Решение № 13145 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13145 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П. при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело № 20241110162347 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу М. Р. П. и Н. Й.

П. (конституирани на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса Й.

Т. П.), обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат суми на ищеца следните суми: 1./ сумата 11 104,10 лева – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-15754824 от 21.02.2018г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането; 2./ сумата 1 405,79 лева – договорна лихва за периода 05.12.2019г. – 05.03.2023г., 3./сумата 3734,77 лева – мораторна лихва за периода 21.03.2021г. – 21.03.2024г., за които суми на 29.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 21085/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, дължими от ответниците при условията на разделна отговорност, както следва:

М. Р. П. – 1/2, а именно 5 552,05 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-15754824 от 21.02.2018 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 702,90 лева договорна лихва за периода 05.12.2019 г. – 05.03.2023 г. и сумата от 1 867,39 лева мораторна лихва за периода 06.12.2019 г. – 21.03.2024 г.

Н. Й. П. – 1/2, а именно 5 552,05 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-15754824 от 21.02.2018 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 702,90 лева - договорна лихва за периода 05.12.2019 г. – 05.03.2023 г. и сумата от 1 867,39 лева - мораторна лихва за периода 06.12.2019 г. – 21.03.2024 г.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 21.02.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ (с правоприемник „Юробанк България“ АД) и Й. Т. П. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS15754824, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит 1 в размер на 15 000,00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 7,77 % и размер на ГПР — 9,67 %, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума на 60 броя месечни погасителни вноски. В клаузата на чл. 2 от Договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят дължи такса ангажимент, която кредитодателят удържа от общия размер на кредита, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК. Страните са договорили сумата от 3 487,51 лева да се удържа от кредитора от отпуснатата сума и да бъде използвана за пълното погасяване на дължимата сума по договор с номер PLUS14294424. По отношение на сключената застраховка „Застраховка за плащанията“, която не е задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана от кредитополучателя, страните са уговорили, че застрахователната премия ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на застрахователя. Кредитополучателят не изпълнил изцяло и в срок задълженията си по кредита.Кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задълженията си за заплащане на погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията.

Изпаднал е в забава, считано от 06.12.2019 г., но не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради настъпване на крайния срок за изпълнение на задълженията по кредита – 05.03.2023 г., съответно целият остатък от задължението по кредита е станал изискуем. Твърди, че на 22.04.2020г. между „БНП Париба Пърсанъл Файненс, С.А., клон България“ КЧД в качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № lа от 18.06.2020г., между които е и това срещу ответника. Поддържа, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, но при посещение на адреса на длъжника, пощенският служител не е открил длъжника или пълнолетен член на семейството му, поради което не е връчил уведомлението. Предвид изложеното моли за уважаване на иска по отношение на неговите наследниците на починалия длъжник, конституирани по делото при посочените квоти. Претендира разноски.

Ответницата Н. Й. П. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, в който оспорва исковете. Излага твърдения, че не е наследник на баща си Й. Т. П., тъй като е направила отказ от наследството, останало от същия, и съответно не отговаря за задълженията, с които е обременено наследството. Поради това, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответницата М. Р. П. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, в който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, в качеството си на наследник на ответника. Релевира възражения за недействителност на договора за потребителски кредит и излага съображения, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действително приложения в отношенията между страните, тъй като в него не са включени сумите за такса „ангажимент“ и застрахователна премия, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по договора. Претендира разноски.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г. и на основание чл. 232, ал. 1 ГПК производството по делото е прекратено по отношение на ответника Н. Й. П., поради извършено оттегляне на предявените спрямо нея искови претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по 2 делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по Договор за потребителски кредит № PLUS-15754824 от 21.02.2018г. с твърдяното от него съдържание, включително уговорка за възнаградителна лихва в определен размер, предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя по посочения в исковата молба начин, сключването на договори за цесия и уведомяването на длъжника за нея.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг, изпадане на длъжника в забава за плащането му и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

От приложения по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS15754824 от 21.02.2018г. се установява в производството, че между чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. – клон България (чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитодател и Й. Т. П., в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. – клон България се е задължило да предостави на Й. Т. П. потребителски кредит в размер на 15 000 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да заплати застрахователна премия в размер на 3375 лева и такса „Ангажимент“ в размер на 525 лева. Уговорено е връщането да се извърши на 60 равни месечни вноски в размер на 359,67 лв., включващи главница и лихва, при ГПР 9,67 % и лихвен процент от 7,7 %, с краен срок на издължаване 05.01.2023г. Към договора е подписан погасителен план, в който са посочени падежът и размерът на всяка месечна погасителна вноска /л. 10 и л.

11 от делото/.

Неоснователни са възраженията на ответната страна М. Р. П., че не следва да отговаря за заплащане на претендираните суми. Призованият към наследяване наследник има право да приеме или да се откаже от наследството на починалия. В първия случай настъпва универсално правоприемство, при което имуществото на наследодателя преминава към имуществото на наследника от момента на откриване на наследството (чл. 48 ЗН), а във втория случай от същия този момент губи правата включени в него и не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник (ТР № 148/10.12.1986 г., ОСГК на ВС). Начините и редът за приемане и отказ от наследство са регламентирани в Закона за наследството. Съгласно чл. 49 ЗН 5 приемането може да е изрично чрез подаване на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия по ал. 2. Както приемането, така и отказът от наследство са безусловни и неоттегляеми и се отнасят до цялото наследство, а не до отделни негови части, което се извежда от разпоредбата на чл. 54 ЗН, според която приемането и отказ, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. Когато наследник е приел наследството или се е отказал от него, последващ отказ или приемане не произвеждат правно действие. В 3 разглеждания случай наследството, оставено от починалия Й. Т. П., е открито в деня на смъртта му - 15.09.2024г., като същевременно от прието удостоверение за наследници с изх. № ПЛН25-УГ51-750/17.01.2025г., издадено от СО, район „Люлин“ се установява, че негови наследници по закон са Н. Й. П. (дъщеря) и М. Р. П. (съпруга). От представеното съдебно удостоверение от 12.03.2025г., издадено от Софийски районен съд се установява, че Н. Й. П. е подала молба вх.№ 84707 от 10.03.2025г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Й. Т. П.. Ответникът М. Р. П. от своя страна изрично е заявила пред съда в осз проведено на 05.05.2026г., че не е направила отказ от наследство, напротив получава част от пенсията на починалия си съпруг, което по мнение на настоящия състав съставлява приемане на наследството, чрез конклудентни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо по настоящото дело следва да се приеме, че след извършения отказ от наследство от Н. П. и на основание нормата на чл. 9, ал. 2 ГПК при съобразяване липсата на данни за продължителност на брака между наследодателя и М. П., въпреки издаденото по искане на ищеца съдебно удостоверение, ответницата П. следва да отговаря за задълженията, с които наследството е обременено до размера на 1/2.

За изясняване размера на общата дължима от ответника сума, уговорена по договора за кредит, както и за установяване факта на усвояването, по делото е приета съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът при преценката си по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и обосновано. Основавайки се на платежно нареждане 000004785576 за кредитен превод от 22.02.2018г., вещото лице посочва, че кредиторът е превел по банковата сметка на получателя Й. Т. П. сума в размер на 10 987, 49 лева. Уточнява, че размерът на одобрения кредит е 15 000 лева, от която са приспаднати сумата 3487,51 лева, по отношение на която страните са постигнали съгласие да се удържи за погасяване на задължение по Договор за паричен заем PLUS14294424, както и сумата 525 лева (такса ангажимент). Експертизата сочи, че след усвояването ответникът е извършил към кредитора плащания в общ размер от 7214,06 лева. В допълнение е отразено, че плащанията са извършвани редовно до 18 погасителна вноска включително. Първата просрочена вноска № 19 от 05.10.2019г. е заплатена със 73 дни след падежа – на 17.12.2019г. Според вещото лице размерът на неплатените суми по процесния договор е, както следва: 10 766,60 лева – главница;

Разпечатката съдържа 25 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a499b25-0c32-4f4f-a996-edafc534daa1