Решение № 122 от 26.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Търговище, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500219 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК 131465322 против решение №164/ 13.04.2022г., постановено по гр.д.

№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която като неоснователни са отхвърлени предявените срещу ответника „А......“ЕООДгр.Търговище, ЕИК 125035946 главен и евентуален иск по чл.108 от ЗС в частта им за предаване на владението изцяло (евентуално-върху 3/4 части ) върху поземлен имот с ид.№***-нива от 16.491 дка по кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената отхвърлителна част и за уважаване на предявените искове в посочената им част, с присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът е предявил и частна жалба срещу определение

№621/03.06.2022г. на РС-Търговище по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта му за присъдените на насрещната страна разноски, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, с молба за неговата 1 отмяна и разглеждане на въпроса по същество.

С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК 125035946 и подпомагащата го страна В. И. С. от гр.Девня оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението в обжалваната част.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът оспорва основателността на частната жалба с молба за нейното отхвърляне.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният главен и евентуален иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението изцяло (евентуално-върху 3/4 части ) върху поземлен имот с ид.№***-нива от 16.491 дка по кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище са обосновани с обстоятелствата, че ищецът е носител на правото на собственост върху посочения недвижим имот, като ответникът без основание упражнява фактическата власт върху същия и отказва да освободи имота, позовавайки се на договор за аренда от 25.07.2012г., сключен в нарушение на чл.3, ал.4 от ЗАЗ с един от предишните съсобственици ЕТ“А........“-гр.Търговище, без последният да притежава повече от 50/100 ид.ч. от собствеността.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът и подпомагащата го страна В. И. С. от гр.Девня оспорват исковете с възражение за упражняване на фактическата власт върху имота на основание договор за аренда от 25.07.2012г.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

По силата на нот.акт № 195, т.IІ, нот.д.№142/2021г. на нотариус №1280 ищецът „С.... 64“ЕООД-гр.София е легитимиран като собственик на поземлен имот с ид.№48 338.2.20-нива от 16.491 дка по кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище, като ответникът „А......“ЕООД-гр.Търговище упражнява фактическата власт върху същия въз основа на договор за аренда от 25.07.2012г. и анекс от 20.03.2015г. за продължаване на срока до 2

01.10.2038г., сключен с един от предишните съсобственици ЕТ“А........“гр.Търговище, притежавал 25 % от собствеността.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е държи без основание, като в случая следва да се прецени дали договорът за аренда е основание за упражняване на фактическата власт върху имота.

С оглед изискванията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, договор за аренда може да се сключи със съсобственик, притежаващ повече от 50 на сто ид.ч. от съсобствения имот, т.е. договорът, сключен с притежател на по-малко от 50% не е недействителен, а е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо-решение №12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, IІ г.о .

В конкретния случай, договорът и изменението са сключени преди въвеждането на посоченото нормативно изискване по чл.3, ал.4 от ЗАЗ на 07.02.2017г. и не попадат в обхвата на ограничението.Но дори и същото да бе имало обратно действие, то праводателят на ищеца и индивидуален собственик на имота от 16.03.2016г. В. И. С. е приел арендните плащания по договора за целия срок преди отчуждаване на имота, поради което е налице мълчаливо приемане на действието на договора.Посоченото приемане не е ограничено със срок и има обвързващо действие за правоприемника, който встъпва в правното положение на праводателя, поради което арендният договор е противопоставим на ищеца, ответникът с основание упражнява фактическата власт и предявените искове по чл.108 от ЗС следва да бъдат отхвърлени в осъдителната им част.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част по съществото на спора, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 700 лв.

Предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е уважен в установителната му част и отхвърлен в осъдителната, поради което разноските за първата инстанция следва да бъдат определени по съразмерност и компенсация.Ищецът е направил разноски в размер на 850 лв., от които ответникът му дължи сума от 425 лв., съразмерно на уважената част от 3 иска.Ответникът е направил разноски в размер на 2 100 лв. за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност на процесуалния представител на ищеца не е своевременно направено до приключване на устните състезания в първата инстанция и не обуславя намаляването му по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което ищецът дължи на ответника сума в размер на 1 050 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.Или по компенсация на ответника се следват разноски в размер на 625 лв. за първата инстанция, обуславящо отмяна на решението в частта му за разноските над посочената сума до пълния размер от 2 100 лв. и отхвърляне на претенцията по чл.78, ал.3 от ГПК в посочената част.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №164/13.04.2022г., постановено по гр.д.

№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените о т ищеца „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК 131465322 срещу ответника „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК 125035946 главен и евентуален иск по чл.108 от ЗС в частта им за предаване на владението изцяло (евентуално-върху 3/4 части ) върху п оземлен имот с ид.№***-нива от 16.491 дка по кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище , на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

О Т М Е Н Я решение №164/13.04.2022г., постановено по гр.д.

№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която ищецът „С....

64“ЕООД-гр.София, ЕИК 131465322 е осъден да заплати на ответника „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК 125035946 направените по делото разноски над сумата 625 лв. до сумата 2 100 лв., като

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника по чл.78, ал.3 от ГПК в останалата част до пълния й размер от 2 100 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК 131465322 да заплати на „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК 125035946 направените във въззивната инстанция разноски в размер на 700лв., на осн.чл.273 във вр.с чл.78, ал.3 от ГПК.

В необжалваната му установителна част по чл.108 от ЗС решението е 4 влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5