Определение № 3146 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3146 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20258002101220 по описа за 2025 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез гл.инспектор Н. Н., срещу решение № 245/27.12.2024 г. по в.гр.д.

№ 483/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 260006/19.04.2024 г., допълнено на 16.08.2024 г. в частта му за разноските, по гр.д.№ 2454/2018 г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на КОНПИ против П. А. Н. и М. В. Н. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 135 544 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно, явно необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли имуществото, налично в края на проверявания период да е в размер над 150 000 лв., за да бъде отнето по реда на ЗОНПИ?“; 2. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ?“; 3. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен в резултат на съпоставяне на извършените обичайни и извънредни разходи с установените доходи, приходи или източници на финансиране на проверяваните лица?“; 4. „Допустимо ли е в случай, че бъде установен недостиг на средства за покриване на обичайните и извънредни разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му, нетният доход по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ да бъде възприет от съда като нулева величина?“; 5. „Къде в анализа за определяне на несъответствието по смисъла на ЗОНПИ намира място установеният недостиг на доходи, приходи или източници 1 на финансиране за покриване на обичайните и извънредни разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му?“; 6. „Допустимо ли е да бъде определен размера на несъответствието без да се вземе предвид установения недостиг на средства /отрицателен нетен доход/, основавайки се само на стойността на имуществото на ответника, налично в края на проверявания период?“; 7. „Къде в анализа за определяне размера на несъответствието намират отражение разходваните средства за придобиване в проверявания период на л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. [рег.номер на МПС] , който не е наличен в патримониума на лицата към неговия край. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд превратно тълкува специалния закон.

От П. А. Н. и М. В. Н., чрез адвокат И. Д. от АК - Пловдив, е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

За да постанови решението, въззивният съд приема, че проверка на КОНПИ е започнала след привличането на П. А. Н. като обвиняем по ДП № 122/2015 г. на 29.08.2015 г. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 НК, а по ДП № 141/2016 г. – за престъпление по чл.215, ал.2, т.1, 2 и 4, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК, при условия на опасен рецидив – укривал е чужди движими вещи в големи размери /огнестрелни оръжия и боеприпаси/, за което е осъден с „лишаване от свобода“ по НОХД № 144/2017 г. на РС Първомай. При извършената проверка е констатирано несъответствие в придобитото от него и съпругата му имущество, в периода от 20.02.2007г. 20.02.2017г., поради което е взето решение от КОНПИ да поиска от съда отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 158 847,10 лева /след частичен отказ от иска, отнемане на 135 544 лева/, както следва: апартамент №1 в [населено място], [улица], ет.2, гараж № 3, гараж № 5 и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ. Исковата молба е подадена на 30.10.2018 г. Съдът е установил, че П. А. Н. и М. В. Н. са съпрузи от 1990 г., имат син А., род.на *. Въззивният съд е приел, че към датата на придобиване в режим на семейна имуществена общност, пазарната стойност на правото на строеж за апартамента в [населено място] е 36 840 лева, строително-монтажните работи до изграждането на обекта са на стойност 31 353 лева или общо 68 293 лева, на гараж № 3 е 7200 лева, а на гараж № 5 е 8520 лева /съответно с пазарна стойност 84 800 лева за апартамента, 16 400 лева за гараж № 3 и 19 280 лева за гараж № 5. По отношение на лекия автомобил, стойността към датата на придобиването е 40 910 лева, а пазарната стойност 15 064 лева. При преценка на събраните доказателства, съдът е приел, че проверяваните лица са придобили имущество на стойност 124 823 лева за периода на проверката, но са реализирали доходи по трудово правоотношение, съответно 16 464,33 лева – П. Н. и 3752,72 лева – М. Н., която е получила през 2009 г. допълнително нетен доход в размер на 418,16 лева, паричен превод от трето лице 157,84 евро /307,99 лева/ и е изтеглила сумата от 47,62 лева, т.е. общо в размер на 20 990,82 лева. Възраженията за ответниците за получени допълнително суми по договори за 2 кредит и заеми от чужбина, както и други възнаграждения от работа, са отхвърлени като недоказани. Съобразявайки заключенията на вещите лица за необходимите разходи за издръжка на семейството, задгранични пътувания, данъци и такси, изтеглени суми на каса и плащания, според въззивната инстанция, разходите на семейството са общо 101 176,66 лева, без да се включва сумата за придобиване на лекия автомобил, който не е наличен в края на периода, при което нетният доход е минус 80 185,84 лева. След анализ на наличното в патримониума на проверяваните лица имущество в началото и в края на проверявания период, въззивният съд достига до извод, че не е налице значително несъответствие по смисъла на закона, тъй като дори да се приеме, че нетният доход е нулева величина, съпоставено с наличното имущество в края на периода /на стойност 124 823 лева/, не се формира значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Липсата на превишение в имуществото на двамата ответници в края на изследвания период, изключва правото на държавата да отнеме наличното имущество, поради което решението на първоинстанционния съд е отменено, а искането на КОНПИ е отхвърлено като неоснователно и са присъдени разноските и дължимата държавна такса.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира че формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението е постановено в съответствие с постановките по ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, в което се приема, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По смисъла на тълкувателното решение, подлежащо на отнемане може да бъде само незаконно придобито имущество от проверяваното лице през изследвания период, продължава да е налично в неговия патримониум или свързаните с него лица в края на периода, към който момент е установено превишение на разходите за придобиването му, т.е.„значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Само ако установи, че такова превишение е налице е необходимо да се изследва дали доходът, с който имуществото е придобито е законен, като се отчете, че незаконни са само доходите от забранена в закона дейност. Дали определено имущество ще подлежи на отнемане от проверяваните лица зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства. Съгласно легалното определение в §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В този смисъл, нетен доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период или оставащите свободни средства. „Нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (такъв доход е равен на нула за целите на анализа) и не се „прибавя“ към установеното налично имущество. Ако се установява разлика с отрицателен 3 знак в нетния доход, която е получена при изваждане на извършените обичайни и извънредни разходи на проверяваните лица /в случая 101 176,66 лева/ от доказаните при анализа доходи, приходи или източници на финансиране /общо 20 990,82 лева/, следва да се приеме, че е налице неизяснен източник на средства в патримониума на проверяваното лице и неговото семейство, но това не е „налично имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Според дадените разяснения, наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди да се установи значително несъответствие т.е. превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Съгласно указанията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и общо основание за допускане на касационно обжалване, т.е. въпросът следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда, както и да се обоснове наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че формулираните в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но отговор на тези въпроси се съдържа в мотивите на цитираното тълкувателно решение и установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д.№ 3698/2021 г., IV г.о., решение № 203/06.12.2023 г. по гр.д.№ 4452/2022 г., IV г.о., решение № 732/12.12.2024 г. по гр.д.№ 2652/2023 г., III г.о. и решение № 50004/08.04.2024 г. по гр.д.№ 3649/2020 г., IV г.о., с които се приема, че водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ/ размер.

Предвид изложените съображения от въззивния съд в обжалваното решение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Въпросите по т.1 и 2 на касатора намират своя отговор в мотивите по т.1 от ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. превишаване c най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, което е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване в края на 4 периода, не е налице обогатяване, респ. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.