Решение № 7643 от 15.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7643 гр. ......, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20221110105959 по описа за 2022 година и взе предвид следното:

С искова молба вх. № 21967/08.02.2022г. ищецът Т........ ЕАД е предявило против „Е......“ ООД положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи суми в общ размер от 138,72 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52865/2021г. по описа на СРС, 71 състав. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор вх. № 200462/27.09.2022г. от ответника, в който последния оспорва предявените искове, като сочи несъответнствие в издадената заповед за изпълнение и исковата молба по отношение на имота и периода, за който е предявено вземането на ищеца; навежда и възражение за изтекла погасителна давност.

С разпореждане № 10737 от 25.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 52865/2021г. по описа на СРС, 71 състав, съдът по свой почин е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановената на 23.09.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, вземането се отнася топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ......, ж.к. ......., ул. ........ № 5А, секция Б, ателие № 30, аб.№ 418047 през периода от м.12.2018 г. до м.4.2020 г. и непогасена изравнителна сметка № 16667022/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. - м.04.2019г. Същевременно, при издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г., съдът е посочил неправилно още един период, имот, абонатен номер и изравнителна сметка, а именно:

„Длъжникът е ползвал без правно основание доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ......, ж.к. ......., ул. ........ № 1

5А, секция Б, ателие № 30, аб.№ 418047 през периода от м.12.2018г. до м.4.2020 г. и не е погасил задължението си, в т.ч. не е заплатил изравнителна сметка № 16667022/31.08.2019г. за периода м.10.2018г. - м.04.2019г. и №0010383516/30.11.2016г. за периода м.07.2015г. - м.09.2015г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. ......, ЖК ...., №90 А, ВХ. А, МАГАЗИН 2, аб.№ 396473, с което неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя“. С акта по чл. 247 ГПК е разпоредено в абзаца „Вземането произтича от следните обстоятелства:“ след текста „аб.№ 418047“ вместо „през периода от м.12.2018 г.“, да се чете правилното „през периода от м.10.2018 г.“, а текстът „и №0010383516/30.11.2016г. за периода м.07.2015г. - м.09.2015г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. ......, ЖК ...., №90 А, ВХ. А, МАГАЗИН 2, аб.№ 396473“ да не се чете. За разпореждането длъжникът „Е......“ ООД е уведомен на 01.02.2023г.

С молба вх. № 34737/08.02.2023г. ответникът „Е......“ ООД уведомява съда, че във връзка с разпореждане № 10737 от 25.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 52865/2021г. представя платежно нареждане за сумата от 230,54 лв. за заплащане на посочената в заповедта по чл. 410 ГПК сума. Твърди да не е дал повод за иницииране на исковото производство и претендира разноски.

С молба от 16.02.2023г. плащането се признава от ищцеца. Предвид на това, че погасяването е извършено в хода на висящия исков процес, претендира юрисконсултско възнаграждение за производството.

Представеното с молбата на ответника от 08.02.2023г. платежно нареждане, съгласно отразеното в него доказва плащания в пълно погашение на задълженията на „Е......“ ООД, предмет на ч.гр.д. № 52865/2021г., в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.

С оглед изложеното установителните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени поради плащане.

С оглед изхода на делото и доколкото съда приема, че ответника не е дал повод за иницииране на производството /очевидната фактическа грешка в заповедта за изпълнение е допусната от съда и съответно отстранена по реда на чл. 247 ГПК по негов почин/, то на ищеца не се следват разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, а такива следва да се присъдят на ответника, по арг. от противното основание на чл. 78, ал. 2 ГПК и предвид неоснователно заведеното производство пред СРС.

Ответникът установява разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 и чл.78, ал.2 от ГПК:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх. № 21967/08.02.2022г. от от „Т........” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ......, ул. „... № 23Б срещу „Е......“ ООД, ЕИК ..., с 2 адрес гр. ......, ж.к. „..“, бл. 28, вх. Г, положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи суми в общ размер от 138,72 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52865/2021г. по описа на СРС, 71 състав, като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Т........” ЕАД за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА „Т........” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ......, ул. „... № 23Б да заплати на „Е......“ ООД, ЕИК ..., с адрес гр. ......, ж.к. „..“, бл. 28, вх. Г сумата от 300 лв. – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3