Решение № 121 от 12.06.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Исперих, 12.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлияна В. Цонева Йорданова при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско дело № 20213310100727 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Постъпила е искова молба вх.№ 1951/30.09.2021г., уточнена с молба вх.

№ 29/06.01.2022г., от Р. К., родена на **********г. в с.Йонково, обл.Разградска, действаща чрез упълномощен адв.Св.Д., АК-гр.Разград, съдебен адрес: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Ахинора“ № 3, против ЕМ. Х.

Б., ЕГН-********** и С. К. Б., ЕГН-**********, двамата от гр.Разград, ул.“*** № 6А, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, изчислена на база средна пазарна наемна цена от 60 лева на декар, или по 180.00 лева за всяка стопанска 2016-2017 година, 2017-2018 година, 20182019 година и 2019-2020г година, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата, до размера на обедняването й, тъй като е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.част от Поземлен имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, в местността „Черкезлик“, с площ от 6001 кв.м., трета категория, съставляващ имот № ***, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и за направените по делото разноски. Ищцата твърди, че имотът бил съсобствен между нея и брат й Х.Х.Т. като впоследствие с Договор за доброволна делба от 16.12.2013г. бил отреден в дял на брат й, който от своя страна образувал от този имот три помалки имота, сред които и процесният, тогава съставляващ имот № ***, с площ 6.000 дка. Със същия този имот се разпоредил, като го продал през 2014г. на ответниците-съпрузи, но след воден съдебен спор и с влязло в сила решение по гр.дело № 807/2018г. на РС-Исперих, е прието за установено по 1 отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от продадения им имот, като са осъдени да й предадат владението върху тази част, тъй като договорът за доброволна делба между ищцата и брат й (праводател на ответниците) бил обявен за нищожен. Впоследствие, през 2021г., ищцата се разпоредила със съсобствената си част върху имота в полза на трето лице. Претенцията е за присъждане на исковата сума, като средно пазарно наемно плащане от 60.00 лева на декар за 3000 кв.м. (нейната 1/2 ид.част от имота) или по 180.00 лева за всяка от претендираните стопански години. Претендира и за направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците ЕМ. Х. Б., ЕГН-********** и С. К. Б., ЕГН-**********, двамата от гр.Разград, ул.“*** № 6“а“, действащи чрез упълномощен адв.М.М., АКРазград, съдебен адрес: гр.Разград, ул.”Хан Кубрат” № 1, партер, Адвокатска кантора М.К., представя такъв, като оспорват предявения иск като недопустим поради субсидиарния характер на иска за неоснователно обогатяване, съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД, приложим, когато страната не разполага с друг иск за защита срещу ответната страна. Предвид обстоятелството, че ищцата извежда претенцията си от факта на съществувала съсобственост между нея и ответниците до 2021г., то съсобственикът разполагал с друг процесуален ред за търсене на обезвреда срещу друг съсобственик, който ползва за себе си цялата съсобствена вещ/имот, съгласно чл.30 и чл.31 от ЗС. По същество – оспорват предявения иск като неоснователен поради липса на имуществено разместване на блага – обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, което да е функционално свързано. Считат, че са владяли имота на валидно правно основание – договора за покупко-продажба, сключен с Х.Х.Т. – брата на ищцата, като до предявяването на ревандикационния иск – на 08.11.2018г. по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-Исперих, те са били добросъвестни владелци на имота. През периода от 08.11.2018г. до 31.12.2019г., когато е произнесено решението на въззивния Разградски окръжен съд по в.гр.д.№ 307/2019г. и фактически за първи път е уважен ревандикационния иск на ищцата, владението въргу имота от страна на ответниците е било недобросъвестно, а от 31.12.2019г. се явявали държатели на процесната 1/2 ид.част от имота. Оспорват и размера на исковата претенция, като твърдят, че от 14.05.2014г. са имали сключен договор с трето лице за наем на процесния имот, като наемната цена е била 40.00 лева на декар за 2014-2015г., по 45.00 лева за декар през следващите 2015-2016, 2016-2017, 2017-2018 и 2018-2019г. и 50 лева за декар за 2019-2020 стопанска година. През време на ползването на този имот, същият бил засаден от наемателя с орехови дръвчета и превърнат в орехова градина. Правени са различни обработки, пръскания, с което се е подобрило общото агротехническо състояние на имота, като за извършените подобрения в имота, ищцата не е заплатила каквито и да било суми на третото лице – наемател.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че процесният имот е бил част от по-голям имот № 019107, с площ от 24.001 дка, находящ се в местността „Черкезлик“, в землището на с.Йонково, който е бил съсобствен между ищцата и брат й Х.Х.Т. съгласно констативен НА № 163, том VІІ, нот.дело № 1769/1998г. по описа на РС-Исперих. С последващ Договор за доброволна делба от 16.12.2013г., рег.№ 13842 на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих, целият имот бил отреден в дял на брат й.

2

Впоследствие той образувал от този имот три по-малки имота, сред които и процесният, тогава съставляващ имот № ***, с площ 6.000 дка, с който имот се разпоредил, като го продал на ответниците-съпрузи с Договор за покупкопродажба от 22.05.2014г. по НА № 6, том V, рег.№ 4969, нот.дело № 651/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих.

През 2018г., с искова молба вх.№ 3815/11.10.2018г., уточнена с молби вх.

№ 4199/09.11.2018г. и вх.№ 553/08.02.2019г., ищцата Р. К., сезирала съдебно производство по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-Исперих, срещу ответниците-съпрузи, като оспорила правото им на собственост върху процесния имот. Първаначално исковите й претенции били отхвърлени с постановеното от РС-Исперих Решение № 253/29.08.2019г., но същото е отменено от въззивния Окръжен съд-Разград с влязлото в сила на 12.11.2020г.

Решение № 239 от 31.12.2019г. по в.гр.д.№ 307/2019г. по описа на съда. С цитираното решение на Окръжен съд-Разград, е прогласена недействителност на Договора за доброволна делба от 16.12.2013г., сключен между ищцата Р.К.

(Кямил) и брат й Х.Х.Т. участвал като съделител в личното си качество и като пълномощик на сестра си (същият и праводател на ответниците), вследствие на което Р.К. (Кямил) е призната, на основание чл.108 от Закона за собствеността, по отношение на ответниците-съпрузи ЕМ. Х. Б. и С. К. Б., за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, който вече се е идентифицирал, като „Поземлен имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, в местността „Черкезлик“, с площ от 6001 кв.м., трета категория, съставляващ имот № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, като са осъдени да й предадат владението върху тази 1/2 ид.част от имота.

Ищцата твърди, че през 2021г. се разпоредила със собствеността си върху ревандикирания недвижим имот в полза на трето лице, като въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства кога и по какъв точно начин се е разпоредила с процесния имот – такива не бяха представени от ищцовата страна.

За периода от придобиването на процесния имот от ответниците до ревандикирането на 1/2 ид.част от него в полза на ищцата, ответниците са го отдавали под наем за ползване от лицето Е.Ю.К. с Договори за отдаване под наем на земеделска земя, както следва:

- С Договор от 12.05.2014г. – за стопанската 2014/2015г., при уговорена годишна наемна цена от 40.00 лева на декар;

- С Договори от 28.04.2015г. за стопанската за 2015/2016г., - С Договор от 20.06.2016г. – за стопанската 2016/2017г. , - С Договор от 18.04.2017г. – за стопанската 2017/2018г. и - С Договор от 20.03.2018г. – за стопанската 2018/2019г., при уговорена годишна наемна цена по последните четири договора от по 45.00 лева за декар, и

- С Договор от 24.05.2019г. – за стопанската 2019/2020г., при уговорена годишна наемна цена от 50.00 лева на декар.

Според заключението вх.№ 1294/05.05.2022г. на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на средния пазарен наем (рента) за ползване на 1.000 дка земеделска земя в землището на с.Йонково, обл.Разградска, е:

- за стопанската 2016-2017г. - 50.00 (петдесет) лева, годишно;

3

- за стопанската 2017-2018г. - 51.00 (петдесет и един) лева, годишно;

- за стопанската 2018-2019г. – 59.00 (петдесет и девет) лева, годишно и - за стопанската 2019-2020г. – 61.00 (шестдесет и един) лева, годишно.

В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило една и съща стопанска година (2016-2017г), към която са отнесени обсъдените различни годишни наемни цени, но отнесено към задачата на експертизата става ясно, че отговорът на експертното заключение се отнася за процесните четири стопански години 2016-2017 година, 2017-2018 година, 2018-2019 година и 2019-2020 година, които са предмет на исковата претенция.

Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер на 550.00 лева, от които: 50.00 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000082617 (без посочена дата) и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-икотомическата експертиза. За същите разноски страната е представила Списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000080233 от 15.11.2021г., за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за неоснователно обогатяване срещу ответниците е допустим, но разгледан по същество – неоснователен и недоказан. Успешното водене на такъв иск предполага да се докаже по безспорен начин фактическия състав по чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно: обедняване на ищцата със сумата в посочения от нея исков размер; обогатяване на ответниците със същата сума и липсата на правно основание за обогатяването на последните, както и че обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт, т.е. има връзка между тях. При това, разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити. Преценката за това – относно липсата на друго средство за правна защита е по съществото на спора, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено (в този смисъл Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о.).

Съдът приема, че обсъдените предпоставки не са безспорно установени в отношенията между страните по делото. Преди всичко съдът приема за безспорно установено, че за периода от придобиването на процесния имот от ответниците на 22.05.2014г. с Договора за покупко-продажба по НА № 6, том V, рег.№ 4969, нот.дело № 651/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих, до завеждането на съдебния спор по гр.д.№ 807/2018г. на РС-Исперих, с исковата молба на Р.К. (Кямил) от 11.10.2018г., съпрузите ЕМ. Х. Б. и С. К. Б. са били добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), като са го влядали на правно основание, годно да ги направи собственици и без да знаят, че праводателят им не е собственик на 1/2 ид.част от процесния имот.