Решение № 121 от 28.05.2025, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 16/2025
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Момчилград, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100016 по описа за 2025 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявен иск за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА АННА” АД- София, с ЕИК- *********, с адрес на управление- гр.София, ж.к.“Младост“, ул.„Димитър Моллов” №1, Представлявано от д-р С.Б.- Изпълнителен директор, предявена против М. А.
Ю., с ЕГН- **********, се посочва, че Ответникът е постъпил в „Клиника по хирургия“ при УМБАЛ „Света Анна“- София на 04.11.2020г., и бил изписан на 10.11.2020г.
Ищцовата Болница посочва, че към момента на предоставяне на медицинската помощ пациентът е бил със невъзстановени здравноосигурителни права. Справката е била направена служебно от лечебното заведение чрез националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус на лицето.
Твърди се, че отв.М. А. Ю. е бил лекуван по клинична пътека № 171„Оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденум“ с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години. На пациента е бил изпълнен 1 целият алгоритъм на лечение по цитираната клинична пътека.
Ищецът заявява, че съгласно утвърденият Ценоразпис на УМБАЛ „Света Анна“- София, за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки за 2020 година, при лечение по клинична пътека №171 за пациента възниквало задължението за заплащане на оказана медицинска помощ на стойност 4 989,60 лева.
Въз основа на гореописаните задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№685/2024г. на PC - Момчилград, по силата на която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4 989,60 лева-, представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „,Света Анна“ – София, през периода 04.11.2020г.- 10.11.2020г.
Поради обстоятелството, че Заповедта за изпълнение е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за болницата е възникнал правен интерес от завеждане на иск по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за установяване на горното задължение.
С оглед на това иска да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че ответникът М. А. Ю. с ЕГН- **********, дължи на ищеца МБАЛ „Света Анна” София АД, с ЕИК- *********, сумата от 4 989,60 лева, представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „Света Анна“ - София АД за периода04.11.2020г.- 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски, както и разноските в настоящото производство.
Представя следните писмени доказателства: Епикриза към ИЗ №19653/2020г.; Справка от НАП за здравноосигурителен статус на лицето;
Утвърден от Изп.директор на МБАЛ „Света Анна“ - София АД ценоразпис за стационарно лечение на здравно неосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки; Декларация от М. А. Ю.;
Фиш за информирано съгласие на пациента.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, а именно адв.Р. К. от АК- Кърджали, с който същият намира исковата претенция за допустима, но неоснователна.
2
Иска се отхвърляне на исковата молба поради неоснователеност и недоказаност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявения иск.
Ответникът не се явява , и се представлява в съдебно заседание от особен представител- адв.Р.К. от АК- Кърджали, който намира исковата молба за неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното;
Със Епикриза към ИЗ №19653/2020г. се установява, че ответникът М. А.
Ю. е бил приет в ищцовото здравно заведение /и по точно в Клиниката по хиругия“, на 04.11.2020г. със съответно заболяване и му били извършени съответни лечебни и оперативни процедури- била извършена спешна оперативна интервенция. Бил е бил лекуван по клинична пътека № 171„Оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденум“ с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години.
По делото се установи, че към момента на предоставяне на медицинската помощ ответникът, като пациент на здравното заведение, е бил със невъзстановени здравноосигурителни права- в тази насока е Справка чрез Националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус на лицето.
По делото е представено като доказателство извлечение/копие на Утвърденият Ценоразпис на клиничните пътеки в УМБАЛ „Света Анна“София, за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки за 2020 година, в който е предвидено, че при лечение по клинична пътека №171 за пациента възниквало задължението за заплащане на оказана медицинска помощ на стойност 4 989,60 лева.
По делото се установи, че ответникът, като пациент на ищцовата болница, е бил запознат със задължението за заплащане на диагностирането и болничното лечение на неговото заболяване по клинична пътека № 171- при посочените условия. Приложен е и фиш за информирано съгласие на пациент, който съдът не обсъжда поради неотносимост на данните в него за настоящото производство.
Въз основа на гореописаните задължения е била издадена Заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№685/2024г. на PC - Момчилград, по силата на която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4 989,60 лева-, представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „,Света Анна“ – София, през периода 04.11.2020г.- 10.11.2020г. Бил осъден да заплати и сторени разноски в общ размер на 99,79 лева- внесена държавна такса.
Заповедта е издадена на осн.410 и сл. от ГПК, и е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Съдът приема горната фактическа обстановка за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи;
Предявената претенция е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустима, а разгледана по същество е основателна. В настоящият случай, предвид горните писмени доказателства, ответникът дължи заплащане на сумата 4 989,60 лева- представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „,Света Анна“ – София, през периода 04.11.2020г.- 10.11.2020г. Сиреч, ответникът дължи заплащането на исковата сума, за проведеното лечение в ищцовото дружество, тъй като се установи, че е здравнонеосигурено лице и разходите са за негова сметка- тази насока е приложената справка от НАП, както и подписаната от лицето декларация, че е запознат със задължението да заплати проведеното лечение.
Предвид изложеното следва да се уважи изцяло исковата претенция, като се признае за установено по отношение на ответника, че се дължи на ищцовата болница сумата4 989,60 лева- представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „,Света Анна“ – София, през периода 04.11.2020г.10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2024г. до окончателното изплащане на главницата, и за която е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 685/2024г. на РС- Момчилград.
4
Съобразно това съдът приема, че исковата претенция е изцяло основателна, поради и което исковата молба следва да бъде уважена, в т.ч. и за сторените по делото разноски.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителният иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника/респ. настъпването на условията по чл.47 ал.5 от ГПК, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 199,58 лева, от които 99,79 лева- внесена държавна такса в заповедното производство, и 99,79 лева-държавна такса в настоящото исково производство.
При това положение, съдът намира, че от установените разноски за заповедното и настоящото производство в общ размер на 199,58 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на общо 199,58 левадължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Ю. с ЕГН- **********, че дължи на МБАЛ „Света Анна” София АД, с ЕИК*********, сумата от 4 989,60 лева, представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ в МБАЛ „Света Анна“ - София АД за периода 04.11.2020г.- 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 01.11.2024г. до изплащане на вземането, до 5 пълното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 267/ 04.11.2024г. по ч.гр.д. № 685/ 2025г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА М. А. Ю. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Света Анна” София АД, с ЕИК- *********, „АЛИЕВИ 2020“ ЕООДМомчилград, ЕИК- *********, сумата в общ размер на 199,58лева- разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6