Решение № 183 от 07.11.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Свиленград, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ж. Д. Петрова при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Ж. Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100044 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.34, ал.1 от ЗС, ведно с искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците Х. Т. П., Г. Б. Д., М. Б. А., К. Б. В., Ж. М. Ж., Г. М. Ж., С. Н. П., Т. П. П., Т. П. П. и Д. П. П. искат от съда да признае за установено по отношение на ответниците М. И. Х., Т. Г. Ж., И. Г. Д. и Г. Г. К., че последните не са собственици на частта, надхвърляща 36/216 ид.части от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***********, общ. **********, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК. В тази връзка искат, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност № 63/15.05.2018 г., том II, рег. № 2055, нот. дело № 213/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, в частта му, надхвърляща 36/216 ид. части от правото на собственост върху описаните в акта два имота – нива (ПИ с идентификатор ***) и лозе (ПИ с идентификатор ***).

Ищците искат също съдът да допусне между тях и ответниците, делба по отношение на седем поземлени имоти, в това число двата имота, предмет на отрицателните установителни искове, а именно: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Младиново, община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящи се в землището на с. ***********, общ. **********, подробно индивидуализирани в исковата молба.

1

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на Х. Ж. Г., починал на 03.09.1968 г., бивш жител на с. ***********, общ. **********. По наследство от общия наследодател страните придобили собствеността върху процесните седем земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 13002/30.06.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Свиленград. През 2018 година ответницата М. И. Х. и покойният й съпруг Г. Ж.в Х.в се снабдили с Нотариален акт № 63/ 15.05.2018 г., том II, рег. № 2055, нот. дело № 213/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, с който били признати за собственици по давност, в режим на съпружеска имуществена общност, на поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

Ищците твърдят, че ответницата М. Х. и съпругът й Г. Х.в, чиито законни наследници били ответниците Т. Ж., И. Д. и Г. К., не са владели непрекъснато и необезпокоявано имотите, предмет на посочения нотариален акт, в предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Ответниците и прекият им наследодател Г. Х.в никога не били извършвали действия, с които да изразяват намерението си да своят недвижимите имоти или да отблъснат владението на другите съсобственици. Тъй като със снабдяването с констативен нотариален акт ответниците оспорвали съсобствеността върху тези два имота, за ищците съществувал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Поради липса на съгласие между страните за доброволно прекратяване на съсобствеността върху сънаследствените седем поземлени имоти, ищците искат от съда да допусне и извърши съдебна делба, при квоти: 36/216 ид.части – за Х. Т. П., 24/216 ид.части – за Г. Б. Д., 24/216 ид.части – за М. Б.

А., 24/216 ид.части – за К. Б. В., 18/216 ид.части – за Ж. М. Ж., 18/216 ид.части – за Г. М. Ж., 6/216 ид.части – за С. Н. П., 10/216 ид.части – за Т. П.

П., 10/216 ид.части – за Т. П. П., 18/216 ид.части – за Д. П. П., 9/216 ид.части – за М. И. Х., 9/216 ид.части – за Т. Г. Ж., 9/216 ид.части – за И. Г. Д. и 9/216 ид.части – за Г. Г. К..

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците М. И. Х., Т. Г. Ж., И. Г. Д. и Г. Г. К., с които оспорват предявените установителни искове като неоснователни. Оспорват твърдението, че ответницата М. Х. и съпругът й Г. Х.в не са владели непрекъснато и необезпокоявано двата имота, за които се снабдили с констативен нотариален акт, както и че не са извършвали действия, с които да отблъснат владението на другите съсобственици.

Ответниците посочват, че от 2000 година двата имота били обработвани непрекъснато от съпрузите М. Х. и Г. Х.в. В края на 1999 година Г. Х.в се бил разбрал с другите наследници – М. Х.в, П. П., Ж. П. и В. В.а, че са съгласни двете ниви да бъдат в негова собственост. Освен това им заявил, че към другите наследствени имоти няма претенции. През 2000 година съпрузите М. и Г. Х.ви разчистили нивата и лозето и започнали да ги обработват. От този момент само те ги работили и прибирали реколтата от тях, без това да бъде оспорвано от другите наследници. Тъй като те владели имотите като собствени повече от 10 година, през 2018 година се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Едва след смъртта на Г. Х.в през 2021 година 2 се появили претенции от страна на ищците наследствените имоти да бъдат поделени между тях. Предвид изложеното, молят отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен.

По отношение исковете за делба ответниците считат, че не следва да бъде допускана делбата на поземлени имоти с идентификатори *** и *** (нивата и лозето, за които М. Х. и Г. Х.в били признати за собственици по давност, с оспорения от ищците констативен нотариален акт).

Не оспорват исковете за делба на останалите имоти, като не възразяват те да бъдат допуснати до съдебна делба между страните, при исканите квоти от правото на собственост.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, ищците и ответниците са законни наследници на Х. Ж. Г., починал като вдовец на 03.09.1968 г. След смъртта си наследодателят е наследен по закон от трите си деца, от които един син – Ж. Х.в Ж. и две дъщери – М. Х. Ф. и В.

Х. В.а.

Синът на общия наследодател - Ж. Х.в Ж. е починал на 12.12.1991 г. и е оставил за законни наследници двете си деца - Г. Ж.в Х.в /поч. на 25.04.2021г./ и М. Ж.в Х.в /поч. на 27.05.2003г./. Ответниците М. И. Х., Т. Г.

Ж., И. Г. Д. и Г. Г. К. са законни наследници на Г. Ж.в Х.в /поч. на 25.04.2021г./, като първата е негова преживяла съпруга, а останалите – техни дъщери. Ищците Ж. М. Ж. и Г. М. Ж. са законни наследници – дъщери на М.

Ж.в Х.в /поч. на 27.05.2003г./.

Дъщерята на общия наследодател - М. Х. Ф. е починала на 23.02.1995 г. и е оставила за законни наследници трима синове – ищецът Х. Т. П., П. Т. П.

/поч. на 23.06.2007г./ и Ж. Т. П. /поч. на 09.05.2011г./. Последният не е оставил съпруга и низходящи законни наследници. Ищците С. Н. П., Т. П. П., Т. П. П. и Д. П. П. са законни наследници на П. Т. П. /поч. на 23.06.2007г./, като първата е негова преживяла съпруга, а останалите – техни деца.

Дъщерята на общия наследодател - В. Х. В.а е починала на 01.06.2004г. и е оставила за законни наследници трите си деца – ищците Г. Б. Д., М. Б. А. и К. Б. В..

С Решение № 13002 от 30.06.1999 г. на Поземлена комисия – гр.

Свиленград се възстановява правото на собственост на наследниците на Х. Ж.

Г., съгласно план за земеразделяне, върху седем имоти в землището на село Младиново, община Свиленград, а именно: имот № 038005 (лозе от 2.899 дка), имот № 082017 (нива от 6.400 дка), имот № 135012 (нива от 18.399 дка), имот №160007 (пасище от 5.700 дка), имот № 165004 (нива от 4.500 дка), имот № 219012 (пасище от 12.001 дка) и имот № 221002 (нива от 10.000 дка).

Решението е издадено, ведно със заверени скици, неразделна част от същото.

Представени са скици на имотите, издадени от СГКК – гр. Хасково, удостоверяващи актуалното им положение по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Младиново, община Свиленград, одобрени 3 със Заповед № РД-18-1272/ 22.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, което е идентично с описаното в исковата молба.

На 15.05.2018 г. един от наследниците на Х. Ж. Г. – внукът му Г. Ж.в Х.в (син на Ж. Х.в Ж.) и съпругата му М. И. Х. (ответник по делото) са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 63, том II, рег. № 2055, дело № 213/ 2018г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград с вх. рег. № 1334 от 15.05.2018 г., Акт № 129, том 4, дело № 587/2018 г., с който са признати за собственици на придобити по давност, в режим на СИО, два от реституираните недвижими имоти: имот № 135012 (нива от 18.399 дка) и имот № 038005 (лозе от 2.899 дка).

За установяване на обстоятелства, свързани със спорното давностно владение върху имотите, предмет на отрицателните установителни искове, респ. два от делбените имоти (поземлени имоти с идентификатори *** и ***, съответно нива и лозе), по делото са разпитани шестима свидетели. От показанията на свидетелите не се установява с категоричност кой фактически е ползвал тези имоти след реституирането им в продължение на период по-дълъг от десет години. Т.е. категорични данни за фактическо ползване на имотите, продължило непрекъстано повече от десет години, от свидетелските показания не могат да се извлекат.

По делото не се установява с категоричност и факта, че след смъртта на общия на страните наследодател, сънаследниците са извършили неформална делба на спорните два имот. Разпитаните по делото свидетели посочват, че през 1999 година сънаследниците се били разбрали Г. „да работи“ двата имота, т.е. да осъществява фактическа власт върху имотите. Не се установява с категоричност обаче демонстрирано от Г. своене на имотите, на което присъствалите на срещата сънаследници да не са се противопоставили.

От друга страна, дори да се приеме, че на срещата през 1999 година е била извършена т.нар. посмъртна неформална делба, то тя е нищожна, тъй като категорично се установи, че в нея не са участвали всички сънаследници, призовани към наследяване. Ищецът Х. Т. П., който към 1999г. е бил такъв наследник, наследявайки по право на заместване майка си М. Х. Ф. (поч.

23.02.1995г.), не е присъствал на срещата, наред с братята си П. и Ж..

Установяването на факта на неформална приживна или посмъртна делба и нейния момент може да се третира като начало на самостоятелно владение, което, ако е продължило в срока на придобивната давност може да обоснове придобиването на имота от сънаследник по оригинерен способ, без да се налага той да демонстрира владение спрямо останалите сънаследници. От събраните по делото доказателства обаче съдът не може да направи обоснован извод, че в процесния случай е била извършена от сънаследниците твърдяната от ответниците посмъртна неформална делба.

С оглед така установените обстоятелства може да се направи извод за наличие на съсобственост върху процесните седем имоти, възникнала на основание наследяване и реституция. В наследството на общия наследодател Х. Ж. Г. /поч. на 03.09.1968г./ процесните земеделски земи се включват по 4 реда на ЗСПЗЗ, възстановени с решение на Поземлена комисия. Решенията на Поземлена комисия /Общинска служба „Земеделие и гори“/, придружени със скици, имат силата на констативен нотариален акт за собственост, съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Следователно, влязлото в сила решение на ПК, придружено със скица, е легитимен документ за установяване на собственост в едно съдебно производство и е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

Реституираните имоти представляват новооткрито наследство, по смисъла на чл.91а от ЗН, а кръгът на законните наследници при новооткрито наследство се определя към момента на откриване на наследството на реституирания собственик. Тъй като наследодателят е починал при действието на сега действащия Закон за наследството, делбата следва да се допусне между законните му наследници при квоти, определени съобразно разпоредбите на този закон. След смъртта на общия наследодател се формират три колена наследници, които са с равни квоти от правото на собственост, на основание чл.5, ал.1 от ЗН, така че те са придобили по 1/3 ид.част от наследството на общия наследодател. Съсобствеността между наследниците в трите колена следва да се разпредели съгласно разпоредбите на чл.5 – чл.10 от ЗН.