Решение № 9296 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9296 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110128156 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. С. и Г. В. Т. срещу Р. М. Д. и Н.

Г. Д., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 5000 лв., заплатена от ищците продажна цена по сключен с ответниците договор за покупко-продажба на лек автомобил, подлежаща на връщане поради разваляне на договора, и за сумата от 500 лв. – мораторна лихва за периода от 3.06.2021г. до 30.05.2022г., претендирани в условия на пасивна солидарност.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищците твърдят, че на 2.06.2021г. са сключили с ответниците договор за покупко-продажба, по силата на който закупили автомобил марка „Фиат 500Х“, с рег.№ ********, срещу продажна цена в размер на 5000 лв. Твърдят, че по повод регистрацията на автомобила в КАТ били уведомени, че същият бил обявен за издирване в НШИС. Автомобилът бил иззет и върнат на действителния собственик. С нотариална покана до ответниците, получена на 9.02.2022г., ищците развалили извънсъдебно процесния договор, но въпреки отправеното им искане ответниците отказали да върнат продажната цена. С тези доводи ищците обосновават правния си интерес от търсената искова защита и молят за уважаване на предявените искове. Правят искане да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на исковите претенции. Поддържат, че са добросъвестни купувачи на автомобила от италианско дружество и съответно изправна страна по процесния договор, с който са прехвърлили на ищците придобитото право на собственост. Поради това молят за отхвърляне на исковете и за 1 присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Ищците основават исковите си претенции на твърдения, че са развалили сключен с ответниците договор за покупко-продажба на лек автомобил, правото на собственост върху който е принадлежало на трето лице, поради което имат вземане за връщане на платената по договора продажна цена. С оглед обстоятелствата, от които ищците извеждат съдебно предявеното спорно субективно право, съдът приема сезиращият го главен иск да намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД при разваляне на договор, в общата хипотеза на обратно действие на развалянето, уредено в чл. 88, ал. 1 ЗЗД, всяка от страните може да иска връщане на даденото по договора предвид отпадане на основанието за получаването му от насрещната страна.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗЗД урежда конкретно правата на купувача по развален договор за покупко-продажба, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, в който случай на общо основание отговорността на продавача включва и задължението за връщане на платената по договора продажна цена.

Пораждащият предявеното вземане фактически състав на неоснователно обогатяване при твърденията на ищците включва следните елементи, които подлежат на установяване в условия на кумулативност: 1/ сключен между страните договор за покупко-продажба на процесния автомобил; 2/ извършено от ищците плащане на уговорената продажна цена на автомобила; 3/ надлежно упражнено от ищците право на разваляне на договора с изрично волеизявление в този смисъл, достигнало до ответниците, поради неизпълнение задълженията им като продавачи; 4/ изпадане на ответниците в забава за връщане на продажната цена. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищците носят доказателствената тежест за установяване, при условията на пълно и главно доказване, на посочените положителни факти, съставляващи основание на исковите претенции, докато в тежест на ответниците е да докажат наличие на основание за получаване на платената им сума – изпълнение задълженията си по договора, с каквото твърдение обосновават правоизключващото си възражение.

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 2.06.2021г. Р. М. Д. и Н. Г. Д., от една страна, и С. Н. С., представлявана от Г. В. Т., от друга страна, са сключили договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответниците са продали на ищцата лек автомобил марка „Фиат 500 Х“, с рег.№ ********, рама ************, срещу продажна цена в размер на 5000 лв. Не се спори, че уговорената цена е платена, а и в договора се съдържа изявление на продавачите, че са получили цената в пълен 2 размер от купувача при сключване на сделката, в която част същият обективира разписка. Видно от представено удостоверение за сключен граждански брак от 20.08.2005г., при липсата на данни за последващото му прекратяване, към датата на сделката ищците са били в брак. По отношение на ответниците няма спор, че също са били в брак към този момент, както и че са закупили разпореденият автомобил в режим на СИО, индиция за което е обстоятелството, че в представеното свидетелство за регистрация част I като собственик е вписана Р. М. Д., а фигурира като продавач по процесния договор заедно с Н. Г. Д..

По данни от представен протокол за доброволно предаване на вещ с рег.№ 1253р-8051 от 22.07.2021г., на 21.07.2021г. процесният автомобил и контактният ключ от него са предадени доброволно на органите на МВР, на основание чл. 84, ал. 2 ЗМВР от А.В.Ш., който е действал като пълномощник на ищцата С. Н. С. съгласно дадено му пълномощно за регистриране на автомобила в КАТ.

Към доказателствата е приобщено съобщение с рег.№ 1970р-007880 от 24.08.2021г. от ОДМВР – Хасково до С. Н. С., съдържащо уведомление, че предаденият автомобил е бил обявен за издирване в Националната шенгенска информационна система (НШИС) и е върнат на собственика му в Италия – дружеството „LEASYS FCA BANK GROUP S.P.A.”, което го е обявило за издирване.

Доколкото обсъдените два документа – протокол и съобщение, неоспорени от ответниците, обективират изявления от длъжностни лица за извършени от тях действия в кръга на службата им, съдът приема същите като доказателство за удостоверените в тях факти, че лекият автомобил е бил иззет от ищцата и предаден на трето за процеса лице (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК).

В подкрепа на твърденията на ищците за разваляне на процесния договор е представена нотариална покана от 2.02.2022г., отправена от тях до ответниците чрез нотариус Антоанета Итева, рег.№ 424 на НК, съдържаща волеизявление, че развалят договора, тъй като към момента на неговото сключване продавачите не са били титуляри на правото на собственост върху разпореденото превозно средство. С поканата ищците са предоставили на ответниците 7-дневен срок считано от получаването й за доброволно връщане на заплатената продажна цена. Съобразно извършеното от нотариуса удостоверяване поканата е връчена на адресатите й на 9.02.2022г. В отговор на нотариалната покана от 23.02.2022г. ответницата Р. М. Д. е заявила, че към момента на сделката лекият автомобил е бил регистриран в КАТ и не са били налице собственически претенции от други лица, поради което е действала като добросъвестен продавач и не дължи връщане на продажната цена.

При така установеното от фактическа страна основен спорен въпрос между страните е дали е налице основание за разваляне на сключения договор за покупкопродажба, в частност дали ответниците са изпълнили задълженията си като продавачи, 3 който въпрос е обуславящ за преценката възникнало ли е потестативно право на ищците за едностранно прекратяване на договорната връзка.

Съгласно чл. 183 ЗЗД с договора за покупко-продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ, като по силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД вещно-транслативният ефект на сделки с предмет индивидуално определени вещи настъпва с постигането на съгласие в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 189 вр. чл. 188 ЗЗД когато продадената вещ принадлежи на трето лице, налице е неизпълнение на основното задължение на продавача за прехвърляне на собствеността, и добросъвестният купувач може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, в който случай продавачът е длъжен да му върне платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта, като дължи и обезщетение за други вреди. Достатъчно е правата на третите лица да са доказано противопоставими на купувача, без да е необходимо задължително да бъдат установени по съдебен ред, т.е. без значение е дали евикцията е евентуална или настъпила. Купувачът може да претендира отговорност за съдебно отстранение дори, ако правата на третите лица все още не са предявени пред съд, или към момента не съществува основателна опасност той да бъде отстранен. Когато тези права не са установени със сила на пресъдено нещо, те следва да бъдат установени по друг безспорен начин от купувача, от който да може да се направи обоснован извод за противопоставимостта им /в този смисъл Решение № 50214 от 30.12.2022г. по гр.д.№ 3652/2021г. на ВКС, III г.о./.

Разпоредбата на чл. 84 ЗМВР регламентира реда, по който се изземват вещите, издирвани от други държави, с цел конфискация или за послужването им като доказателство в съдебен процес, като същите са изброени изчерпателно в Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген – откраднати вещи, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Когато такива данни бъдат въведени в Шенгенската информационна система или в информационните фондове на Интерпол, това поражда задължения за компетентните власти на съответната страна, на чиято територия се намират издирваните вещи, да предприемат необходимите мерки за тяхното предаване на държавата, която ги издирва, като последващото разпореждане с предадената вещ се осъществява съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде на лицето, от което е била незаконно отнета. Въпреки легитимиращи собствеността им документи, нито купувачът, нито продавачът на регистрирания в страната автомобил могат да оспорват основанията за връщането му в страната, в която първоначално е бил отнет от лице, посочено като собственик, по линия на полицейското сътрудничество, което свидетелства за установеност, безспорно отнасяща се до противопоставимостта и поради това достатъчна за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на добросъвестен купувач, с 4 реализиране на правата при евикция. Засвидетелстваните от компетентните органи обстоятелства по идентификацията и регистрацията на МПС, доколкото последната е основана на собствеността им, следва да се приемат за достоверни по отношение установяването на права на трето лице, като предпоставка за разваляне на договора от добросъвестен купувач на издирвано и иззето превозно средство /в този смисъл и Решение № 4 от 16.03.2017г. по к.д. № 16/2016г. на КС/.

Като достоверни вписаните в ШИС или Интерпол данни по т. 3, буква „а“ на чл.

100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген обуславят предприетите от компетентните органи действия по чл. 84 ЗМВР и тяхната законност, а в някои случаи налагат и разследване за извършено на територията на страната престъпление от общ характер. Актовете по преписката доказват основанието, на което са издадени, без да легитимират правото на собственост на посочено в информационния бюлетин лице в страната по сигнала пряко и по обвързващ съда начин, което не е пречка да се установи, че продавачът по сделката не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността. Този извод се налага в случай, че засвидетелстваните обстоятелства по сигнала са настъпили преди продавачът да придобие автомобила, който е внесъл в страната и впоследствие е продал. Актовете и действията в рамките на полицейското сътрудничество са противопоставими и на продавача, също така и правата на действителния собственик, от който автомобилът е отнет с кражба, незаконно е присвоен или е бил изгубен, което съдът следва да прецени при спор след обсъждане на всички доказателства. Неизпълнението, преценявано конкретно в тези случаи, дава право на купувача да развали договора и да иска връщане на заплатената цена. Това право почива на договорното неизпълнение и в случая интересът за изправната страна да развали договора е съществен предвид невъзможността за връщане на вещта /в този смисъл Решение № 261 от 9.10.2012 г. по гр. д. № 390/2012 г. на ВКС, II г.о., Решение № 424 от 21.01.2012г. по гр.д. № 1872/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 254 от 6.4.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на ВКС, IV г.о./.