Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 991/2023
Вид
Решение № 311
Подписан
18.07.2023
В сила
18.07.2023
Състав
Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Е. Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600991 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С присъда №66 от 14.03.2023г. постановена по НОХД№369/23г.

Пловдивският районен съд – 20н.с. е признал подсъдимият Р. В. В. за виновен в това, че за времето от 12.08.2022 г. до 13.08.2022 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3205,81 лева, от владението на И. К. К. и Е. С. С., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: – на 12.08.2022 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на 1

„лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, е отнел чужди движими вещи, сумата от 210 лева, от владението на И. К. К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на 13.08.2022 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието, на които не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамски портфейл на стойност 5 лева, сумата от 1620 лева, и сумата от 700 евро, чиято левова равностойност е възлизала на 1370,81 лева, всички на обща стойност 2995,81 лева, от владението на Е. С. С., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.

196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл.372 ал.4 от НПК вр. чл.54 от НК вр. чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и под стража, считано от 26.08.2022г. до влизане на присъдата в законна сила.

Съдът се е разпоредил с приложеното по делото веществено доказателство и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от районна прокуратура–Пловдив,в който се правят оплаквания за неговата неправилност, поради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което,според прокурора, не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.Излагат се доводи, че 2 по отношение на подсъдимия е налице отчетлив превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, предвид многобройните му предходни осъждания, обуславящи налагане на наказание в по-висок размер.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като въззивният съд увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Срещу присъдата е постъпила жалба от адв.Б.,защитник на подсъдимия, с която се правят оплаквания, че наложеното наказание е завишено и при определянето му районният съд не е съобразил младата възраст на подсъдимия,изразеното разкаяние за стореното,признанието на вината и оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина още на досъдебното производство.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като въззивният съд намали наложеното наказание към минимума предвиден в закона за това престъпление и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го намали с 1/3.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа подадения протест с наведените в него доводи.

Подсъдимият В. и защитникът му адв.Б. поддържат въззивната жалба с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и молят същата да бъде уважена.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава XXVII от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият Р. В. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Установено е от фактическа страна по делото от районния съд, че пострадалата И. К. работела като „*“ в зала „***“, собственост на св. ВВ.П., която се намирала в гр. Пловдив, на ул. ***. На 12.08.2022 г. тя била на работа за времето от 07:30 часа до 12:30 часа. Около 10:00 часа на същата дата подсъдимият Р. В. и неговият приятел Н.К. влезнали в спортната зала, в 3 която нямало никой защото часовете на св. К. се провеждали на открито на близката площадка, а св. ВВ.П., заедно с другата служителка, която била на работа по това време, били излезнали също навън. Подс. В. решил, че това е удачен момент да открадне каквото може, защото имал нужда от пари.Така той се доближил до плота на рецепцията, където пострадалата била оставила на видимо място портфейла с парите си. В изпълнение на взетото решение той взел портфейла, отворил го и извадил от там сумата от общо 210 лева, която се състояла от 3 бр. банкноти с номинал от по 20 лева всяка и още 3 бр. банкноти с номинал от по 50 лева всяка. След това подс. В. и К. напуснали заедно.На входа били запитани от св. П. какво са търсили, а подс. В. излъгал, че търсел да си купи цигари. Тъй като поведението му било съмнително св. П. накарал колежката си да провери оборота на залата, но след като същият си бил на мястото, те се успокоили, че всичко e наред. Чак около 13:30 часа, когато пострадалата К. си тръгнала от работа и отишла на пазар, тя установила, че парите от портфейла й липсвали.Обадила се по телефона на своите колеги, които й обяснили, че няколко часа по-рано били видели подс.

В. и К. да излизат от залата, като това им се сторило съмнително. Св. К. подала сигнал в полицията.Оперативно-издирвателните мероприятия по случая били възложени на св. М.К., който работел като *** – Пловдив.

Същият установил подс. В., който пред него признал за извършеното деяние и подробно разказал къде, кога и по какъв начин го е извършил.

На 16.08.2022 г. с протокол за доброволно предаване св. ВВ.П. предал на водещия разследването видеозаписите от камерите за видео наблюдение, които били монтирани в спортната зала и които заснели подс. В. на инкриминираната дата. На 27.08.2022 г. било извършено разпознаване на лице, при което св. ВВ.П. разпознал подс. В., като лицето, което е видял да излиза от залата за спортни танци на инкриминираната дата. Бил извършен оглед на ВД, за което бил съставен протокол с приложен към него фотоалбум.

Същевременно на 13.08.2022 г. подс. В. около 11:20 часа посетил ветеринарната лаборатория „Унивет“, която се намирала в гр. Пловдив, на ул.

„Кракра“ № 1а. По това време там била на работа св. Е. С., която преглеждала кучето на св. А.С.. Целта на подс. В. била да изчака удобен момент и да открадне каквото може, защото отново му трябвали пари. В изпълнение на замисленото той влезнал във ветеринарната клиника и попитал за замразена 4 котешка храна. Св. С. го помолила да изчака. В това време в кабинета влезнала и хазяйката на помещението – св. Г.У., на която пострадалата имала да връща пари. Подс. В. се отдръпнал назад, а св. С. платила на св. У., след което оставила портфейла си върху бюрото си. Тогава подсъдимият се приближил до бюрото на пострадалата и я заговорил във връзка със замразената котешка храна и поискал св. С. да му приготви десет кутии от нея,след което й казал, че ще отиде до колата си, за да си вземе парите.

Докато пострадалата била разсеяна от водения разговор с подсъдимия той успял да вземе портфейла й, заедно с намираща се в него сума от 1620 лева, а също така и сумата от 700 евро, след което излезнал и повече не се върнал.

Около 14:30 часа св. С. започнала да търси портфейла си, но не го намерила и се обадила, за да блокира банковите си карти.След това подала и сигнал в полицията.

На 27.08.2022 г. били извършени две разпознавания на лице, при което разпознаващи последователно били св. Е. С. и св. Г.У., които поотделно разпознали именно подс. В., като лицето, което е било в кабинета на ветеринарната клиника, когато е било извършено деянието.

От заключението на назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза е установено, че стойността на инкриминираните вещи е както следва : 1 бр. дамски портфейл на стойност 5 лева, а равностойността на 700 евро възлизала на сумата от общо 1370,81 лева.

В съгласие с разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК в мотивите на присъдата съдът е приел за установени обстоятелствата,изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят , а именно показанията на свидетелите Е. С. С., И. К. К., А.В. С., Г.Л. У., В.А. П., М.Г.К., извръшените разпознавания на досъдебното производство, за които са съставени надлежни протоколи, справка за съдимост, характеристична справка,протокол за оглед на ВД.

В контекста на изложеното окръжният съд намира за законосъобразни и правилни изводите на първата инстанция, с които е приела, че подсъдимият Р. В. е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК , тъй като на 12.08.2022г. и на 13.08.2022г. в гр.Пловдив ,при условията на продължавано престъпление, 5 е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от събраните по делото доказателства, от владението на И. К. и Е. С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и в двете форми визирани в чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като коректно в мотивите първоинстанционният съд е отчел предходните осъждания на подсъдимия относими към правната квалификация на деянието - по НОХД№4809/20г. по описа на РС-Пловдив,с което му е наложено наказание в размре на две години и четири месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване и по ЧНД№1417/2018г. на РС-Пловдив, с което са били групирани наложените му наказания по НОХД№575/17г. на РС-Асеновград, по НОХД№2405/17г. на РСРусе и по НОХД№3772/17г. на РС-Пловдив, като на подсъдимия му е било наложено едно общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода.Първото наказание е било изтърпяно на 21.07.2022г., а второто на 24.04.2020г.Правилно е заключението на първия съд, че престъпленията, за които е осъден подсъдимия, размера на наложените наказания и периода на тяхното изтърпяване, с оглед разпоредбата на чл.30 от НК, обуславят съставомерността на настоящото деяние като такова по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.

При определяне размера на наложеното наказание районният съд не се е отклонил от критериите по чл.35 ал.3 и чл.54 от НК и е постигнал съответствие между извършеното деяние, данните за личността на подсъдимия и наложеното наказание.