Решение № 1174 от 28.06.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ-5 28.06.2018г. гр.

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На тридесети януари 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Таня Русева-Маркова

Членове: Галя Белева мл.с. Сияна Димитрова

Секретар: Стойка В.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1369 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1074 от 20.07.2017г., постановено по гр. дело № 5700/2016г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Феникс Гарант“ ООД със седалище гр.

Бургас да заплати на В.В.Л. сума в размер от 5 799, 10 лева, от която 4 987, 14 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 129 дни, за периода 2008г. - 2016г. и 811, 96 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, за неспазения срок на предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед на работодателя № */***.2016г., ведно със законната лихва върху общата сума от предявяването на исковете - 05.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

С цитираното решение е отхвърлен частично осъдителния иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за обезщетението за 2007г., за разликата над 129 дни до 141 дни и от уважения размер 4987, 14 лева до общия претендиран размер от 5451.06 лева.

С цитираното решение е отхвърлен и изцяло иска за заплащането на сумата от 11 694, 65 лева, представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения, за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г., за изпълняваната длъжност „*** СО“.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В.В.Л. *** в частта, в която е оставена без уважение предявения от нейна страна осъдителен иск против „Феникс Гарант“ ООД за заплащане на сума в размер от 11 694, 65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г. включително, както и в частта, в която е отхвърлена претенция за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за сумата над уважения размер от 4 987, 14 лева до претендирания размер от 5 451, 60 лева. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното производство, нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че от допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно-графологични почеркови експертизи се установява, че подписите, положени в приетите като доказателство по делото оригинални ведомости за заплати за периода от месец януари 2015г. до месец юли 2016г. поставени срещу името на ищцата и удостоверяващи получаването на заплата за съответния месец отговарят на подписа на същото лице. В съдебно заседание жалбоподателката чрез своите процесуални представители поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – „Феникс Гарант“ ООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че оспорва жалбата като неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение. В отговора се посочва, че от събраните по делото доказателства следва извода, че ищцата е получила изцяло трудовите си възнаграждения. В отговора на въззивната жалба се посочва, че не се оспорва факта, че ищцата не е получила обезщетенията за неползван отпуск, но само за календарната 2016г. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от В.В.Л. против „Феникс Гарант“ ООД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата следните суми – сума в размер на 11 694, 65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г. включително, сума в размер от 5 451, 06 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен отпуск за 141 дни за 2007г. – 25 работни дни, за 2008г. – 25 работни дни, за 2009г. – 25 работни дни, за 2014г. – 25 работни дни, за 2015г. – 25 работни и за 2016г.

– 16 работни дни.

По делото не се спори, че ищцата В.В.Л. е встъпила в трудово правоотношение с ответното дружество – „Феникс Гарант“ ООД и по силата на сключен Трудов договор № * от ***.1988г. е изпълнявала длъжността „*** СО“.

По делото не се спори, че по силата на Заповед № */***.2016г., постановена от Управителя на „Феникс Гарант“ ООД е прекратено трудовото правоотношение с В.В.Л. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза от 06.03.2017г., от неоспореното заключение на която е видно, че съгласно представените по делото копия на ведомости за заплати за периода от месец януари – 2015г. до месец юли – 2016г. и предоставена информация от счетоводството на ответника за начислени суми за месец август 2016г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 15 892, 39 лева, от които удръжки в размер на 4 307, 92 лева и нетна сума за получаване в размер на 11 584, 47 лева, като за всеки един от претендираните месеци сумите са посочени от вещото лице поотделно.

Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че за месец август – 2016г. не е представена ведомост за заплати. В открито съдебно заседание от 11.04.2016г., вещото лице посочва, че конкретният размер на брутното възнаграждение за месец август – 2015г. възлиза на 808, 32 лева , а нетното – възлиза на сума в размер на 593, 97 лева.

Видно от представеното по делото заключение, вещото лице е посочила, че за месец януари – 2015г. дължимото брутно трудово възнаграждение на В.Л. възлиза на сума в размер от 769, 83 лева, а нетното на сума в размер от 564, 97 лева, за месеците – февруари, март, април, май, юни, юли август – 2015г. дължимото месечно брутно трудово възнаграждение възлиза на сума от по 808, 32 лева, а нетното възлиза на сума в размер на 593, 97 лева, за месеците септември, октомври, ноември и декември – 2015г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли – 2016г. дължимото месечно брутно трудово възнаграждение на В.Л. възлиза на сума в размер от по 811, 96 лева, а нетното възлиза на сума в размер от 585, 64 лева и за месец август – 2016г. брутното трудово възнаграждение възлиза на сума в размер на 670, 75 лева, а нетното на сума в размер от 483, 79 лева.

В първоинстанционното производство е извършена съдебно-графологическа експертиза от 25.04.2017г., от неоспореното заключение на която е видно, че подписите, положени под ведомост за заплати за периода от месец януари – 2015г. до месец юли – 2016г., поставени срещу името на В.Л. и удостоверяващи получаването на заплата за съответния месец отговарят на подписа на същото лице и се приема, че поне един от изследваните подписи е положен от лицето В.Л..

Вещото лице посочва и обстоятелството, че налице са всичките положени подписи – абсолютно идентично помежду си в два вида, посочени в албума с червен и зелен химикал, по височина, широчина, начало и край. Посочва и обстоятелството, че подписите са изпълнени свободно, няма нарушаване на координацията на движенията или забавяне на същите, няма признаци на зацапване, следи от предварителна подготовка, повтаряне на елементи на подписа, но всичко това доказва, че подписите при наличие на абсолютна идентичност помежду им, че са прехвърлени – пренесени от друг документ върху процесните ведомости.

По делото е извършена и допълнителна съдебно-графологическа експертиза от 13.06.2017г., от неоспореното заключение на която е видно, че при извършеното изследване на почерка, отразен в положените подписи в съответния ред срещу името на В.В.Л. в разплащателните ведомости се установяват различия между изпълнените подписи в ксерокопията и оригиналите на процесните документи по делото. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че подписите и в оригиналните разплащателни ведомости са изпълнени от лицето В.Л..

Следва да се отбележи, че вещото лице посочва, че при сравняване на почерка, отразен в подписите, с почерка, отразен в сравнителните образци се установяват същите съвпадения в общите и частни графически признаци и от това заключение прави извода, че изследваните подписи обект на експертизата са изпълнени от лицето В.Л..

Непосредствено след този направен извод, вещото лице прави и извод, че тъй като се установява, че изследваните подписи, обект на експертизата са напълно идентични помежду си по височина, широчина, начин на изпълнение на отделните елементи не може да се възприеме, че подписите са изпълнени от лицето В.Л., тъй като при всяко изпълнение има съответно различие – вариантност, тъй като не е възможно да се изпълняват повече абсолютно идентични помежду си подписи. При това положение, съдът приема, че като краен извод вещото лице посочва, че при наличия на абсолютна идентичност на подписите, става ясно, че те са прехвърлени от друг документ върху процесните ведомости.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е могъл да изследва оригиналите на подписите.

По делото – пред въззивната инстанция е извършена тройна съдебно-графологическа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че подписите, положени в разплащателна ведомост за месеците – януари – 2015г. до август – 2016г. – включително срещу името на В.Л. в дясно на реда, под графа „подпис“ са изпълнени чрез имитация чрез копиране на просвет. Вещите лица посочват, че не могат да дадат отговор на въпроса дали подписите срещу името на В.Л. в разплащателните ведомости са изпълнени от нея, тъй като използвания начин за изписване на процесните подписи – имитация чрез копиране на просвет не позволява основно използвания при почерковото идентификационно изследване писмено-двигателни навици на автора му, а директно копиране, чрез повторно обвеждане.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. Х. С., която в своите показания сочи, че от 2003г. до 2016г. е изпълнявала длъжността „к.-ф.“ в база „М.“, а администрацията е била на ул. „И.“ № *и задължението за изплащане на заплатите е било нейно. Свидетелката сочи, че заплащането на заплатите е ставало при нея всяка седмица в зависимост от сключения трудов договор. Свидетелката посочва, че на администрацията заплатите са се изплащали в пликове – поименно и някои от колегите ги е взимал от нея и ги е носил на другите. Сочи, че доколкото знае не е имало неизплатени възнаграждения на служителите – понякога се е случвало да има забавяне, но не се е случвало да има забавяне за период от една година.

Свидетелката сочи, че на края на месеца във ведомостите са полагани подписи от страна на служителите, но от администрацията не са идвали в металната база, за да се разписват. Свидетелката сочи, че са изготвяни списъци и служителите, които са работели в металната база

На основание чл. 270, ал. 1 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където извършва работата.

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

На основание ал. 3 от цитираната разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки.

По отношение на претенцияза за заплащане на сума в размер от 11694, 65 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г. вкл., БОС намира следното:

Безспорно е, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен на начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 от КТ – лично по ведомост срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи заплащането на работната заплата се документира по надлежния ред, поради което и на основание чл. 164, ал. 1, т.- 3 и т. 4 от ГПК свидетелските показания са недопустими, освен ако не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 от ГПК.