Решение № 245 от 26.10.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. гр. Добрич, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500339 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А. И. А. от с.О.,общ.Балчик,обл.Добрич чрез особен представител адв.Г. Д. от ДАК срещу решение №35/06.04.2026 г. по гр.д.

№846/2024 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,че А. И. А. с ЕГН ********** от с.О.,***,Балчишка община,Добричка област дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК 104518621,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,Варна Тауърс Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258,представлявано от Х.П. Х.,А. А. К. и П. В.,сумата в размер на 2344,97 лв.,представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактура от 24.01.2024 година за периода от 26.10.2023 г. до 23.01.2024 г.,и сумата в размер на 100,60 лв.,представляваща лихва за забава за периода от падежа на фактурата до 29.05.2024 година,както и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 31.05.2024 г.,до окончателно изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №167 от 03.06.2024 година по ч.гр.д.

1

№320/2024 г. по описа на БРС;А. И. А. е осъден да заплати в полза на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД сумата общо от 1185,33 евро (хиляда сто осемдесет и пет евро и тридесет и три цента),представляващи деловодни разноски,а именно държавни такси за образуване на производства,депозит за възнаграждение на особен представител,депозит за вещо лице,депозит за свидетел и адвокатски възнаграждения в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д.№320/2024 г. по описа на Районен съд-Балчик.

Според въззивника по делото не била доказана пасивната му материалноправна легитимация като ответник.Първоинстанционният съд приел,че същият е клиент и ползвател на процесния обект,без да са представени доказателства за това от ищцовото дружество,което не ангажирало доказателства за право на собственост или за наличие на договорно правоотношение /наем,ползване и др./ на въззивника по отношение на процесния обект.Вътрешните регистри на ищеца,на които съдът се позовал,представлявали едностранно съставени документи и не установявали по безспорен начин съществуването на облигационно правоотношение или качеството на потребител на въззивника.Неправилен бил изводът на съда относно ангажиране отговорността по реда на ПИКЕЕ.Корекционната процедура по чл.50 от ПИКЕЕ изисквала и индивидуализиране на субекта,в чиято полза било извършено установеното техническо нарушение.Липсвали доказателства,че именно въззивникът е този субект,имащ качеството на потребител.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете.

В писмен отговор въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.Излага подробни доводи за надлежно извършена корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 07.04.2026 г.,а жалбата му срещу решението на БРС е подадена на 16.04.2026 г.

2 при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.04.2026 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е процесуално недопустимо в частта,с която е признато за установено,че А. И. А. дължи на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 100,60 лв,представляваща лихва за забава за периода от падежа на процесната фактура до 29.05.2024 г.С определение №528/05.06.2026 г. по настоящото в.гр.д.№339/2026 г. въззивният съд констатира нередовност на исковата молба,по повод на която е образувано делото,по смисъла на чл.127 ал.1 т.5 от ГПК.Установено е,че в заглавната част на исковата молба е посочено,че единият от кумулативно обективно съединените установителни искове е с цена 100,60 лв и е такъв по чл.86 от ЗЗД,но липсва формулиран петитум за установяване съществуването на вземане на ищеца „Електроразпределение Север“ АД от ответника А. И. А. в размер на 100,60 лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на претендираната главница в размер на законната лихва върху нея за период отпреди подаване на исковата молба,респ. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-предмет на ч.гр.д.№320/2024 г. на БРС.Не е очертан и периодът на забава,за който се претендира мораторна лихва в размер на 100,60 лв.Указано е на ищеца по делото „Електроразпределение Север“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от горното определение писмено да формулира петитум по иска за установяване съществуването на вземане в размер на 100,60 лв,представляващо обезщетение за забавено плащане на претендираната главница в размер на законната лихва върху нея,респ. да очертае периода на забава преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,за който се претендира горното обезщетение.Препис от определението е връчен на дружеството на 11.06.2026 г.В указания срок е постъпила молба с вх.

№4652/18.06.2026 г.,с която е отстранена другата установена нередовност на исковата молба-потвърдено е подаването на същата чрез адв.В. К. като лице без представителна власт към датата на депозирането й в съда,респ. са представени и изискуемите пълномощни,удостоверяващи представителството 3 на адвоката по делото.Не е изпълнено обаче указанието по отношение на иска с цена 100,60 лв-петитум по иска не е формулиран и не е очертан период на забавата.Като постановено по нередовна в тази част искова молба първоинстанционното решение в частта,с която е установено вземане в размер на 100,60 лв,представляващо лихва за забава за периода от падежа на процесната фактура до 29.05.2024 г.,следва да бъде обезсилено като недопустимо,доколкото е постановено на практика по непредявен установителен иск.Иск с цена 100,60 лв не е предявен,доколкото не е формулиран петитум на такъв иск в исковата молба.

В останалата част,с която е установено съществуването на вземане в размер на 2 344,97 лв-главница по фактура от 24.01.2024 г.,представляваща неплатена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 26.10.2023 г. до 23.01.2024 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане,първоинстанционното решение е допустимо,но по същество е неправилно и подлежи на отмяна поради следните съображения:

Гр.д.№846/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.

№6114/27.12.2024 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД от „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258 срещу А. И. А. с ЕГН ********** от с.О.,общ.Балчик,обл.Добрич,*** за установяване съществуването на вземане на ищцовото дружество от ответника в размер на 2 344,97 лв /1 198,96 евро/,начислено като коригирана цена на неточно измерена електрическа енергия,доставена за периода от 26.10.2023 г. до 23.01.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното й изплащане,което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №167/03.06.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№320/2024 г. на Балчишкия районен съд.

Налице е пълна идентичност между страните /заявител и длъжник/ по заповедното производство /ч.гр.д.№320/2024 г. на БРС/ и страните /ищец и ответник/ по настоящото исково производство,респ. и идентичност на 4 претендираното за установяване вземане по заповедта за изпълнение и по исковата молба.Установителният иск е предявен след указания на заповедния съд при наличие на предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,дадени с определение №699/05.12.2024 г. по ч.гр.д.№320/2024 г.,което определение е връчено на заявителя „Електроразпределение Север“ АД на 17.12.2024 г.Исковата молба е входирана в БРС на 27.12.2024 г.,т.е. в рамките на едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.Предвид горното предявеният установителен иск с цена 2 344,97 лв /1 198,96 евро/ е допустим.

От изложеното в исковата молба става ясно,че процесното вземане е дължимо вследствие проведена от електроразпределителното дружество корекционна процедура на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.След извършена проверка в присъединен към електрическата мрежа обект в с.О.,общ.Балчик,обл.Добрич на клиент с абонатен номер *** и клиентски номер *** било констатирано неправомерно свързване на обекта към електроразпределителната мрежа,като проверката била обективирана в съставен констативен протокол от 23.01.2024 г.Извършено било преизчисляване на доставената ел.енергия според правилото на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ и била издадена фактура №0109893911/24.01.2024 г.

В отговора на исковата молба,подаден от ответника А. И. А. чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Г. Д. от ДАК,е оспорена основателността на иска.Ответникът е оспорил да се намира в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по договор за пренос и доставка на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на дружеството за процесния обект на потребление.Твърди,че няма вещна или облигационна връзка с обекта като собственик или ползвател.В констативния протокол от проверката бил вписан обект на проверката на адрес в с.О.,***,с който ответникът нямал никаква връзка-не бил негов собственик,ползвател или обитател.Действителният му адрес бил на ***.В същото време се твърдяло в исковата молба,че проверката била извършена на адрес ***.Не било ясно на кой адрес е извършена проверката.Начислението било извършено по методика,непризната от ответника и без неговата информираност.Ответникът не бил уведомен за проверката,не присъствал на нея и не подписал съставения протокол за нея.Начислената сума била изчислена едностранно от ищеца без реално отчитане на потребената ел.енергия.

5

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 23.01.2024 г. от служители на „Електроразпределение Север” АДгр.Варна е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/електромер с фабричен №1125071311087533,с който се измерва доставената в обект с адрес в с.О.,*** електрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол №5201354/23.01.2024 г. /на лист 21 от делото на БРС/.Установено е,че е извършено неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа чрез алуминиев едножилен проводник.Жилото се ползва за фаза.Присъединяването е извършено към втора фаза на мрежата и от там въздушно отива вътре в къщата.По този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ и не се отчита от него.

Ищецът по делото и въззиваем „Електроразпределение Север” АДгр.Варна коригира сметката на потребителя А. И. А. за обекта на ***,като за периода на корекция 26.10.2023 г.-23.01.2024 г. начислява сума в размер на 1 954,14 лв без ДДС или 2 344,97 лв с ДДС,за която е издадена фактура №0109893911/24.01.2024 г. на стойност 2 344,97 лв със срок за плащане до 07.02.2024 г. /листи 17 и 18 от делото на БРС/.Корекцията е извършена на основание чл.50 ал.2 и 3 от ПИКЕЕ за обект в с.О.,***,видно от справка за корекция №66109 7D30/24.01.2024 г. на лист 20 от делото на БРС.