Решение № 3106 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.04.2019 г.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

Софийски градски съд, ГО, ІV Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова ч.гр.д. № 4891 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11620/15.06.2018г., по входящия регистър на ЧСИ Р.В., изпратено по пощата на 13.06.2018г., подадена от името Е.Т.С., С.З.С. и Ц.Е.С., в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20187900400597, срещу постановление за приети по делото разноски от 03.06.2018г., постановено от ЧСИ Р.В., с което са редуцирани приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите, както следва по отношение на Ц.Е.С. от 325 лева на 200 лева, по отношение на С.З.С. от 325 лева на 260 лева, а за Е.Т.С. от 325 лева на 280 лева.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е неправилно. Посочва се, че извършеното от съдебния изпълнител намаляване на разноски не било достатъчно. Подчертава се, че сумата, присъдена в полза на взискателите съгласно издадения изпълнителен лист е в общ размер на 4300 лева, като за тази сума длъжниците не отговарят солидарно, а разделно, т.е всеки дължи по 1075 лева. предвид това се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство за събиране на парични задължения, адвокатският хонорар се равнява на половината от възнаграждението, изчислено по чл. 7, т. 2 от Наредбата. Следователно според жалбоподателите сумата, до която следва да бъде редуцирано възнаграждението на адвоката за всеки от тях е по 153 лева. С оглед изложеното се моли съдът да намали определените от съдебния изпълнител разноски, като постанови и връщане на вече платените от М.С. и Ц.С. разноски над посочения размер от 153 лева.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на взискателите – адв. Т., в което се излагат съображения за недопустимост и неоснователността на подадената жалба. Процесуалният представител на взискателя поддържа, че било налице признаване на заявените и доказани от тях разноски и съответно внасяне на посочения размер от длъжниците. В отговора се твърди, че размерът на заявените и доказани разноски на взискателите е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с установената съдебна практика. Подчертава се, че делото е с фактическа и правна сложност, което се развива повече от година и не е приключило. Ето защо се моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По делото са представени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК от съдебния изпълнител, в които се поддържа становище, че жалбата, подадена от длъжниците Е.Т.С., С.З.С. и Ц.Е.С. е неоснователна, като излагат фактите във връзка с образуваното изпълнително дело. В мотивите се посочва, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са нормативно определени, като се подчертава, че процесуалният представител на взискателите не само е подал молба за образуване на изпълнителното дело, но е посочил и различни способи спрямо всеки от длъжниците, които да бъдат използвани за удовлетворяване на вземането на доверителите му. Твърди се, че адвокатът се е ангажирал изцяло с производството, за което следва да следи и своевременно да предприема необходимите действия съобразно етапа на производството и поведението на длъжниците. Подчертава се и че делото се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като за събиране е останала сума в размер на 23 206 лева.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20187900400597 по описа на ЧСИ Р.М.В.е образувано въз основа на подадена от Р.С.К., М.Д.К.и И.Д.К., чрез адв.Т., молба по чл. 426, ал.1 от ГПК с вх. № 8446/25.04.2018г., с която е направено искане да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжниците - Е.Т.С., С.З.С., М.Е.С. и Ц.Е.С., посочени в приложения към молбата изпълнителен лист, като на основание чл.18 от ЗЧСИ бъдат предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други. Като способ за изпълнение е посочен запор върху банковите сметки на длъжниците едновременно с изпращане на покани за доброволно изпълнение в изрично посочени в молбата банки, както и опис на движимо имущество, публична продан на длъжниците. В молбата за образуване е упоменато, че взискателите са съгласни и одобряват избраните от съдебния изпълнител способи спрямо имуществото на длъжниците, в случай че сам реши да ги определи. Претендира се и заплащане на сторените в изпълнителното производство разноски, в това число и 2100 лева адвокатско възнаграждение.

Към молбата са приложени три броя договора за правна защита и съдействие, с който на адв.Т. е възложено да извършва действия във връзка с образувано изпълнително дело № 597/2018г. по описа на ЧСИ Минчева, договорено възнаграждение в размер на по 700 лева.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 17.04.2018г., въз основа разпореждане № 429/16.04.2018г. по в.гр.д.№ 742/2017г. по описа на Софийски окръжен съд, с който жалбоподателите и М.Е.С. са осъдени да заплатят на Р.С.К., М.Д.К.и И.Д.К.на основаине чл. 78 от ГПК сума в размер на 4300 лева разноски за двете инстанции.

След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е поискал от Българска народа банка информация за откритите на името на длъжниците по делото банкови сметки, извършил е справка в Националния осигурителен институт за регистрирани трудови договори на името на длъжниците, като е наложил запор върху трудови възнаграждения на длъжниците, и са изпратени съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците. До Е.Т.С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 13093/03.05.2018г., в която е посочено, че дължи следните суми: 1075 лева присъдени разноски, 325 лева разноски за изпълнителното производство и 314.40 лева разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), като поканата е получена от него на 18.05.2018г.

Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 13086/03.05.2018г. е изпратена и на С.З.С., в която като дължими са посочени сумите 1075 лева – присъдени разноски, 325 лева разноски по изпълнителното дело и 314.40 лева разноски съобразно ТТРЗЧСИ. За същите суми е била изпратена покана за доброволно изпълнение и до Ц.Е.С..

Посочените покани за доброволно изпълнение са били получени от длъжниците на 18.05.2018г.

След получаване на поканите за доброволно изпълнение от името на С.З.С., Ц.Е.С. и Е.Т.С., чрез адв. Балев, е депозирана молба с вх.№ 10314/29.05.2018г. за изменение на размера на определените в полза на взискателите разноски и в частност размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите.

За образуваното изпълнително производство са изпратени уведомления по отношение на всеки един от длъжниците и до Национална агенция за приходите, от която са депозирани за всеки от длъжниците удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. С оглед получената информация от Национална агенция за приходите съдебният изпълнител е изпратил съобщения до всеки от длъжниците.

Със съобщение с изх.№ 14712/18.05.2018г., изпратено до Ц.Е.С., с което същата е уведомено, че на основание чл. 458 от ГПК и чл.191 от ДОПК държавата е привилегирован и присъединен по право взискател, като е посочено, че С. дължи 120 лева присъединени публични вземания в полза на държавата и и е начислена такса в размер на 38.40 лева съобразно ТТРЗЧСИ. Поради заплащане на дължимите суми от страна на Ц.С. по изпълнителното делото са вдигнати наложените върху трудовото и възнаграждение и върху банковата и сметка запори.

До С.З.С. е изпратено съобщение с изх.№ 14849/22.05.2018г., получено от нея на 09.06.2018г., с което е уведомена, че държавата е присъединен взискател по настоящото изпълнително производство, като същата дължи сума в размер на 89.49 лева – присъединени публични вземания в полза на държавата и са и начислени 36 лева такса по ТТРЗЧСИ.

Съобщение с изх.№ 14993/23.05.2018г. за уведомяване на длъжник, че държавата е присъединен взискател е било изпратено и до жалбоподателя Е.Т.С., получено от съпругата му на 09.06.2018г., в което е посочено, че С. дължи сума в размер на 18 343.44 лева, представляваща публични вземания в полза на държавата.

С постановление за приети по делото разноски №

1704/03.06.2018г. съдебният изпълнител В.е редуцирала приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите – адв. Т., като по отношение на Ц.Е.С. – от 325 лева на 200 лева, като аргумент за извършеното редуциране е посочено, че същата е заплатила изцяло дължимата от нея сума. По отношение на С.З.С. съдебният изпълнител е редуцирал разноските от 325 лева на 260 лева, а по отношение на Е.Т.С. от 325 лева на 280 лева. Постановлението е било съобщено на процесуалния представител на длъжниците – адв. Б.на 06.06.2018г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл.

436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай видно от представените по делото документи съобщението за обжалваното постановление е връчено на жалбоподателите на 06.06.2018г., поради което депозираната по пощата на 13.06.2018г. жалба е подадена своевременно. Същата е подадена от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За неоснователен настоящият състав приема доводът на взискателите, че жалбата е недопустима, тъй като някои от длъжниците вече са заплатили разноските, в това число и адвокатското възнаграждение в пълния определен размер, с което били признали същите по размер. Наличието на плащане не води до недопустимост на частната жалба, доколкото длъжниците са имали интерес да платят изцяло претендираната от тях сума, за да бъде прекратено по отношение на тях изпълнителното производство, колкото се може по-бързо. При евентуалното намаляване на разноските по тяхна жалба, платеното в повече ще бъде недължимо платено и ще подлежи на връщане.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразявайки изложените от жалбоподателите доводи и извършвайки цялостна проверка съобразно дадените в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019г. по тълк.д.№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав приема следното:

Задължението на длъжника да понесе сторените разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в общата част на ГПК, а именно чл. 79 от ГПК, където са уредени случаите, в които длъжникът по изпълнителното дело дължи заплащане на разноски. По общите правила за възлагане на разноските както в исковото производство, така и в изпълнителното производство заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съответно от длъжника съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същевременно приложение в изпълнителното производство намира разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която позволява да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, когато то е прекомерно.

В разглеждания случай, въззивната инстанция счита, че направените от жалбоподателите възражения за прекомерност на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение са основателно по следните съображения:

С оглед изявлението на жалбоподателите въззивният състав приема, че между страните не се спори, че всеки от длъжниците дължи заплащането на адвокатско възнаграждение на взискателите във връзка с осъществяваното процесуално представителство по изпълнителното дело от адв.Т..