Решение № 613 от 24.06.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Пазарджик,24.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№4416 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Главна дирекция „ПБЗН“ към МВР със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.“№171А ищецът Н.Д.Т. с ЕГН ********** *** твърди, че от 2010г. до настоящия момент работи при ответника на длъжност“ пожарникар-ВСА“ с място на работа РС“ПБЗН“-гр.Пазарджик. Твърди, че през периода 04.11.2016г до 04.11.2019г е изпълнявал служебните си задължения на смени , всяка от които с продължителност от 24 часа, всяка от които включва полагане на нощен труд в часовия диапазон от 22:00 часа до 06:00 часа. Така общо за посочения период ищецът е отработил 230 нощни смени . Положения от него труд при сумарно изчисляване на работното време следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР в работни дни – подневно , а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумарно за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите работещи на смени . Така от организацията на работа на служителя на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време следва, че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служители на смени. Твърди се, че в настоящия случай намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от наредба за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисления на положения нощен труд. Това е така , защото според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства , времето за отдих и почивка за държавните служители се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действащи следните наредби: Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. В тези наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична регламентация обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда и организацията и разпределянето на работното време , на неговото отчитане , за компенсиране на работата извън редовното работно време , режима на дежурства , времето на отдих и почивка на държавните служители на МВР при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време или коефициент 1.143. неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.

Твърди се, че на ищеца се дължи паричната равностойност на положените часове нощен труд за исковия период след преобразуването им с коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в дневен. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба този извънреден труд – неизчислен и неизплатен от работодателя за исковия период -04.11.2016г до 04.11.2019г възлиза на сумата от 1 500лв. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, а именно на 1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумарно изчисляване на работното време съобразно размера му до завеждане на исковата молба . Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава за тригодишния исков период в размер на 220 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно със законната лихва върху тази суча, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 220лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число, на месеца, следващ месеца на дължимото до датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Признава се факта, че през исковия период ищецът е бил в твърдяното служебно правоотношение. Не се спори, че ищецът е работил на 24 часови работни смени при сумарно отчитане на работното време.Намира обаче предявените искове за неоснователни, тъй като положения от ищеца нощен труд бил в рамките на регламентираната 8 часова продължителност и не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед№8121з-791 от 28.10.2014г.на Министъра на МВР по 0.25 лв. на час.Положения от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено. Счита, че Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищецът, се прилага единствено и само на служители по трудово правоотношение , какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определя от ЗМВР , който е специален по отношение на кодекса на труда, поради което следва да се отчете специалната уредба на ЗМВР-чл.187, ал.3, която разпоредба допуска полагане на нощен труд като работните часове не надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период , тоест допуска се нощния труд да е 8 часа за разлика от КТ, който допуска нощен труд -7 часа.

Извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1 .143, означавало с неприложим към материята подзаконов нормативен акт да се дерогира действието на законовата норма- в случая 187, ал.3 от ЗМВР. Сочи , че при трансформиране на часовете нощен труд към дневен последните следвало да се умножат по коефициент 1, поради което не се явявали допълнителни часове за заплащане. По отношение на претенцията за лихва се сочи, че поради акцесорния и характер е в пряка зависимост от главното задължение и поради недължимост на главното вземане акцесорната претенция се явява неоснователна.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на доводите си ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковете, като главният иск се счита предявен за сумата от 1743.73лв., а акцесорния иск се счита предявен за сумата от 150.73лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представени по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност прие са установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 04.11.2016г до 04.11.2019г ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника като е заемал длъжността „пожарникар- ВСА“ в РС“ПБЗН“-гр.Пазарджик.

Не е спорен релевантния факт, че ищецът е работил на 24 часови работи смени при сумарно отчитане на работното време.

Във връзка с установяване на положения труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на по 0.25лв. са ангажирани от ответника следните писмени доказателства/ неоспорени от ищеца/, а именно: заповед№8121з-791/28.10.2014г на Министъра на МВР, писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011 на МТСП, служебна бележка рег.№101900-1837 от 10.12.2019г, платежни бележки, съдържащи не са лист 24-60, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници. От протоколите се установява следното: за периода от 01.10.2016г до 31.12.2016г ищецът е отработил 150 часа за времето от 22:00 до 06:00 часа, за периода от 01.01.2017г до 31.03.2017г-168 часа, за периода 01.04.2017г до 30.06.2017г.-158 часа, за периода 01.07.2017г до 30.09.2017г – 109 часа, за периода 01.10.2017г до 31.12.2017г – 152 часа, за периода 01.01.2018г до 31.03.2018г. -168 часа, за периода 01.04.2018г до 30.06.2018г, - 154 часа, за периода 01.07.2018г до 31.08.2018г – 56 часа, за периода 01.09.2018г до 30.09.2018г- 56 часа, за периода от 01.10.2018г до 31.10.2018г.-56 часа, за периода от 01.11.2018г до 30.11.2018г-56 часа, за периода от 01.12.2018г.до 31.12.2018г-16 часа, за периода 01.01.2019г до 31.01.2019г-64 часа, за периода 01.03.2019г до 31.03.2019г.-56 часа, за периода 01.04.2019г до 30.04.2019г-54 часа, за периода 01.05.2019г до 31.05.2019г- 62 часа, за периода 01.06.2019г до 30.06.2019г- 40 часа, за периода 01.08.2019г до 31.08.2019г – 48 часа, за периода 01.09.2019г до 30.09.2019г -56 часа, за периода 01.10.2019г до 31.10.2019г.-64 часа, за периода от 01.11.2019г до 30.11.2019г – 50 часа.

От заключението на назначената съдебно

–счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано, обективно и неоспорено от страните се установи, че за исковия период 04.11.2016г до 04.11.2019г. положеният от ищеца нощен труд е в размер на 1 737 часа, преизчислени с дневен коефициент 1.143 са 1985 часа. Изчисленият извъндреден труд за отработените 1985 нощни часове е 248 часа. Паричната равностойност в брутен размер на действително положения , незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 743.73лв./ брутен размер/ както следва : за периода 10.11.2016г до 31.12.2016г/ 11 часа/ с парична равностойност 65.01 лв., за периода 01.01.2017г до 31.12.2017г./ 84 часа/ с парична равностойност 513.84лв., за периода 01.01.2018г до 31.12.2018г / 80 часа/ с парична равностойност 574.74лв., и за периода 01.01.2019г до 08.11.2019г/ 73 часа/ с парична равностойност 590.14лв.Според вещото лице сумата за обезщетение за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период до датата на завеждане на исковата молба е 150.73лв.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове: главен с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр.с ал.3 от ЗМВР- за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за запращане на обезщетение за забава:

Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че през исковия период ищецът е полагал труд при ответника като е заемал длъжността“ пожарникар-ВСА“ в РС“ПБЗН“-Пазарджик като е работил на 24 часови работни смени при сумарно отчитане на работното време. Страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл.по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР. Съгласно изричната норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично е предвидено във визираната норма, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 мака като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. В чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР е регламентирано, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служители , работещи на смени, като ал.7 от същата разпоредба предвижда, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Направено е ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, дължащи се за всеки един от тях. За разлика от общата уредба на нощния труд съгласно чл.140, ал.1 от КТ , който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа , уредбата на нощния труд на държавните служители , работещи на смени в МВР, е различна. Допуска се полагане на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. За тази категория служители на МВР е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта, от 8 часа. Ето защо според специалния закон съотношението на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени по трудово правоотношение 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневните с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.