Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 522 от 14.10.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1210/2025
Вид
Решение № 522
Подписан
14.10.2025
Състав
Ели Димитрова Анастасова Мицевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Дупница, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Е. Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. С. Г., с ЕГН ********** срещу „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, с ЕИК 109513731 иск с правно основание чл. 200 КТ, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 100000 лева, частично предявен от сума в общ размер от 120000 лева /направено е изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 80/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от трудова злополука, настъпила на 25.09.2024г., около 14:10 часа на строителната площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД – с. Големо село при извършване на маневри с крана по повдигане на метален силоз с тегло около 6 тона и причинила счупване на гръбначния стълб на ищеца, намиращ се в трудово правоотношение с ответника, ведно със законната лихва от 25.09.2024г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 25.09.2024г. около 14:10 часа на строителната площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“, с.

Големо село, по време на изпълнение на служебните си задължения при работодателя – ответника „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ АД, ищецът, заемащ длъжността „Шофьор автокран“, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в следното: при извършване на маневри с крана по повдигане на метален силоз с тегло около 6 тона стрелата на автокрана, управляван от ищеца, се счупила и автокранът се обърнал, в резултат на което ищецът паднал от кабината за управлението върху бетонна площадка, при което си счупил гръбначен прешлен L1, за което му била поставена диагноза Фрактура вертебре L1, като при падането получил и силни болки в таза, кръста и лакътя на дясна ръка, рани по двете ръце, охлузване по цялото тяло и натъртвания но седалището. Злополуката била приета за трудова с Разпореждане на НОИ №23 от 15.11.2024г. Пострадалият веднага бил закаран по спешност от негов колега до бърза помощ в „МБЛЛ Свети Иван Рилски-2003“ ЕООД – гр. Дупница за преглед и 1 консултация със специалист в спешен кабинет. Там било установено, че пострадалият е в „травматичен шок“ и с болки по цялото тяло, като след извършени образни и други изследвания се констатирала Фрактура вертебре на L1. Препоръчано му било сложно и тежко оперативно лечение, което не е могло да бъде извършено в болницата, поради което бил насочен към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“ ЕАД.

В исковата молба се релевира, че на 26.09.2024г., тоест на следващия ден след злополуката, ищецът постъпил за оперативно лечение на фрактурата в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД, където му била направена оперативна манипулация, изразяваща се в извършване на обща интубационна анестезия, линеен кожен разрез по средна линия, с имплантиране на 6 транспедикуларни полиаксиални винта на нива Тх12-Л1-Л2 двустранно, два надлъжни конектора и 6 инера. Ищецът бил изписан от болницата на 08.10.2024г., съгласно издадената от там епикриза, като му били предписани и лекарствени медикаменти за лечение.

С оглед продължителните болки и силно ограничените движения особено в кръста се наложило и удължаване на временната нетрудоспособност и издаване на болнични листове до момента на завеждане не иска, които вероятно щЕ. да продължат и за в бъдеще. Причинените на ищеца телесни увреждания довЕ. до изпитване на много силни болки, силно ограничени и болезнени движения, и като цяло трайно затруднение на движението най-вече на група, кръста и долните крайници за период от 5 месеца, като болките продължавали и към момента на депозиране на ИМ, като с оглед на състоянието на пострадалия този период щял да продължи неопределено време. Травмите на ищеца водЕ. до трайно затруднение в движенията на снагата, като нарушавали с практическа стойност основните функции на тялото - опорна и ходилна.

Ищецът сочи, че от полученото нараняване Г. Г. е търпял физически болки, дискомфорт, оперативна намеса, медицински манипулации, анестезия, силни болки в нараненото място. От тези болки ищецът преживявал ежедневен дискомфорт изразяващ се в затруднено обслужване и трудности при извършване на елементарни ежедневни дейност. Наложило се да взима обезболяващи медикаменти, за да облекчи болката в кръста и гръбнака след операцията, както и съпътстващите болки по цЕ.я гръб и краката. Вследствие на счупването, пострадалото лице преживяло силен стрес от случилото се и силна уплаха от внезапността на инцидента. Изпитвал страх от това дали ще е трудоспособен, и дали ще може да се върне на работа, ако въобще ще е възможно това, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство, когато разказвал за случилото се. Към момента на депозиране на ИМ, пострадалият все още чувствал силни ежедневни болки в областта на счупването, както и болки в таза и кръста.

Твърди, че фрактурата ще увЕ.чава интензитета си и за в бъдеще, особено при влошаване на метеорологичните условия, което не би се случило, ако не бе настъпила вредата.

Ищецът сочи, че преди въпросния инцидент не е имал никакви нарушения в двигателните функции на тялото и крайниците, като е успявал да се грижи за всички задължения в семейството си, но вследствие на инцидента ще бъде лишен за цял живот от обичайния си динамичен начин на живот, като никога няма да може да възстанови двигателните си функции на нивото от преди травмата. Сочи се, че ищецът изпитва неудобства и не се чувства добре както физически, така и емоционално и психически. Продължава да изпитва редица неудобства в ежедневието си, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва физически и психически. Не може да се изправя напълно, тъй като усеща съпротивление н оперирания прешлен. Не може да ходи безболезнено и продължително, като потна 2 помощни средства – патерици. Дори не може да седи на стол или диван повече от 3040 минути, понеже изпитва болки. Въпреки че е изминала почти половин година от операцията, ищецът все още не може да се навежда напълно напред и в страни, като го нрави много ограничено и доста болезнено. Разчитал е за период от около 3 месеца единствено на помощ от своите близки, за да му донасят храна, вода и вещи от първа необходимост. Чувства се в тежест на близките си, които страдат заедно с него, поради тежкото му физическо състояние, породено от операцията. Незнанието му дали ще може да е пълноценен и работоспособен, както преди го подтиска психически. През първите 3 месеца след операцията е изпитвал силно неудобство да моли роднини да го обслужват, в това число чистене, обличане, къпане и т.н. Наред с физическите болки била налице и негативна промяна в поведението му – от социално активен човек с множество контакти, грижовен баща и съпруг, се превърнал в отчаян и изолиран човек, изоставил интересите си, преустановил заниманията и контактите си. спрял да спорова. Чувствал, че се е отчуждил от хората и се е самоизолирал, което се отразявало негативно на психиката му. Освен че ищецът се чувствал зле физически, той не се чувствал добре и психически, като бил много емоционално лабилен. Вследствие на залежаването и изолацията, в която изпаднал, ищецът започнал да изпитва чувство на малоценност, безпокойство, тревожност, депресия, кошмари по време на сън, да се чувства в тежест на близките си, което се отразявало в негативен план на психиката му. В резултата на гореописаните негативни изживявания ищецът започнал да има нарушения на съня, станал изнервен и напрегнат, не бил в състояние да се натоварва физически и психически, в главата му се въртЕ. песимистични мисли относно бъдещето му, тъй като напълно основателно се притеснявал за това как ще продължи да изхранва себе си и семейството си в състоянието, в което се намирал, понеже прогнозите за възстановяването му не били добри.

С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който твърди, че искът е неоснователен и недоказан, доколкото в случая е налице основание за намаляване отговорността на работодателя – ответник на основание чл. 201, ал. 2 КТ, поради допусната от ищеца груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване. Заявено е, че претенцията е прекомерно завишена. Направено е и възражение за прихващане с вече заплатената на ищеца на 22.11.2024г. сума от 6979.68 лева, представляваща възстановена сума за проведено лечение на ищеца /съобразно уточнението, направено от ответника в първото по делото съдебно заседание /л. 74/.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I V състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки: съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, както и настъпването на вреди – неимуществени под 3 формата на болки и страдания, каквито твърди, техният интензитет и продължителност. При установяване на посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже направеното възражение по чл.201, ал.2 КТ /фактите, обуславящи проявена груба небрежност от работника при настъпване на трудовата злополука/.

С изготвения по делото доклад /л. 4, стр. 2/, частично изменен с протоколно определение от 12.09.2025г. /л. 72, стр. 2 и сл/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: по силата на трудов договор № 27/28.02.2022г. ищецът заема при ответника длъжността „Шофьор автокран“, по време на действието на договора – на 25.09.2024г., около 14:10 часа на строителната площадка за „Инсталация за сушене на твърди горива“ в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД – с. Големо село при извършване на маневри с крана по повдигане на метален силоз с тегло около 6 тона е настъпила трудова злополука, установена с влязло в сила Разпореждане на НОИ №23 от 15.11.2024г.

От приетите по делото като доказателства болнични листи /л. 20-л. 24; л. 40 от приложеното гр. дело № 103/2025г. по описа на ОС – Кюстендил; л. 18-л. 19/ се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода 26.09.2024г. – 23.03.2025г. и от 23.04.2025г. до 21.06.2025г. с водеща диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“.

От приетото експертно решение на ТЕЛК /л. 44 от приложеното гр. дело № 103/2025г. по описа на ОС – Кюстендил/ се установява, че държавният орган е приел, че описаното състояние след травматичната фрактура на L1 и оперативно лечение РССМ прави лицето временно неработоспособно.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза /л. 47л. 61/, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена и изложеното от в.л. в о.с.з. на 12.09.2025г. /л. 74, стр. 2 и сл./ се установява следното: при инцидента на 25.09.2024г. ищецът Г. С. Г. е получил следните травматични увреждания: фрактура на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб/прешлен Л1/ с лека дислокация на фрагменти; контузия/натъртване/ на меки тъкани в областта на гърба и тазовоседалищната област, възможно и в областта на дясна лакътна става; лекостепенен травматичен шок -развил се в резултат на болковото дразнене от травмите и лека кръвозагуба от кръвоизливи в меките тъкани около фрактурата и на натъртванията; експертът е изтъкнал, че наличните по делото данни не доказват получени от пострадалия външно видими рани охлузвания - данни за такива увреждания не са отразени в никой от приложените медицински документи, не са посочени и в протокола за разследване на трудова злополука, в който са цитирани данни от неприложени в делото мед. документи от първичните прегледи на пострадалия; установените травматични увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет /по механизма на удари с или върху такъв/; възможно е да са получени по времето и начина на протичане на процесния инцидент - падане на пострадалия от височина върху твърда бетонна площадка; доколкото в делото няма никакви данни за евентуални други травми на лицето към този момент, следва да се приеме, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между процесния инцидент и получените от ищеца травматични увреждания; по своята медикобиологична характеристика установените увреждания водят до: фрактурата на прешлена - трайно затрудняване на движенията на снагата и болка и страдание; останалите увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота и болка и страдание; наличният към момента следоперативен цикатрикс по кожата не 4 променя съществено нормалния външен вид на тялото/гърба/ и не създава функционални нарушения; т.е. представлява козметичен дефект, а не „обезобразяване на други части на тялото“; същият е с постоянен характер/ще остане за цял живот/, като с времето ще поизбледнява и ще се позаличава; обичайният срок за възстановяване от фрактурата на прешлена, при благоприятно протичащ възстановителен процес, е около 12- 18 месеца; в конкретния случай от проведеното на 18.07.25г. образно изследване е видно, че възстановителният процес не е завършил и протича най-вероятно по-забавено – все още няма започнала консолидация на фрагмент от тялото на счупения прешлен; останалите мекотъканни увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес подлежат на пълно възстановяване за срок от около 3-4 седмици; няма данни в случая този период за възстановяването им да е бил по-продължителен или да са останали някакви неблагоприятни здравословни последици от тях; от наличните медицински документи е видно, че на пострадалия е провеждано болнично лечение за период от 14 дни - включващо оперативно лечение и консервативно със съответни медикаменти; при изписването е назначено лечение с медикаменти/антикоагулант, НСПВС и гастропротектор/ в дома за 10 дни; след този период със сигурност пострадалият приемал и приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти-възможно постоянно за някакъв период, възможно епизодично при нужда; в случая основното лечение на ищеца е било оперативното; така установената фрактура на тялото на прешлена/нестабилна, с проминиране на фрагмент към гръбначния канал/ е показана за оперативно лечение - такова е проведено; по своята същност проведеното оперативно лечение цЕ. стабилизация на гръбначния стълб в областта на фрактурата, отбременяване на натиска върху счупения прешлен и фиксиране на фрагментите му - в случая това е постигнато чрез метална остеосинтеза с две „метални пръчки", фиксирани за двата съседни и фрактурирания прешлен с винтове; към момента на изготвяне на заключението ищецът не е напълно възстановен от травмата на гръбначния прешлен – както се посочи по-горе обичайният благоприятен период за възстановяване е по-дълъг от изминалото до момента време от травмата, а в случая контролните изследвания и прегледи на лицето сочат, че възстановителния процес протича забавено и непълноценно и възстановяването му ще продължи по-дълго; към момента на изготвяне на експертизата пострадалият е в голяма степен възстановен до самообслужване/за ежедневни дейности, неизискващи пълен обем движения на гръбначния стълб/ и до частична работоспособност за трудови дейности неизискващи по-голямо или попродължително физическо натоварване, както и такива неизискващи пълен обем на движения на гръбначния стълб за извършването им; от момента на травмата до момента на изготвяне на експертизата в ищеца е налице ограничен обем на движенията в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб – както от самата фрактура, така и от последващото необходимо оперативно лечение/металната остеосинтеза блокира движенията в областта между последния гръден прешлен и първите два поясни прешлена на гръбначния стълб; този функционален дефицит ще продължи и в бъдеще до възстановяването на фрактурата и евентуалното премахване на остеосинтезния материал; към момента на изготвяне на експертизата не може да бъде направена по-достоверна прогноза колко време ще продължи възстановителния период при пострадалия, както и до каква степен ще бъде възстановяването – при продължаващо несрастване на фрактурирания фрагмент е възможно да се наложи допълнително оперативно лечение за възстановяване целостта на тялото на прешлена; ако такова се постигне-след него и премахване на остеосинтезния материал и др.; в случая най-вероятно пълно възстановяване/на пълния обем движения на 5 гръбнака, каквито са били възможни преди травмата/ няма да настъпи - ще остане в някаква степен функционален дефицит, обемът на който към момента не може да се прогнозира.; в случая най-силни и продължителни са болките от фрактурата на прешлена и травмата на меките тъкани около него, като конкретната им сила и продължителност не може точно да се опредЕ. — чувствителността на болка е индивидуална и различна при отделните индивиди; обичайно такава травма води до значителни по сила и по-продължителни болки, които са най-силни и постоянни от момента на получаване на травмата до и малко след проведеното оперативно лечение; също по-интензивни и постоянни болки са налице в последващите 2-3 месеца; в последващия период до възстановяването болките постепенно отслабват и изчезват при покой, но се проявяват и засилват при натоварване и някои движения; с найголяма вероятност такива епизодични по-леки болки в областта на травмата на гръбнака ще се появяват и до края на живота на пострадалия – при по-голямо физическо натоварване, промяна на времето и др.; болките от останалите мекотъканни увреждания са сравнително леки, най-силни в първите няколко дни след травмите и постепенно отслабващи и напълно отзвучаващи към края на възстановителния период от 3-4 седмици; част от появата на шиповете имат причинна връзка с инцидента; задължително около фрактурата, тоест около поставянето на остеосинтезия материал се развиват дегенеративни промени в костите скандилоза и други; при някои от тях още след първото образно изследване са отразени наличие на такива промени на нива между 4 и 5 поясен прешлен и 5 и 1 сакрален; установени са така да ги наречем „дефекти“ в междупрешлените дискове и начало на двустранна рецесуална стеноза; те са непосредствено след травмата, което означава, че не са свързани с травмата и с инцидента, но са установените след това; отбелязаните от експерта в заключението са във връзка с инцидента; тези, които са в областта на фрактурата – остеосинтезния материал и намиращите се до тях са във връзка с травмите; няма данни ищецът да е имал каквито и да е било здравословни проблеми преди инцидента; в случая има изменения, установени при КТ изследвания при постъпване в болница „Пирогов“, което е ден след травмата, които изменения не са получени при травмата; те най вероятно са дегенеративни изменения, които ги има половината население и в голям брой от случаите нямат симптоматика; въпросната травма би могла да доведе до усложнение на вече съществуващите дегенеративни изменения, извън областта на травмата.