Решение № 49 от 01.04.2025, Софийски окръжен съд

Мотиви към решение № 49 от 01.04.2025 г., постановено по в.а.н.д.

№ 94 от 2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV второинстанционен наказателен състав.

С решение № 376 от 10.09.2024 г. на Районен съд – Б., постановено по а.н.д. № 64/2024 г. по описа на същия съд, обвиняемият И. Т. И., роден на .... г. в гр. Б., обл. С., с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. „В. Л.“ № .., вх. .., ет. .., ап. .., българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, месторабота – „С.“ ООД гр. Б., длъжност – управител, с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН за това, че на 17.11.2021 г., около 10:00 часа в гр. Б., обл. С., на ул. „Х. А.“ № 2, пред склад на „С.“ ООД – гр. Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – посегнал да удари с ръка в областта на лицето А. М. К. от гр. Б. /Главен експерт „Опазване на обществения ред“ към Община Б./ и го обиждал с думите „нещастник“ и „майка ти е луда и ти си луд“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

325, ал. 1 НК и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв., платима в полза на Републиканския бюджет.

С оглед изхода на делото, обв. И. е осъден да заплати и сторените по делото разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.

Със същото решение е постановено вещественото доказателство по делото – 1 бр. диск да остане по делото в срока на съхранението му, след което да бъде унищожен като вещ без стойност.

Недоволен от поставения съдебен акт е останал обв. И., който чрез своя защитник - адв. Ж. е подал въззивна жалба и допълнение към нея. В жалбата се сочи, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на процесуалния правила. Счита, че обжалваното решение е абсолютно необосновано, тъй като направения извод за виновността на обвиняемия И. Т. И. не кореспондира със събраните в хода на делото доказателства., поради което постановеното решение почива на предположения и недоказани фактически обстоятелства. В този смисъл счита, че въззивния съд следва да извърши нов и подробен анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който да бъде оправдан обвиняемия И.. Под условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл. 335, ал. 2 НПК.

Препис от въззивната жалба и допълнението към нея са изпратени на РП-Б., като не е представено възражение по реда на чл.322 НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на обвиняемия И. Т. И. – адв. Ж. отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му обвинение. Счита, че в случая първоинстанционният съд изобщо не е коментирал в мотивите си действията на пострадалия А. К., който както се 1 установява от свидетелските показания се е държал грубо и арогантно, като е повишавал тон на подсъдимия. В този смисъл твърди, че подсъдимият И. е бил провокиран. Твърди, че дори да се приеме, че последния е извършил инкриминираните действия, то последните по съществото си не могат да се квалифицират като такива, които грубо да нарушават обществения ред.

Поради изложеното намира, че не е налице престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а единствено действията му могат да се коментират, като прояви по смисъла на УБДХ.

В производството пред въззивния съд обвиняемият И. Т. И., редовно призован не се явява.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП оспорва подадената въззивна жалба, като отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – Б., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия И. Т. И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Производството е второ по ред и се е развило след отмяна на решение № 142 от 14.03.2023 г. на Районен съд – Б., постановено по АНД № 616/2022 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с Решение № 2 от 11.01.2024 г., постановено по ВАНД № 559/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд. Същото се е развило по особените правила, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд се е позовал на ангажираните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, както и на тези, събрани и проверени непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК. Въз основа именно на преценените по този процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е извел фактически констатации, които в по- голямата им част се споделят и от настоящата инстанция.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд от своя страна намира за установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Обвиняемият И. Т. И. е роден на .... г. , живущ в град Б., ж.к. „В. Л.“ № .., вх. .., ет. .., ап. .., разведен, неосъждан, българин, български гражданин, с висше образование, управител в „С.“ ООД – гр. Б..

Към месец ноември 2021г. св. А. М. К. работел на длъжност главен 2 експерт „Опазване на обществения ред“ към Община Б.. Основните му служебни задължения на посочената длъжност, били свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и доброто състояние на околната среда на територията на общината.

На 17.11.2021 г. св. К. и негов колега - св. И.Л.К. били изпратени да извършат проверка в района на офис на фирма „С.“ ООД, находяща се в гр. Б. във връзка с постъпил сигнал за неправомерно монтирани там антипаркинг колчета. Около 09:30 часа същия ден свидетелите К. и К. посетили мястото, находящо се в гр. Б., обл. С., ул. „В.“ № 5, в близост до новостроящия се магазин „Ф.“, което било склад. Вътре открили служителка на дружеството – свид. Ц. Н. Х., като единствено свид. К. влязъл вътре да говори с нея, а свид.

К. останал в автомобила. Още с влизането си свид. К. започнал да говори на служителката на висок тон, като я попитал „Какви са тия колчета и кой ги е сложил“. Свидетел Х. му обяснила, че колчетата са поставени от нейните работодатели - св. Б. В.Г. и обв. И. Т. И. и че трябва да разговарят с тях по повод това. Същата посочила, че последните се намират в централния склад на фирмата, като упътила служителите как да стигнат до там. Св. К. и К. се насочили към централния склад, като около 10:00 часа на 17.11.2021 г. пристигнали на мястото – склад на „С.“ ООД, находящ се на ул. „Х. А.“ № 2 в гр. Б.. Там се срещнали със св. Б. В.Г., на който се представили като служители от обществения ред към община Б. и го попитали дали той е монтирал колчетата пред офиса на фирмата и защо е направил това, предвид, че няма разрешение за това от общината, като свид. К. му повишавал тон и се държал грубо. Св. Г. обяснил на свидетелите К. и К., че той и другият управител на дружеството - обв. И. Т. И. са монтирали колчетата, тъй като на тротоара постоянно се паркирали автомобили и достъпа им до офиса бил затруднен. Св. А. К. обяснил на св. Б. Г., че тези колчета са незаконно поставени и че трябва да бъдат премахнати незабавно. Докато двамата разговаряли към тях се приближил и обв. И. Т. И., който, чувайки думите на св. К., че трябва да се премахнат колчетата, започнал също да говори на висок тон, като попитал свид. К. къде е бил предишния ден, когато са подавали сигнали в общината за неправомерно паркирани автомобили на мястото, ограничаващи достъпа им до офиса. Св. К. му обяснил, че не е бил на работа предишния ден и не знае защо никой не се отзовал на сигнала му. Тогава обв.

И. И. започнал да се държи нагло и арогантно, като започнал да се подиграва на св. К. за това, че работи за 600.00 лв. заплата и че не може да му казва дали ще маха колчетата, като заявил да се маха и да напуска склада. Св. К. му обяснил, че е отишъл там по разпореждане на своя ръководител и че само си върши работата. Разговорът между двамата през цялото време се водел на висок тон. В един момент агресията на обв. И. нараснала, като започнал да обижда св. К., наричайки го „нещастник“ и заявявайки му „майка ти е луда и ти си луд“, като продължавал да го гони от мястото и да му казва да изчезва.

Св. К. му казал да се държи малко по-прилично и да смекчи тона, при което обв. И. И. посегнал да го удари по лицето, но не успял, като само го закачил с ръката си по бузата. Св. К. отново на висок тон обяснил на обв. И., че се държи непристойно и грубо. Вдигнала се голяма врява, която била чута от 3 работниците в склада - свидетелите Ц. Н.Н. и Т.А. Ц.. Тъй като обв. И. И. продължавал да се държи изключително агресивно и нагло спрямо св. К. и да го гони от мястото, той и колегата му К. взели решение да си тръгнат от там, за да не се стигне до по - сериозен сблъсък и нарушаване на обществения ред.

Настоящият въззивен състав не възприема направените от районния съд фактически констатации, че при възникналия конфликт между двамата, единствено обвиняемият И. е говорил на висок тон и се е държал грубо. В действителност поведението на свид. К. е било също провокиращо, като според настоящата инстанция последният в самото начало на проверката е говорел на висок тон, още при разговора си със свид. Ц. Н. Х. на която започнал да се кара с думите „Какви са тия колчета и кой ги е сложил“.

Настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на посочената свидетелка в цялост. Със същите се установява че на процесната дата свидетелите К. и К. в качеството си на служители в отдел „Обществен ред“ в община Б. са посетили мястото, където тогава са били поставени незаконно ограничителните колчета и са започнали извършването на проверка по случая, като са отишли да се срещнат с управителите на „С.“ ООД гр. Б. – обв.И. и св.Г.. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел и в тази им част, в която се установява, че поведението на единия служител от „Опазване на обществения ред“ към община Б. е било грубо, а именно свид. К., който е повишил тон при разговора си с нея. В тази им част показанията на посочената свид. Х. са в корелация и синхрон с показанията на свид. Ц. Н.Н. от които се установява, че е станал свидетел на конфликта между свид. К. и обв. И., като още преди обв. И. да слезе от офиса, при разговора си със свид.

Г., служителя от общината е „крещял“. Същото се установява и от показанията на свид. Т.Ц., който заявява, че е имало спор и караници и „С.“ е започнал да крещи да се махнат колчетата.

Настоящата инстанция също не кредитира показанията на свид. Н. и свид. Ц. в частите им, с които заявяват, че не е имало опит за удар от страна на обв. И. към свид. К., както и в частта, с която заявяват, че обв. И. не е отправял обидни реплики към свид. К., а се е държал спокойно и прилично, като в тази част се солидаризира с извода на първоинстанционния съд. Това е така, тъй като посочените свидетели са служители на дружеството, които в момента на конфликта са били на работа и са изпълнявали служебните си задължения и не са присъствали през цялото време на спора между обв. И. и свид. К..

По отношение на останалите свидетелски показания въззивния съд изцяло се солидаризира със сторения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като също кредитира изцяло и с доверие показанията на свид. А. М. К., свид. И. Л. К. и свид. А. В..

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. А. М. К. и свид. И. Л. К. като подробни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду си. Същите са очевидци на инкриминираното деяние на обвиняемия. Съдът дава вяра на показанията на свид К. и свид. К., като взе предвид, че с оглед изминалия голям период от време е нормално последният да не си спомня някой от възприетите от него факти тогава и кредитира показанията му, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.

Разпечатката съдържа 27 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a464523-ef25-4d43-a485-b4b1e2b6d163