Решение № 260581 от 21.12.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер………../……….

Година

2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На петнадесети декември Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4319 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.М."

ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.Н.Р., депозирана чрез адвокат

Н.И.К. -ВТАК, против Наказателно постановление № 03-012422 от 19.02. 2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че са допуснати нарушения при приложението на материалния закон. Сочи се, че правната квалификация в обжалвания акт е сгрешена, което обосновава незаконосъобразността му. Бланкетно се сочи, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалваното постановление, без да се излагат съображения за това твърдение. Твърди се, че въпреки изпълнението на предписанието, отправено от проверяващите органи е наложено наказание. Моли се и за присъждане на сторените разноски в полза на въззивното дружество.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.К., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Допълнително сочи , че липсва обществена опасност на деянието, тъй като не били ощетени правата на работниците, а и същото било отстранено след връчване на предписание от компетентните органи. Моли за отмяна на НП или за редуциране на наказанието до законоустановения минимум, както и з присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец януари

2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. М.О.-Ж. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-гр.Варна от работници, че през месец декември 2019г. работодателят е изготвил допълнителни споразумения за намаляване на трудовото възнаграждение считано от 01.10.2019г., което работниците отказали да подпишат, но въпреки това получили по-малко от договореното възнаграждение за месеците ноември и декември. В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор с лицето . ., ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за явяване на работа за м.12.2019г., документ за изплатен аванс за м.12.2019г., документ за изплатено възнаграждение за м.12, обяснения от гл. счетоводител и от управителя на дружеството, било установено, че . . работела във възз. дружество , ТЦ-Бургас, на длъжност продавач-консултант. На база на представените документи, св.Ж. установила, че за ., съобразно установената в дружеството периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения за . следвало да се изплащат до 15-то число на следващия месец. Констатирала още, че за м.12.2019г. от страна на възз. дружество не било изплатено уговореното основно трудово възнаграждение в пълен размер- 673лв. Според представените документи за м.12.2019г. за П. било начислено основно месечно възнаграждения в размер на 610лв., което било изплатено съобразно представената разпечатка за банков превод на 15.01.2020г..

Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.022020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които да било да се изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.декември 2019г. за работника Е.Ш. в срок до 17.02.020год..Препис от протокола бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице на 07.02.2020год..

За констатираното нарушение на 10.02.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012422, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата. Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 16.01.2020год., към който момент следвало да бъдат изплатено трудовото възнаграждение на работника Ш. пълен размер. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение, с твърдение, че е допусната счетоводна грешка при изготвяне на фиша.

На 19.02.2020г. по

АНП постъпили доказателства – фишове за изплатени възнаграждения в пълен размер от страна на възз.дружество.

На 19.02.2020год., въз основа на акта и постъпилите от страна на дружеството доказателства, АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата , но е отстранило нарушението веднага след установяването му и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 250лв..

В съдебно заседание показания е дала св.М.О.-Ж. – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено чрез обяснение на счетоводителя на дружеството каква е периодичността на заплащане на заплатите на ., както и че заплатите се превеждали по банков път от седалището на дружеството в гр.Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по

КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от

ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

АУАН и издаденото въз основа на него

НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП, не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.

АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане на уговореното основно месечно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. в размер на 673лв. на работника . .. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл.

128, т. 2 вр. чл.

270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец декември 2019г. има качеството работодател по отношение на . ., като и че на за този месец на работничката не е изплатено уговореното основно месечно трудово възнаграждение в пълен размер на 673лв.. За този месец от страна на работодателя е било начислено и изплатено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв, вместо уговореното между работника и работодателя с трудов договор от 20.02.2018г. основно месечно възнаграждение в размер на 673лв.. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за същия месец, ТД случен между . и въззивника, документи за платен аванс и заплата, обяснения от страна на управителя на дружеството и от страна на счетоводителя, както и идентификационна карта. Не е спорно и това, че заплатите на . са се изплащали в срок до 15 число на следващия месец, като в тази насока са обясненията на счетоводителя на въззивното дружество, както и показанията на св. Ж.. Следователно уговореното и дължимото за месец декември 2019год. възнаграждение на работничката . е следвало да бъде платено в пълен размер до 15.01.2020г.- сряда работен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото.