Решение № 34 от 06.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Ямбол, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20252300100020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 331 – 335 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана искова молба от Г. Д. Г. от гр.****** чрез адв.Д. А., АК Ямбол против И. К. А. от гр.****** и малолетното дете М. И. А., роден на 22.01.2024 г., с която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът И. К. А. не е биологичен баща на детето М.. Претендира се да бъде постановена промяна в акта за раждане на детето.

Твърденията на ищцата са за това, че тя и ответника И. К. А. са били съпрузи като от м.октомври 2020 г. били във фактическа раздяла, а с решение № 659/20.12.2023 г. по гр.дело № 2756/2022 г. бракът им е прекратен от ЯРС. През периода на фактическата раздяла ищцата и ответника преустановили всякакви контакти, в това число и интимни, всеки заживял свой собствен живот и не поддържали никакви отношения. От началото на м.март 2023 г. в периода на фактическата раздяла с бившия си съпруг, ищцата живее на съпружески начала с лицето И.Д.Г., който е и биологичен баща на детето М.. По силата на презумпцията на чл.

61, ал. 1 от СК след раждането на детето на 22.01.2024 г. в акта му за раждане като баща е записан бившия съпруг на ищцата - И. К. А., поради което е заведен настоящият иск.

Поради противоречие между интересите на ищцата в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете – ответник М., на последния по реда на чл.29 ал.4 от ГПК бе назначен особен представител – адв.М. Й.-Г. от АК Ямбол.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от адв.Й. е депозиран писмен отговор на предявения иск, в който е изложено, че е допустим, но се счита за неоснователен. Счита се, че изложените в исковата молба твърдения на този етап не могат да бъдат приети за безспорно установени преди производството да приключи със събиране на всички посочени, относими към спора доказателства. Според особения представител на малолетното детеответник, заявеното от ищцата майка на детето М. оспорване на бащинството е мотивирано единствено от влошени лични отношения между нея и първия ответник, както и че твърденията в исковата молба не съответстват на обективната истина.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор не е постъпил от ответника И. К. А..

В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, а исковата молба се поддържа от пълномощника й адв.А..

1

Процесуалният представител на малолетния ответник М. И. А. – адв.Й. в последното заседание по делото заявява, че желае уважаване на иска и отразяване на обстоятелствата в регистрите на населението.

Ответникът И. К. А., редовно призован за съдебно заседание се явява лично и заявява категорично, че не е баща на детето М. и не оспорва обстоятелствата посочени от ищцата в исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане № 6733240138/23.01.2 0 2 4 г., съставен от длъжностно лице при Община гр.Сливен, детето М. И. А. е роден на 22.01.2024 г. от майка Г.

Д. А.а и баща И. К. А..

От представеното от ищцата влязло в сила на 13.08.2024 г. решение № 659/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2756/2022 г. по описа на ЯРС, се установява, че сключеният на 8.08.2018 г. граждански брак между Г. Д. А.а и И. К. А., е прекратен. В мотивите на решението за прекратяване на брака е изложено, че по реда на чл.176 от ГПК Г. А.а е отговорила, че е бременна в този момент, но не е бременна от И., а от друг. В бракоразводното производство А.а също е твърдяла, че от м.октомври 2020 г. с И. са във фактическа раздяла.

По реда на чл.176 от ГПК на зададени от ищцата въпроси ответникът А. отговори, че след месец април 2022 г. не е имал интимни отношения с Г.. Двамата били разделени още докато били мъж и жена по документи, не били заедно. Разделили се през м.ноември 2020 г.

– на 16.11.2020 г. като до тогава живели на неговия адрес. След това тя живеела при майка си, а той вкъщи - отделно от нея и когато дошло време се разделили и по документи.

Виждали се в съда, защото се развеждали. С Г. имат дъщеря. А. не е присъствал на прегледи по време на бременността на Г. през 2023 г., не е участвал финансово в подготовка за раждането. Не знае и не му е известно дали Г. през м.март 2023 г. е съжителствала на съпружески начала с някой. Преди десетина дни едно момче отишло при ответника с малкия М., казал, че търси Г. и го помолил да не вземе лапето и да го заведе в Германия, защото по документи е негов бащата. А. му казал, че ще отиде и ще каже, че не е бащата на детето М. и те оттам нататък сами да се оправят. А. заяви, че не е баща на М. категорично.

Вещото лице д-р Д. С. по назначената акушеро-гинекологична експертиза, изготвена на база историята на бременността на майката Г. Д. А.а и раждането на детето М. И. А. дава заключение, че вероятния период на зачеването на детето е от 2.05.2023 г. до 9.05.2023 г., вкл. Съдът изцяло кредитира това заключение, т.к. го намира обективно, компетентно, непротиворечащо на становищата на страните по делото, и не оспорено от последните.

Разпитания по делото в качеството на свидетел В. Й. М., съсед на Г. в ****, заявява, че до 2020 г., доколкото си спомня Г. и И. живели заедно като съпрузи. Двамата имат дете – момиченце Анета. След това Г. имала още едно дете, то се родило през 2023 г. – момче М..

Свидетелят е виждал бащата на М. и това не е И. със сигурност. Г. имала развод с И. преди да се роди детето М., сигурно година преди да се роди и когато Г. и И. се развели. Г. родила детето М. след като се разделили с И. – някъде около година след това. И. не е бащата на второто дете. Свидетелят е виждал Г. с друг мъж, след като се разделили с И.. След раздялата между Г. и И. свидетелят не е виждал И. да идва у тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.62 ал.2 от СК.

Съгласно посочената законова норма, майката може да оспори, че съпругът е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането. Така предявеният иск е допустим - предявен е в указания по чл.62 ал.2 изр.2-ро СК, преклузивен срок. Безспорно е установено, че детето М.

2 е родено на 22.01.2024 г. преди влизане в сила на 13.08.2024 г. решение за прекратяване на брака между майката и съпругът й И. А., а настоящата искова молба е депозирана пред съда на 21.01.2025 г.

По същество искът се преценя за основателен, предвид следните съображения:

Съгласно чл.61 ал.1 СК съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. С иска по чл.62 ал.2 СК се цели оборването на законовата презумпция по чл.61 ал.1 СК относно бащинството на дете, родено по време на брака между две лица или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Главния предмет на доказване при този иск е невъзможността на майката да е заченала от своя съпруг. Под „невъзможност” по смисъла на чл.62 СК се разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на зачеване на детето, или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се изключва като баща.

В настоящия случай са установява от събраните по делото доказателства, че ищцата и ответника И. А. са били съпрузи, които понастоящем вече са прекратили брака си съгласно решение № 659/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2756/2022 г. на ЯРС. От събраните по делото гласни доказателства в лицето на свидетеля М. и от отговорите на ответника А. по реда на чл.176 от ГПК, се установи, че съпрузите А.и са се разделили много преди прекратяване на брака, а именно от 16.11.2020 г., а последният им интимен контакт е от април 2022 г., което е много преди вероятния период на зачеване на детето М. в началото на м.май 2023 г. Установи се още, че в периода на зачеване на детето Г. Г. е била с друг мъж.

Свидетелят М. и ответникът А. са категорични, че А. не е баща на детето М. и не може да бъде предвид раздялата между страните много преди зачеването му.

Признанието на иска от страна на ответника, заявено в съдебно заседание, преценено съобразно разпоредбата на чл.175 ГПК в съчетание със свидетелските показания, налага извод, че е изключена всякаква вероятност за полови връзки между ищцата и съпругът й И.

А. през периода на зачеване на детето. След като е налице фактическа невъзможност за зачеване от съпруга, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и искът по чл.62 ал.2 СК следва да бъде уважен. След влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати на Община гр.Сливен за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние.

По отношение на направеното от ищцовата страна искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно. Искът по чл.62 ал.2 СК е единственият процесуален способ за опровергаване на презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК на съпруга на майката по отношение на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване, доколкото инцидентното оспорване на този факт е недопустимо. Изключителният характер на иска като средство за оспорване на бащинството на презумптивния баща, дерогира общото правило за разпределение на разноските по чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което в това производство всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения от Г. Д. Г., ЕГН ********** от гр.******, ул.“П.Яворов“ № 59 чрез адв.Д. А., АК Ямбол иск с правно основание чл.62 ал.2 СК, като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. А., ЕГН ********** от гр.******, ул.“Никола Петков“ № 16 и малолетното дете М. И. А., роден на 22.01.2024 г., действащо чрез особения 3 си представител - адв.М. Й. от АК-Ямбол, че И. К. А., ЕГН ********** не е биологичен баща на детето М. И. А., роден на 22.01.2024 г. в гр.Сливен, с ЕГН ********** от майка Г.

Д. Г., ЕГН **********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на Община гр.Сливен за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние и съставяне на нов акт за раждане на детето със заличаване на И. К. А., като негов баща.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

4