Решение № 84 от 14.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за разглеждане две въззивни жалби, подадени от всяка от насрещните страни срещу решение № 110/19.03.2025 (поправено с решение № 247/11.06.25г), постановени по електронно дело 20233100900723 (ТД

723/2023г.) по описа на ОС - ВАРНА в части, както следва:

1. с която въззивника „АГРОТАЙМ“ЕООД е бил осъден да плати само част от 50 371.76лв., съответна само на задълженията за м. септември и октомври 2022г.(по фактури № 0000001759/30.09.2022 г. и № 0000001760/26.10.2022) от общо присъдената сборна главница 117 771.65лв., поправена на 104326.80лв., начислена по три фактури за комплекс от услуги, предоставени по договор за съвместна свинеугоителна дейност и договор за наем, ведно със съответна законна лихва до окончателно плащане, както и съответната само на тези главници част от 5527.71лв.(от общо присъден сбор 13444.85лв. на обезщетението за забава по трите фактури), съответна само на начислени обезщетения по същите главници от съответния падеж на всяко задължение до 11.12.23г.;

2. с която съединените претенции на въззивника „БЕЛСУИН“ ЕООД за присъждане на задълженията, фактурирани с №0000001758/31.08.2022 г., №0000001759/30.09.2022 г. и № 0000001760/26.10.2022 г.) като дължими за същия комплекс от услуги по двата договора били отхвърлени за размерите над сборната сума от 117 771.65 лв., поправена на 104 326.80лв. до общия поискан сбор от главниците по трите фактури, ведно със законна лихва до окончателно плащане и за горница над присъдени 13444,85лв. до поискани 1

15968.09лв. като съответен на тази остатъчна главница сбор от мораторни обезщетения до предявяване на иска; както и в частта, с която е разпределена отговорност за разноските.

Обжалваният акт е бил постановен преди 01.01.2026г., поради което на осн. чл. 11 ал. 2 от ЗВЕРБ стойностите на сумите в лева, посочени в обжалваните диспозитиви се считат за автоматично превалутирани по правилата на този закон: спорна част от 25754.67 евро (вместо 50 371.76лв.) от присъдена главница в общ сборен и поправен размер от 53341.45 евро (вместо 104326.80лв.) и спорна част от 2826.27евро(вместо 5527.71лв.) от присъден сбор на мораторна лихва 6874.24 евро (вместо 13444.85лв.); отхвърлени горници над присъдената главница до 65801.24 евро (вместо 128 696.03лв и над присъдените лихви до 8164.35 евро (вместо 15 968.09лв.).

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрол върху съответните части на обжалвания акт са разгледани в определение №610/24.10.2025г., ведно с доклада на изложените подробни оплаквания и оспорвания на насрещните страни.

Въззивникът ответник „АГРОТАЙМ“ ЕООД, представлявано от назначен от управителя пълномощник адв. П. сочи бланкетно всички възможни нарушения при постановяване на решението. Оплаква се за неправилно преценени последици, на иначе безспорно установени с писмени и гласни доказателства факти на опразване на ползваните от ответника помещения и приемането им от ищеца най-късно с протокол от 14.09.22г., като счита за несъобразено със закона игнорирането на фактическото връщане като индикация на общата воля на страните за освобождаване от задълженията им занапред. Оспорва се преценката на съдържанието на договорената между страните съвместна дейност, като счита, че в спорния период (при липса на ползвана ветеринарна услуга след извеждане на животните) съдържанието на уговорките може да се сведе само до наемно правоотношение, което налага и съответно прилагане на диспозитивните правила за прекратяването му, включително и с конклудентно общо съгласие. Оплаквания се излагат и по преценката на относимостта на оспорените като нищожни клаузи от договора(чл. 4.5 относно неустойка при предсрочно прекратяване и чл. 4.2 и 4.3 относно условия за осуетяване на автоматично продължаване на срочния договор), като се поддържа довод, че вместо тези уговорки следва да се приложи общото правило за трансформиране на срочен наем в безсрочно договорено ползване, което може да се прекрати и с фактическо приемане на опразнения имот (независимо от уговорените в нарушение на добрите нрави формални предизвестия). С тези доводи се поддържа искането за отмяна на постановеното решение, което въззивника счита за неправилно по отношение на установените негови задълженията да заплаща наемна цена за договорени за ползване по договора упоителни места в периода от 14.09.22 до 26.10.22г.

Въззиваемият ищец „БЕЛСУИН“ ЕООД, чрез адв. Н. оспорва всички оплаквания, като обосновава като правилни както изводите за правната природа на сключения договор (чието съдържание надхвърля простото ползване на помещения за свинепроизводство), съпътстващ отделно сключен договор за наем. Излага и съображения относно правилна преценка на 2 протокола за приемане на обекта, като сочи че той не изразява съгласието му за предсрочно прекратяване и обстоятелствата по съставянето му, наред с разменената кореспонденция опровергават значението, което ответникът му придава. Отделно се позовава на самото съдържание на договора, предвиждащо съвместно, а не изключително от ответника ползване на имотите, като според тази страна това изключва приравняването на приемане на помещения от единия ползвател на съгласие за отпадане на договорените задължения занапред. Поддържат се и доводи за признание на спорните задължения с осчетоводяване на фактури, включително и по включените в комплекса от задължения разходи за ветеринарно обслужване, както и правилна преценка на валидността на оспорените клаузи от договора с изрично отричане на основаването на вземанията на неустоечната клауза.

К а т о въззивник ищецът

„БЕЛСУИН“ ЕООД, чрез адв. Н., упълномощена от законен представител, обосновава своите оплаквания по установените факти за уговорения размер на наемната цена, като счита, че съдът е пренебрегнал множеството писмени доказателства, отразяващи общо съгласие на страните за увеличение на вписаната в съпътстващия договор цена, изразено чрез осчетоводяването му от двете страни, и плащания именно на завишения размер през цялата календарна година. Сочи, че допълнителните разходи по продължително осигурявано чрез ответника ветеринарно обслужване на отглежданите в комплекса животни гарантират съхранен до края на уговорения срок ангажимент на ветеринаря(а не фактически извършени от него дейности, фактурирани отделно), като начисляването и на това задължение според уговорките за съвместната дейност, е резултат от липсата на своевременно обявен, с надлежно връчено предварително уведомление, отказ от нуждата от такова обслужване занапред. Съответно на това тълкуване на волята на страните според въззивника е изричното признаване и на тези фактурирани разходи поне края на септември 2022г(според осчетоводените декларирани за данъчни цели сделки). С тези доводи се поддържа искането за присъждане и на тези, допълнително дължими суми, след отмяна на отхвърлителната част от обжалваното решение.

В отговора си по тази жалба насрещната въззиваема страна „АГРОТАЙМ“ ЕООД, чрез адв. П. излага доводи за неоснователност на оплакванията, като сочи правилно констатирана от съда липса на доказателства за постигнато съгласие за промяна на наемна цена. Наред с приповтаряне на доводите по прекратяване на наемно правоотношение, се позовава на правилно установено от съда напускане на помещенията, изключващо каквато и да е възможност за получаване на ветеринарно обслужване след 14.09.2022г. Отделно обосновава и тълкуване на ангажимента на ищеца само в рамките на първата година от договора и липса на поискани услуги в рамките на спорния по делото период.

Доводите си по съществото на спора представителят на ищеца е маркирал в пледоария пред настоящия съд, като подробното становище е изложено в писмени бележки. Обосновано е специфично съдържание на процесния договор, отклоняващо се съществено от просто предоставяне на имот за ползване и отразяващо комплекс от специфично сътрудничество при извършване на отделни елементи от обща дейност и разпределяне на 3 резултата от нея, договорено изрично, отделно и независимо от типичния наем за същия период, допълнително илюстрирано и с поведението на същите страни в следващ период. Изложени са аргументи за правна интерпретация на установените с доказателствата факти, в съответствие с валидно договорени условия за подновяване на срока и прекратяване на договора, което според ищеца изключва ясно изразено взаимно съгласие за незабавно прекратяване преди срок, обявен в предизвестие. С доводи за трайно възприети от насрещните страни размери на задълженията както за наема на сградите, така и на осигуреното ветеринарно обслужване на комплекса с поддържан собствен капацитет без предварително обявен отказ от този ангажимент, ищецът настоява за уважаване на претенциите му в цялост, включително и за частите, неоснователно отказани от първата инстанция.

Бланкетна пледоария на пълномощника на ответника е доразвита в писмено становище, като доводите за постигната обща воля за прекратяване на договора към 14.09.2022г. са обосновани с коментар на събраните доказателства относно поведението на всяка от страните и съдебна практика и липса на каквото и да основание за задължаването му за плащане на каквито и да са услуги след тази дата, евентуално са изложени и доводи за освобождаване на длъжника поради кредиторова забава при необоснован отказ да се приеме освободения обект и нищожност на уговорките за предизвестие, надхвърлящо текущия срок и неустойка за неспазването му.

Насрещните страни са обявили искания за определяне на разноски за настоящата инстанция в размери, уточнени в списъци по чл. 80 ГПК(л.121 и 130).

За да се произнесе по двете жалби, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства и в двете обжалвани осъдителна и отхвърлителна части на предявени при условия на обективно съединяване сборни претенции съответно за главници и мораторни лихви върху тях, формирани от натрупани за три последователни месеца(август, септември и октомври 2022г.), фактурирани общо като сборен дълг стойности за получени от ответника услуги при извършване на съвместно ползване на свиневъдно стопанство. В уточнителната си молба към предявения иск(л. 128 от делото на ВОС) ищецът изрично е разграничил елементите на фактурирани като данъчни основи (без ДДС) сборове като наем за ползвани места за угояване на прасета и ветеринарно обслужване, договорени в комплексна сделка за съвместна дейност и отделно задължение за наем за сгради, предоставени за ползване с допълнителен наемен договор, обслужващ същата съвместна дейност, като за конкретните единични стойности и количества е посочил, че съответстват на общо съгласие на страните, потвърдено при съставянето на фактурите. При тази фактическа обоснованост и взаимна обвързаност на двата посочени договора като общ комплекс, въззивният съд преценява, че по-съществено за индивидуализацията на спорното право е именно сборния му характер и произнасянето на обжалваните части от диспозитива (без разграничаване на присъдени и отхвърлени задължения по двата процесни договора), 4 съответства на точно на заявената за защита претенция на доставчика на фактурираните услуги. Съдът приема че произнасянето на акта е допустимо.

Същевременно въззивният състав отчита, че в диспозитива на обжалваното решение в два отделни параграфа е изявена волята на съда по разгледани сборни претенции за главници по три фактури и за натрупани лихви по тях, но размерите им не са точно разграничени, тъй като за размер на искана главница (128 696.03лв) е посочен първоначално докладван като сборен размер, включващ както главниците, така и лихвите. Макар, че при поправката на решението, предприета по инициатива на ответника тази грешка е коригирана по отношение на присъдения размер от главниците, останал е погрешно посочен размера на същата претенция, посочен като пълен иск на ищеца (112 727.94лв). Допълнителна корекция на този размер въззивният съд не е компетентен да извърши, но такава може да се постанови без ограничение във времето и ще действа с обратна сила. Затова настоящата инстанция приема, че е сезирана с контрол върху подлежащо на допълнителна поправка произнасяне за остатък над присъдена главница в общ сборен и поправен размер от 53341.45 евро (вместо 104326.80лв.) до непоправен(очевидно погрешно пресметнат) общ размер на главниците 57636.88 евро (вместо 112 727.94лв).