Решение № 6494 от 18.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6494 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100512734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 4225/31.10.2023 г., подадена чрез адв.

Ч. в качеството му на процесуален представител на длъжника М. Н. Т. по изп. дело № 331/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.Н., рег. № 923 на КЧСИ срещу отказ да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК производството по посоченото изпълнително дело, обективиран в Постановление на ЧСИ изх. № 6826/17.10.2023 г., връчено на длъжника на 20.10.2023 г.

В жалбата се твърди, че горепосоченото изпълнително дело е прекратено по силата на закона поради настъпила “перемпция“. Посочва се, че по делото не са поисквани и съотв. извършвани действия в периода от образуването му през 2017 г. до 09.07.2021 г., когато за пръв път на длъжника била връчена ПДИ по Вайбър. Също така за периода 09.07.2021 г. – 09.07.2023 г. също не били поискани и съотв. извършвани действия по събиране на вземането от ЧСИ, понеже едва на 17.07.2023 г. в ТР са вписани запорите върху дружествени дялове, притежавани от длъжника в „М.“ ЕООД и „М. – 2“ ЕООД. Също така поисканата възбрана върху имоти, собственост на длъжника, не била наложена – постановен бил отказ от съдията по вписванията на 11.01.2022 г. Твърди, че е изплатил и публичните си задължения, относно които държавата е присъединена като взискател.

По делото не е постъпила писмено възражение от взискателя ЗК „Л.И.“ АД.

В мотивите, с които ЧСИ Н. е изпратил въззивната жалба на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност. Проследяват се извършените от съдебния изпълнител действия, като се аргументира, че доколкото няма двугодишен период, в който да не са поисквани, респективно извършвани принудителни действия, то нямало 1 основание за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 331/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Н. е образувано по молба на взискателя „Л.И.“ АД на дата 02.10.2017 г. Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 02.12.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 888/2013 г. по описа на РС Несебър. С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Изп. дело е образувано за изпълнение на парично вземане. В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия. На длъжника е връчена ПДИ изх. № 5122/17.10.2017 г. редовно на домашен от адреса – майка, на дата 31.10.2017 г. Това е моментът на получаване на ПДИ от длъжника. С разпореждане от 29.11.2017 г. на осн. чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател поради наличие на публични задължения.

След изискване на справки относно имущественото състояние на длъжника е наложен запор на откритата на негово име банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД на дата 24.10.2017 г. Видно от отговор на осн. чл. 508 ГПК третото лице е посочило, че е открита сметка на името на длъжника в банката, в която обаче към датата на налагане на запора няма наличности. С молба вх. № 930/19.04.2019 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия като запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, запор на МПС, запор на оръжия.

С разпореждане на ЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 3225/29.08.2019 г. , ЧСИ е уведомил взискателя, че за налагане на запорите е дължима авансово такса в размер на 131, 40 лв. Съобщението е връчено на датата на създаването му на взискателя по имейл, като взискателят не внесъл таксите, поради което и запорите и възбраните не са наложени. С молба вх. № 187/18.01.2021 г. взискателят отново е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение. По молбата ЧСИ не е предприел действия. С молба от 12.07.2021 г. отново са подновени исканията от взискателя, като с разпореждане от същата дата на взискателя е указано да внесе такса от 214 лв., което е сторено в срок.

Изпратена е втора ПДИ по Вайбър на 08.07.2021 г. и е пристъпено към налагане на запори и възбрани. След изискване на необходимите документи и справки е изготвено искане за налагане на възбрана от 26.08.2021 г. върху имоти на длъжника – два апартамента в гр. Несебър, като възбраната е наложена на 11.01.2022 г. /под вх. № 87, № дв. Вх. Рег. 85, партида 15153, том първи, акт номер 18/ видно от справката от СлВп.

Погрешно до СлВП са изпратени и искания за налагане на възбрана върху притежавани от длъжника дялове в дружествата „М.“ ЕООД и „М. – 2“ ЕООД, за които е постановен отказ за вписване в СлВП, но възбрана върху недвижимия имот е вписана. С молба от 07.11.2022 г. взискателят отново е поискал извършване на действия. ЧСИ е изискал такса от 90 лв., която е внесена и са изпратени искания за налагане на запор върху дружествен дял на 05.07.2023 г. и запор на МПС от 14.09.2023 г.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна- длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да се 2 прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК образуваното пред него изпълнително производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Разпоредбата е въведена с оглед принципното положение, че в изпълнителния процес за разлика от исковия изцяло в интерес на взискателя е събирането на вземането му, поради което същият е длъжен да поддържа висящността на производството със своите действия и искания, като това не включва единствено подаването на молба за образуване на изпълнително производство, а предполага постоянна активност и заинтересованост на същия.

Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/80 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и другите държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК обаче когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), то нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Така, съгласно актуалната практика перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите нови способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – например след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва с формулирано искане на взискателя за прилагане на определен способ. СИ е длъжен да приложи съответния способ. В случай че искането на взискателя за прилагане на определен способ е сторено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от СИ преди 3 изтичането на срока по причина, която не зависи от волята на кредитора, то двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се счита прекъснат считано от момента на искането. Същото е било нередовно, но нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство при проявяване на активно процесуално поведение от страна на взискателя. Ако обаче поисканите нови способи съгласно искането не са се осъществили по причина, за която взискателят отговаря – например след дадени указания не е внесъл такси, то отново е налице бездействие от страна на взискателя.

В настоящия случай изпълнително производство е образувано по молба на взискателя на 02.10.2017 г., като с молбата на ЧСИ са възложени правомощията по чл.

18 ЗЧСИ. След връчване на ПДИ е наложен запор на банкова сметка на длъжника на дата 24.10.2017 г. Видно от отговора по чл. 508 ГПК сметката е открита на името на длъжника, но няма авоари в нея, поради което считано от 25.10.2017 г. вече не се осъществява изпълнение. Осъществяването на този способ е приключило безуспешно на 24.10.2017 г. Така двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 25.10.2019 г.

Действително с молба от 19.04.2019 г. взискателят е поискал прилагането на конкретни способи, подходящи с оглед притезанието – налагане на запори и възбрани.

С разпореждане, съдържащо се в съобщение изх. № 3225/29.08.2019 г., ЧСИ е дал на взискателя указания за внасяне на необходимите авансови такси. Съобщението за заплащане на такси е връчено на кредитора на дата 29.08.219 г., но таксата не е внесена. Следователно в случая действия по събиране на вземането не са предприети поради причина, за която взискателят отговаря – невнасяне на такси. Така, двугодишният срок е изтекъл на 25.10.2019 г. и не е бил прекъсван с молбата от 19.04.2019 г.

Последващата молба на взискателя е с вх. № 187/18.01.2021 г., поради което срокът е изтекъл. Подадена е и молба вх. № 2229/12.07.2021 г. По тези молби ЧСИ е предприел действия, като е връчил второ ПДИ на длъжника на 09.07.2021 г. и е дал е указания за внасяне на такси в размер на 214,80 лв., които са внесени и е наложена възбрана върху имоти на длъжника с постановление от 26.08.2021 г., вписано в СлВп на 11.01.2022 г. С молба от 07.11.2022 г. отново кредиторът е поискал извършване на действия, като във връзка с това са изпратени съобщения за налагане на запор на дружествени дялове и МПС от 05.07.2023 г. и от 14.09.2023 г. Тези действия обаче са извършени по прекратено ИД.

Постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство незаконосъобразен, като подадената срещу него жалба е основателна. е

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 4225/31.10.2023 г., подадена чрез адв. Ч. в качеството му на процесуален представител на длъжника М. Н. Т. по изп. дело № 331/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.Н., рег. № 923 на КЧСИ, Постановление на ЧСИ изх. № 6826/17.10.2023 г., с което е отказано да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК производството по посоченото изпълнително дело.