вх.№ ***г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че ищецът като собственик на вилна сграда, находяща се в Б., курорт *** е потребител на електрическа енергия, доставяна до този адрес и същият следва да заплаща ползваната от него ел. енергия на ответника по счетоводна партида с клиентски № ***.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Д.Б., баща на ищцата и св.В.Ц.Н., се установява, че от закупуване на вилната сграда от ищцата преди 5-6 години до сега същата е празна, в нея няма мебели и електроуреди и не се ползва. Същата е електрифицирана и първоначално електромерът е бил вътре в имота, след което от преди 2 години всички електромери на имоти в района са изнесени отвън на стълбове в табла. Св.Н. е имала несъответствия в получаваните сметки за ток след изнасянето на електромерите, но ги е заплатила, тъй като това е било във възможностите й. Фактури за цената на ползвана ел. енергия за имота на св.Н., който е съседен на този на ищцата, е получавала всеки месец.

Видно от приложеното копие от Констативен протокол № *** от ***, изготвен от служители на „***“АД, се установява, че на *** е демонтирано СТИ /средство за търговско измерване/ от вилната сграда, собственост на ищцата, което е с № *** и е монтирано друго СТИ с № *** От същия протокол се установява, че няма посочени данни за показанията за изразходвана ел. енергия на демонтирания електромер. На монтирания са посочени такива.

Съгласно приложеното копие от Констативен протокол № *** от *** на служители на „***“АД, се установява, че на *** е демонтирано СТИ с № ***и е монтиран ново СТИ с № 2

*** като не са посочени причините за смяната. От Констативен протокол № *** от ***, съставен от служители на „***“АД, се установява, че на *** е извършена проверка на СТИ с № ***.

От приложената Справка за въведени показания при отчет на СТИ за ищцата като потребител, се установява, че от 06.12.2014г. до *** не е отчетена доставената ел. енергия.

Съгласно приложените 7 броя фактури, всички с дата на издаване *** и с падеж на плащане ***г., се установява, че в тях за период по месеци от 09.01.2019г. до 07.08.2019г. са начислени суми за плащане за ползвана от ищцата ел. енергия в имота й в *** на обща стойност от 2959.36лв., от които сумите от по 961.27лв. за периода от 09.01.2019г. до 07.02.2019г., за периода от 08.02.2019г. до 09.03.2019г., както и сумата от 735.04лв. за периода от 10.03.2019г. до 08.04.2019г.

Видно от приложеното писмо от „***“АД до ищцата се установява, че СТИ в имота й в *** се е намирало вътре, не е имало достъп за отчитане, за което е извършена проверка и на *** е осигурен достъп до СТИ, което е демонтирано от мрежата при показания: Тарифа ІІ15239 и Тарифа І-436 като е установено, че от ***г. до *** не е осигуряван достъп до обекта, за което „***“АД не са подавали данни за отчетени количества ел. енергия за издаване на фактури към краен снабдител. Отчетените реални данни от демонтирания електромер са подадени към крайния снабдител.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М.Б., която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че по процесните 7 броя фактури на обща стойност от 2959.36лв. се води при ответника задължение за ищцата, което не заплатено, периодът на консумация на електрическа енергия по месеци е от 09.01.2019г. до 07.08.2019г. Падежът на плащане е ***г. и по седемте фактури, всички издадени на *** Законната лихва за забава до 29.12.2021г./датата на изготвяне на заключението/ е в размер на 586.10лв. Процесните фактури са осчетоводени по цени, утвърдени с Решения на КЕВР № Ц-11/01.07.2018г. и № Ц-19 от 01.07.2019г.

Видно от приложеното писмено доказателство-копие от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***”АД, се установяват взаимоотношенията между продавач на електрическа енергия, какъвто е ответника и потребител. Съгласно чл.16, ал.3 от ОУ- В случай, че достъпът за отчитане на средствата за търговско измерване не бъде осигурен и това бъде констатирано с констативен протокол по реда на ОУ за използване на електроразпределителната мрежа, продавачът има право да поиска от електроразпределителното дружество да преустанови временно снабдяването, като продавачът уведомява потребителя за прекъсването със седемдневно писмено предизвестие.

Съгласно чл.19, ал.3 от ОУ –дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение, когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като ищецът има правен интерес да предяви исковете за установяване на недължимостта на вземанията за процесния период, тъй като към датата на завеждане на исковата молба на него са начислени суми, които претендира, че не дължи, тъй като са погасени по давност и отчетени два пъти, като в този смисъл са издадени 7 броя фактури на една и съща дата за сумата от общо 2959.36лв.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете, предявени от ищеца срещу *** АД за недължимост на сумата-главница от 2959.36лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ вилна сграда в к.***, в Б., за периода от 3

04.11.2014г. до 12.07.2019г., съгласно издадени 7 броя фактури за клиентски номер ***, както и за недължимост на сумата от 277.84лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна сума-главница за периода от 18.12.2019г. до 2 6.01.2021г., са изцяло основателни, по следните правни съображения:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С тези искове ищецът иска да бъде съдебно признато, че той не дължи посочените суми във фактурите, издадени от ответното дружество.

Единствената предпоставка, която следва да бъде доказана от ищеца при тези искове, е правният му интерес. От събраните по делото писмени доказателства /фактури/ и становището на ответника, че процесните суми са дължими, обосновават интереса от предявяване на исковете.

По делото не се спори, че ищецът е титуляр на клиентски номер ***, по който е отчитана електрическата енергия, потребена във вилна сграда в к.***, собственост и ползвана от ищеца по силата на договор при Общи условия с ответника .

Установи се, че за дълъг период от време, а именно от ***г. до *** не е отчитана ползваната ел. енергия в обекта, собственост на ищцата. Това неотчитане е обосновано с липса на достъп до СТИ, което се е намирало вътре в имота. За тези обстоятелства няма съставени констативни протоколи съгласно изискванията на ОУ. Едва на *** е демонтирано СТИ и е монтирано друго СТИ изнесено извън процесния имот. От приложения за това Констативен протокол няма отбелязани данни за количеството използвана ел. енергия, отразена на демонтирания електромер. Приложените по делото седем броя фактури №№ *** №***, № ***, № ***, №***, №*** и №***, всички издадени на една и съща дата ***, с падеж на плащане на ***г., всъщност отразяват цената на ползваната ел. енергия за минал период от време или за периода от ***г. да ***, което не е отразено коректно във всяка една от тях, тъй като само в първите две фактури е отбелязана корекция от по 4440 кВтч, но наред с това е посочено, че консумираната ел. енергия е за период от 09.01.2019г. до 07.02.2019г. и за период от 06.02.2019г. до 09.03.2019г.