Определение № 199 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. София, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600228 по описа за 2024 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат С. Ц., защитник на лишения от свобода П. Г. Г. срещу Определение от 26.01.2024г., постановено по НЧД № 289/2024 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от търпяното от Г. наказание „лишаване от свобода“, а именно 2 месеца и 24 дни от наложеното му едно общо наказание с определение по НОХД № 262/2023г. по описа на РС-Севлиево, в размер на 1 година, за престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, чл.342б ,ал. 2 от НК и чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В жалбата се оспорва определението на СГС като неправилно, тъй като не са отчетени представените доказателства за поведението на осъдения.

Защитникът счита, че изводите на съда са противоречиви, цитирайки мотивите на първата инстанция в частта, с която е отчел риска от вреди и рецидив. Твърди, че не са изложени съображения относно продължителността на остатъка от наказанието и въздействието, което ще се окаже върху осъдения, като в тази връзка изтъква отчетените положителни промени в поведението му и промяната в оценката на риска от рецидив. В този смисъл счита, че с остатъка от два месеца не би допринесъл за доизграждането на положителни нагласи в мисленето и поведението му. Според защитника, за постигане целите на наказанието следва да бъде допуснато УПО с постановяване на пробационни мерки в рамките на изпитателния срок.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата а е подадена от процесуално легитимирана страна и в 1 законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, СГС е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл.70 от НК.

Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият Г. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискването на закона, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно, че оценката на риска от рецидив е със средни стойности, а именно – 53 т. Налице са проблемни зони, изразяващи се отношението на осъдения към правонарушението, злоупотребата с алкохол, междуличностни проблеми и уменията му за мислене. Отчетени са и стойностите на риска от вреди, а именно - за лишения от свобода - ниски, а за обществото, за служителите в мястото за лишаване от свобода и за деца средни. Настоящата инстанция намира за некоректно отразяването в мотивите на атакуваното определение, че се наблюдава намаляване на посочените стойности в сравнение с началния период на изтърпяване на наказанието, тъй като липсва изготвен първоначален доклад, поради което за наличието на втората изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК следва да се правят изводи въз основа на приложения такъв по делото с рег. №151/03.01.2024г. В този смисъл не може да бъде споделено възражението на защитата, че е налице противоречие в първоинстанционните мотиви, въпреки направеното отбелязване, тъй като СГС правилно е приел, че с поведението си осъденият не е положил усилия за промяна на нагласите си и съответно не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

В тази връзка резонно първата инстанция отчита и липсата на получени награди по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Не са налице и данни за участието му трудови, образователни, обучителни, квалификационния или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви.

Апелативен съд - София се съгласява със становището на първостепенния съд, че следва да бъдат отчетени положително обстоятелствата, че осъденият Г. не е наказван, както и че има подкрепяща го 2 среда в затвора.

Неоснователно е възражението на адв. Ц., че за времето на остатъка от наказанието лишаване от свобода не би се постигнало увеличение на положителните нагласи в мисленето и поведението на осъдения Г., като единствено би имало негативно въздействие, ако не бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване. На първо място, следва да бъде отбелязано, че законодателят е предвидил института на УПО като възможност, а не право на осъденото лице и следва да се отчитат единствено реално постигнатите положителни промени в поведението му, които бележат трайна тенденция за позитивното развитие на неговия поправителен процес.

Такива не се констатират, както от приложения по делото доклад, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, така и от приложената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода. На следващо място, според настоящата инстанция, дори и с прилагането на пробационни мерки в изпитателния срок, не биха се постигнати твърдените от защитника положителни промени във формираните нагласи в лишения от свобода Г.. Същият изтърпява наказание лишаване от свобода за общо три престъпления, като за втори път попада в пенитенциарно заведение.

Очевидно е, че спрямо него не са постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 и 2 от НК, което налага продължаване изпълнение плана на присъдата и провеждането на корекционни програми, макар и времевият период до края на изпълнение на наказанието да е твърде кратък. Отделно от това, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че ако бъде уважено искането за УПО на осъдения Г. при липсата на данни за поправянето му, би се въздействало негативно, както по отношение на осъдените на наказание лишаване от свобода, полагащи усилия в промяна на нагласите си към водене на законосъобразен начин на живот, така и върху останалите членове на обществото, спрямо които наказанието следва да оказва възпитателно и предупредително въздействие.

Апелативен съд – София приема за правилен извода, че лишеният от свобода Г. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, като са отчетени данните за постигнати положителни резултати от провежданата корекционната дейност и за добро поведение. Въпреки изразеното намерение, не да може да се приеме, че са налице изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. В тази връзка е необходимо продължаването изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения П. Г. за постигане на целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

3

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.01.2024 г. по ЧНД № 289/2024 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4