Решение № 633 от 28.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000503015 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищцата Л.

П. С. чрез адв. Д. Б. срещу решение № 260992 от 20.07.2023 г. по гр.д. 13728/2019 г. Първо гражданско отделение, I-6 състав, с което са отхвърлени искове срещу К. Г. Г. с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 28.05.1976 г., обективиран в нотариален акт № 104, том XII, нот.дело № 1858/1976 г. на нотариус при СРС, и на дарение на недвижим имот от 26.05.1995 г., обективиран в нотариален акт № 179, том XLVI, нот.дело № 9107/1975 г. на I нотариус при СРС, поради отказ на надарения ответник да дава издръжка на дарителя ищец, от която последният се нуждаел, както и по чл.55, ал.1, пр. 3 вр.чл. 88, ал.1 ЗЗД за реституция на даденото по договорите, като неоснователни и недоказани.

Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Неправилно било прието, че ищцата е разполагала с достатъчно средства, което изключва необходимостта от издръжка.

Л. С. не би могла да се удовлетвори от притежаваните от нея вещни права, тъй като е била препятствана да ползва ½ ид.ч. от имуществото, върху което има учредено право на ползване, като срещу нея било образувано изпълнително дело именно от ответницата за предаване на владението на тези части. На следващо място, към момента ищцата е развила нови заболявания и старите са се усложнили, поради което е налице остра и трайна 1 необходимост от издръжка. Иска се допускане на нова СМЕ, която да установи какво е здравословното състояние, каква е тенденцията в развитието на заболяванията, нараснала ли е нейната нужда от допълнителни и специфични грижи и лечение, като за изготвяне на експертизата ще бъдат представени актуални медицински документи.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Постъпил е отговор от К. Г. Г. чрез адв. С.

Ч., в който се твърди неоснователност на жалбата и на доказателственото искане.

От въззивната инстанция са приети представените с молба на адв. Б. от 05.02.2024 г. доказателства на английски език със заверен от страната превод на български език на л. 40 до 64 от делото, като е указано на страните, че преводът на cardiac procedure report , който ще бъде използван, е „доклад за извършена сърдечна процедура“.

Приети са и писмени доказателства, представени от адв. Ч. с молба от 20.02.2024 г. на л. 84 до 122 от делото на български и на немски с превод на български език медицински документи, болнични листове за временна неработоспособност, разходни документи за закупени самолетни билети София - Берлин и обратно и фактури за извършени медицински услуги в Германия и в България.

Приети са и писмо на МП до СГС входящ номер 274058 от 02.05.2023 г. на л. 534 от първоинстанционното дело, както и документите, изпратени от МП на България на СГС, на л. 535 и л. 537 и техния превод на български език, постъпил на 21.02.2024 г. в САС.

В с.з. от 18.04.2024 г. е изслушано и прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р О. Д.

М. относно актуалното здравословно състояние на Л. С. и на К. Г. и прогнозата за развитието на заболяванията при всяка от двете, както и разходите, които се налагат във връзка с това състояние за лечение и проследяване при всяка от двете.

В същото с.з. адв. Б. от името на ищцата поддържа, че и в настоящото производство са събрани доказателства, от които е видно, че състоянието на Л. С. налага търсения размер на издръжка, като по делото не се установи такава да е заплащана от К. Г.. Едва към края на настоящото производство са посочени основания, поради които същата е изпитвала затруднения, но в същото време и от приетото заключение на СМЕ не се установява нейната невъзможност да заплаща такава. Установила се е острата необходимост от издръжка и също така се установява тази необходимост да прогресира във времето, поради което е налице още едно основание за уважаване на исковете.

Адв. Ч. пледира, че и пред САС не са събрани нови доказателства, които да разколебаят тезата, че ищцата Л. С. не се нуждае от издръжка от едната си дъщеря – ответницата Г., което да налага развалянето на дарение отпреди повече от 30 години, и то в изключително голям обем на активи в гр. София. От съдебно-икономическата експертиза пред първоинстанционния съд се установява, че лицето е разполагало през референтния период с доходи от над 7 000 лева месечно при обичайни здравословни нужди, което е близо 9 или 10 пъти повече от дохода на нейната дъщеря, от която тя иска издръжка. Допълнително от представените документи от социалните служби на Великобритания, пристигнали по делото през месец февруари 2024 година, се установява, че лицето получава като социални помощи 2 още 620,56 паунда месечно, което са 1421.08 лева по днешен курс на паунда към лева, които са с целево предназначение на английската държава, а именно част пенсия и по-голямата част от тях за обгрижване на възрастни хора, което е изрично записано, че се извършва от другата дъщеря Н. Г., считано от 17.01.2020 година. В писмена защита от 07.05.2024 г. адв.

Ч. доразвива тезата си, че не са налице предпоставки за отмяна на дарението поради недаване на издръжка, от която дарителят се нуждае.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Неоснователни са поддържаните и пред настоящата инстанция доводи на ответницата за недопустимост на иска. Съгласно решение № 233 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2263/2023 г. конкретните нужди от издръжка на дарителя определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се изразяват в траен недостиг на парични средства за покриване на разнородни потребности – прехрана, дрехи, квартира, покриване на консумативни разходи, неотложен ремонт и т. нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи, помощ, включително специализирана (напр. болногледач). Необходимо е нуждите да са трайни и да са все с алиментен характер. При всяко поискване, респ. отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази на дарения. По правната си характеристика поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат. Съдържа я всяка искова молба, с която дарителят упражнява правото по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, а 1-годишният срок по чл. 227, ал.

3 ЗЗД е давностен. Съдът проверява дали е изтекъл само при възражение от ответника (чл.

120 ЗЗД). По възражението съдът се произнася с решението по съществото на спора, след като установи, че правото на отмяна на дарението е възникнало и съществува към приключване на съдебното дирене при релевантните факти (определят ги въведените по делото конкретни доводи и възражения на страните), включително настъпилите след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК). При всяко положение обаче давностният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато трае процесът за правото по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД (чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД ). Ето защо, дори и да се установи, че съдът неправилно не е уважил възражение за давност на ответника, това не би се отразило на допустимостта на решението. Цитираната в обжалваното решение практика на ВКС е в съшия смисъл – срокът не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка ( Решение № 322 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о.).

По правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и доводите на страните въззивният съд намира следното. Предпоставките за уважаване на иска са 1.) валиден договор за дарение между страните; 2.) изпадане на дарителя в трайна нужда; 3.) отправяне на покана за плащане на издръжка и достигането й до надарения; 4.) отказ на надарения да я 3 даде. Нуждата на дарителя от издръжка е трайна и се изразява в това, че не може да се издържа от притежаваните от него средства и имущество (Решение № 275/26.03.2009 г. по гр.д.№ 5837/2007 г. на IV ГО, ВКС). Преценката се извършва въз основа на данните за битовите и здравословни нужди на дарителя, отнесени към социално – икономическите условия в страната (Решение № 67/01.02.2010 г. по гр.д.№ 4166/2008 г. на IV ГО, ВКС;

Решение № 79/24.02.2009 г. по гр.д.№ 3604/2007 г. на IV ГО, ВКС; Решение № 975/04.11.2008 г. по гр.д.№ 4052/2007 г. на I ГО, ВКС и др.) и неговите доходи, вкл. такива, които може да реализира от имуществото си. (Решение № 526/03.02.2012 г. по гр.д.№ 681/2010 г. на IV ГО, ВКС). Следва да се съобрази и ТР от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.

ОСГК на ВКС, според което при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Не е спорно пред въззивната инстанция, че договор за дарение на недвижим имот от 28.05.1976 г., обективиран в нотариален акт № 104, том XII, нот.дело № 1858/1976 г. на нотариус при СРС, и договор за дарение на недвижим имот от 26.05.1995 г., обективиран в нотариален акт № 179, том XLVI, нот.дело № 9107/1975 г. на I нотариус при СРС, са валидни.

Не е спорно също така, че покана за плащане на издръжка е отправена с исковата молба. На разглеждане от въззивната инстанция подлежат следните тези на двете страни.

Претенцията на ищцата е, че с поведението си ответницата демонстрира непризнателност и незаинтересованост към родителя си и отказва да й плаща издръжка, от която се нуждае, тъй като личните й доходи не могат да покрият нуждите й за храна, консумативни разходи и лекарства. Пред въззивния съд въвежда нововъзникнало обстоятелство, налагащо по-големи разходи – проведена операция и постоперативни усложнения (въззивна жалба и молба от 05.02.2024 г.) Отговорът на ответницата е, че ищцата разполага с доходи, които позволяват посрещане на нуждите й и които представляват средства, получени от продажба на апартаменти и магазини в столицата; че ищцата притежава учредено в нейна полза вещно право на ползване по отношение на имоти, които може да отдава под наем и така да осигури издръжката си; че доходите на ответницата са недостатъчни и не й позволяват да осигури исканата издръжка. Пред въззивната инстанция посочва нововъзникнало обстоятелство – онкологично заболяване, което увеличава разходите й, намалява доходите й и я поставя в невъзможност да плаща издръжка на майка си (съдебно заседание от 08.02.2024 г. и молба от 20.02.2024 г.)

При доказателствена тежест за ищцата да докаже трайната си нужда от издръжка и невъзможността си да се издържа от притежаваните от нея средства и имущество, а на ответницата да докаже, че ако плаща издръжка на майка си, би се поставила в понеблагоприятно положение от нея и предвид събраните и пред настоящата инстанция доказателства съдът намира иска за неоснователен. В подкрепа на този извод са следните 4 аргументи.

От изслушаното от СГС заключение на СИЕ на вещото лице Р. Б. (л.286 от делото на СГС), средствата за издръжка на едно лице за периода 2015 г. – 2019 г. е 25812 лева по данни на НСИ (за което е приложена справка на НСИ), респ. 34896 лева по данни на КНСБ (които са предоставени официално от Конфедерацията), като в приложение 5, таблица 1 на л. 309 са посочени месечните разходи за едно лице по данни на НСИ и месечната издръжка по данни на КНСБ за всеки месец за периода януари 2015 г. до декември 2019 г. Вещото лице се е снабдило с удостоверение от НОИ за пенсиите, получавани от г-жа С. за същия период, както и с данъчните декларации за 2015, 2016, 2017 и 2018 г. от НАП. Съгласно информацията от НОИ получената пенсия за същия период е 13903.23 лева, а доходът, деклариран с годишните данъчни декларации за периода 2015 г. – 2018 г. е 39552 лева.