Решение № 213 от 06.01.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. В., 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело № 20241300500366 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 595 от 07.10.2024г. по гр.д.№2235/2024г. В.ският районен съд е наложил на ответника Р. Ц. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. *** мерки по ЗЗДН като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. В. М. и да я приближава на разстояние помалко от 100 м. за срок от осем месеца, считано от 16.09.2024 г. , както и го е отстранил от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в гр. В. ж.к. „*** Съдът е осъдил ответника да заплати разноските по делото.

В законния срок решението е обжалвано от ответника.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решението, с което е уважена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН, е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се, че събраните по делото доказателства не са преценени обективно и правилно. Същите не установявали по безспорен начин твърдяните от молителката факти за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника. Претендира се за отмяна на решението на ВРС, с което е уважена молбата и са постановени мерки за закрила срещу домашното насилие, ведно със законните последици.

Ищцата оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционнното решение.

Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по молбата на Р. В. М. за определяне на мерки по ЗЗДН за акт на домашно насилие, извършени от ответника Р. Ц. Б. на 15.08.2024г.

В молбата се твърди, че страните били във фактическо съжителство за времето от месец септември 2024 г. до месец август 2024 г., включително, че имат родено едно дете - Ц. Р.ова Б.а, ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0087/28.04.2023 г. на Община В.. Н а 15.08.2024г. ответникът упражнил насилие спрямо молителя изразяващо се във физическо и психическо насилие, чрез унизително отношение към молителката.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил молбата по ЗЗДН, като е приел, че по делото е установено осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие на посочената в молбата дата. Тези изводи на съда са законосъобразни и обосновани .

Безспорно установено по делото е, че молбата е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.10 от ЗЗДН, от активно легитимирана за това страна и срещу лице по чл.3,т.2 от ЗЗДН.

Изводите на първоинстанционния съд, че спрямо ищцата е бил извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че от свидетелските показания не се установявало на посочената в молбата дата да е упражнил спрямо молителката акт на домашно насилие.

Осъществените на процесната дата действия от ответника спрямо молителката, предвид разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, правилно са определени от първоинстанционния съд като акт на домашно насилие.

С оглед установената форма на домашно насилие наложените от първоинстанционния съд мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН са адекватни.

На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 11 ЗЗДН жалбоподателят следва да заплати дължимата за въззивното производството държавна такса в размер на 25 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Въззивникът, с оглед изхода на делото следва да заплати разноските направени от въззиваемата, която е представлявана от адвокат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 595 от 07.10.2024г. по гр.д.№2235/2024г. В.ският районен съд

ОСЪЖДА Р. Ц. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. *** да заплати по сметка на В.ския окръжен съд държавна такса в размер на 25лв./двадесет и пет лева/, дължима за въззивното производство, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

2

ОСЪЖДА Р. Ц. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. ***, да заплати на Р. В. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3