Решение № 270 от 15.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. С., 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500302 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273ГПК

С решение №197/06.04.2023г. по гр.д. №1109/2022г. С. районен съд е отхвърлил предявеният от А. И. М. , ЕГН **********с адрес гр.К., ул.“о.П.“ №*, вх.*, ет.*, ап.2 против Д. И. М. , ЕГН ********** и Т. Т. М. ЕГН ********** и двамата с адрес гр.К., ул.“Г.Д.“ №*, вх.*,ап.* иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от01.06.2006г., за който е съставен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №*,том.Н,рег.№3842, дело №222/2006г., вписан в СВ при РС С., с акт акт№*, том *, дело №1248/2006г.,вх.рег.№1536/01.06.2006г.,по силата на който И.Н.

М., починал на 28.12.2021г. е прехвърлил на Д. И. М. през време на брака му с Т. Т. М. следният недвижим имот: ВИЛНА СГРАДА, състояща се от първи етаж, със застроена площ 54 кв. м. и втори етаж със застроена площ 56 кв.м., построена в Урегулиран поземлен имот 11- Държавен, с площ от 340 кв. м., кв.39,по плана на с.П., общ.С.,при граници.от три страни улична регулация, УПИ 111-Държавен, срещу задължението на Д. И. М. да поеме гледането и издръжката на И.Н. М., докато е жив като му осигурява всичко необходимо за нормален и спокоен живот, какъвто е водил до прехвърлянето до размер на 1/3 идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части, равняващи се на 4/18 идеални части от придобитите от ответниците права спрямо вилната сграда. , както и да бъде отменен нотариалният акт, в частта му за 4/18 идеални части 1 от имота, като неоснователен.Със същото решение е осъденА. И. М. да заплати на Д. И. М. и Т. Т. М. разноски по водене на делото в размер на 1 500,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№5814/07.11.2022г.от А. И.

М.,чрез пълномощника си адв. В.И.Р. против решение №197/06.04.2023г., постановено по гр.д.№1109/2022г. от районен съд гр. С.,което намира ,че е неправилно, като постановено в противоречие с материалният и процесуален закон. Решението счита ,че е необосновано. Намира ,че постановения правен резултат не се подкрепя от събраните доказателства. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови по същество друго ,с което да уважи исковата претенция изцяло по заявения петитум в исковата молба.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Твърди ,че районен съд С. се е позовал на свидетелите З. и Т., според които през лятото на 2021 г. открили на Ив.М. рак на простатата и тогава ответниците го закарали на изследвания в гр.П., а след като И. М. се залежал всеки обед ответника е ходил да взема храна и след работа е ходил при баща си да я занесе, ходил е и да го къпе. Отново позовавайки се на тези свидетели, чиито показаният няма как да са в резултат на системно и лично възприемане, когато втората съпруга се е обаждала на ответника да отиде да й помогне в грижите за баща му, той-Д. винаги се е отзовавал.Обсъждайки показанията на свидетели, които не са очевидци , а и са за инцидентни и откъслечни участия в грижите, както и позовавайки се на писмените доказателства повечето от тях имащи значението на свидетелски показаният дадени в писмена форма съдът е приел, че договорът е изпълнен. Що се отнася до престоя на Ив.М. в хоспис , който бил за само седем дни , т.е. за много кратък период преди смъртта му, с оглед изключително тежкото му здравословно състояние , районния съд е приел ,че това не можело да се приеме като неизпълнение на задълженията по договора от приобретателите.Намира ,че тези изводи на съда, обратно на посочено в решението не са в резултат на всеобхватен и пълен анализ на доказателствата. Най-напред съдът се позовава на съдебна практика, според която в случай, че иска е предявен от наследник на починалия кредитор по договора и ако престираното от длъжника приобретател е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора,като сочи съдебна практика.Твърди ,че по делото не са ангажирани доказателства, че бащата на страните по делото е приел изпълнение, още по-малко ,че се считал удовлетворен. Събраните по делото доказателства, част от медицинското досие счита ,че показват че Ив.М. не е бил в състояние дори да изрази удовлетворение или обратното в последните си дни, именно в които е имал нужда от грижи и издръжка.Счита ,че районния съд не е съобразил, че при прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. „Тези две правни задължения - 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, 2 са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което , ако не бъде изпълнявано някое от тях точно и качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор - по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД.“ В тази връзка счита ,че е вярно, посоченото от съда, че насрещните грижи не могат да се заменят с парична издръжка, но е вярно и друго, че паричната издръжка не би могла да отпадне като задължение дори и в случай, че кредиторът не търси такава, или пък разполага с издръжка от трето лице , което не е длъжник по договора за издръжка и гледане. Счита че в настоящият случай, нито се твърди,нито се представят доказателства за предоставяна издръжка на Ив.М., което намира ,че е самостоятелно основание да се приеме неизпълнение,респ. и искът да се уважи. Според съдебната практика, ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам .В този смисъл сочи съдебна проктика Доказателства за изпълнение на тази част от договора - за издръжка счита ,че по делото не са представен , поради което извода не съда за изпълнение на договора намира за неправилен.Счита ,че съда не е съобразил, че с процесния договор не е уговорено задължение за допълване на издръжката или за подпомагане на И. М. в издръжката му, а е поето задължение за цялостна издръжка. Обемът на задължението за грижи зависи единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от възможността му да се справя сам, тоест не се дължат грижи, които последният е в състояние да положи сам за себе си и за своето домакинство.

Задължението на приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично и е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да ги получи.Твърди ,че в този аспект, ответниците не са установили да са подпомагали ответника и в издръжката.Счита ,че съда е следвало да отчете също, че длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение - гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. При това изпълнението се очаква в продължителен или в кратък период , толкова и колкото това изисква нуждата на кредитора. За това счита ,че необосновано съдът се позовава на липсващата необходимост от грижи до 2019г. Това дори и да е вярно, на първо място счита ,че не е освобождавало длъжниците от задължение за издръжка. А отделно, в момента в който се е породила нуждата от грижи след 2019г., изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично .Сочи съдебна практика.Посещението в дома на наследодателя от 2 до 4 дни в седмицата , както свидетелства св.М. /син на втората съпруга на починалия/, счита ,че не 3 представлява постоянна грижа , според доказаната нужда за Ив.М. по делото.

Не подкрепят извода на съда и показанията на св. З. и Т. , чи йто показания са ,че Д. вземал храна , за да я носи в домът на баща си счита ,че не са относими към ежедневната грижа.

Намира ,че изводите на районния съд противоречат на материалният закон.Счита ,че длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Счита ,че съда не е съобразил, че обема на задължението за издръжка зависи от това с какви средства прехвърлителя разполага и би могъл да се издържа от тях. Дължимата издръжка по алеаторния договор счита ,че не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс. Противоположен извод противоречи на възмездния характер на алеаторния договор и би се стигнало до това приобретателя да получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна.Счита, че съдът не е обърнал внимание и на естеството на волеизявленията на съдоговорителите досежно обема на уговореното задължение — постигнато е съгласие приобретателят да осигурява цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя - И. М., като му осигури спокоен и нормален живот. Дали са изпълнявани тези грижи и издръжка,счита следва да се прецени най-напред какъв е бил обичайният живот на И. М., от значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите му след този момент. Счита ,че не е уговорен конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на непаричното задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални нужди на праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата възраст.Изводът на районният съд за еднопосочност и безпротиворечивост на показанията на свидетелите, относно липсваща нужда от грижи и издръжка спрямо Ив.М. от преди 2021 г., намира , ч е е неверен. Съдът приема в синхрон с твърденията на длъжниците по договора, че до 2021 г., когато И. М. получил мозъчен инсулт последният е нямал заболявания, които да са налагали и изисквали грижи и издръжка.

Приема също, че И. М. бил ловец, активен и напълно здрав. Тези изводи на съда, се опровергават от писмените доказателства, съдържащите се в медицинското досие, според които още през 2019г., И. М. претърпял мозъчен инсулт, по-рано страдал от исхемична болест на сърцето, и от прогресивна глухота. В приложената към медицинското досие Епикриза от пролежаване на И.М. в неврологично отделение на МБАЛ К. е посочено, че И. М. е с деменция, от няколко години и е с изразени паметови нарушения, объркан,дезорентиран не контролира тазови резервоари /изпуска се/. Сле д каото е изписано лицето от болничното заведение, като разпитаните по делото свидетели св.З. и св.Т. -близки приятели на Д., твърдят, че той купувал храна на обяд и вечерта я носил в дома , в който баща му живеел.

Това е по разказите на Д. пред приятелите му, тъй като свидетелите не са очевидци. Счита , че тези свидетели не установяват системност в тези действия.Според св. М., еднакво близък с двете страни и незаинтересован от изхода на делото, Д. посещавал домът на И. М., в който майка му се грижила 4 за последния, от 2 до 4 пъти седмично. Не само според преценката на този свидетел и неговата майка , която поела изцяло грижите за своя съпруг, но и според медицинската документация - посещения два или четири пъти в седмицата не са били достатъчни, за да покрият „необходимите грижи“ според състоянието на И. М.. Твърди ,че от оценката на ТНР, дадена с ЕР №90049/02.12.2021 г. е определена 100 % ТНР с чужда помощ, цитираната епикриза от МБАЛ „Д-р А. Дафовски“ гр.К., но и от Етапна епикриза на психиатър Д., от снетата анамнеза чрез близките в дома си М. е забавен, вял, апатичен, със затруднена до невъзможна комуникация, и след повторен инсулт от м.юли 2021 г.е с изразена личностова промяна -не разбирал какво му говорят, не се сещал какво го питат, бил ограничен в рамките на леглото ,неподвижен напълно объркан , не познавал и близките си ,не знаел къде се намира . След м.юли 2021 г. И. М. бил със загубена двигателност ,не можел да се храни сам, налагало се обслужване за храна и лична хигиена от близките. Самият термин с „чужда помощ“ показва необходимостта от такава спрямо М.. Счита ,че ако се съпоставя т твърденията на св. М. с изводите на съда, следва да се приеме , че покойния Ив.М. е трябвало да се храни два пъти в седмицата, защото понякога Д. посещавал баща си толкова пъти от 2 до 4 пъти. Счита ,че през станалото време кредиторът е имал нужда от обгрижване и защо съдът не е възприел установеното от свидетеля М., че основните грижи е поела майка му - съпругата на М..Според приобщеното по делото заключение на д-р Д.-психиатър, И. М. бил напълно ограничен във възможността си дори за частично обслужване, неподвижен, с напълно загубена активност и движение. За това районния съд е следвало да съобрази неполучаването на нужните постоянни грижи.Счита ,че основната грижа ,паднала на майка му, като се е случвало понякога тя да не открие Д. , да не е в града или да не си вдигне телефона. В тази част показанията на св.М. намира ,че не са съобразени.Твърди ,че тъй като майка му с Д. не се справили с грижите ,се наложило И. М. да бъде настанен в хоспис на 21.12.2021 г., където умира седмица по-късно.В този критичен за И. М. момент, адекватни и съответни на необходимостта грижи по делото счита ,че не се доказва да са полагани. Всъщност счита ,че се установява от доказателствата - св.И.а, а и останалите медицински документи в досието на И. М., че последния е имал и други заболявалия и известни затруднения в ежедневието си, без да се у с т а н о в и ,че грижи от страна на ответниците по делото н е са положени.Намира ,че районния съд не е съобразил доказателствата в медицинското досие, приложено по делото, както и факта че след първият получен инсулт и с оглед напредването на възрастта И. М. се е нуждаел от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ при водене на домакинството, както и най - вече осигуряване на медицинска помощ, която несъмнено е възниквала с оглед данните по делото.Счета ,че е показателно за неизпълнението и предоставянето на И. М. в хоспис, въпреки поетото задължение за полагане на грижите лично от прехвърлителите, а не от трети лица.С предаването на своя баща в Хоспис, счита ,че на практика ответника Д. е признал невъзможността си да се справи с грижите за него.

Разпечатката съдържа 19 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a429967-6204-4c27-9b53-aee3c8db200c