Решение № 106 от 02.06.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Първомай, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100655 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 240, ал.

1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, му дължи по Договор за потребителски кредит № ************ г., следните суми, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав:

2 463, 68 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) – главница;

1 041, 97 лева (хиляда четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г.;

971, 66 лева (деветстотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) – 1 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“;

1 215, 28 лева (хиляда двеста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“;

230, 00 (двеста и тридесет) лева – лихва за забава върху вземането за главница за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;

97, 27 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;

90, 71 лева (деветдесет лева и седемдесет и една стотинки) – лихва за забава върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;

113, 45 лева (сто и тринадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за забава върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.; законната лихва върху първите четири вземания, считано от 30.07.2024 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащането им.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № ************ г., изменен с Анекс № 1/08.02.2023 г., и приложимите към него Общи условия ищецът се задължил да отпусне паричен заем от 2 500, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя за срок от 36 месеца заемната сума и да му заплати възнаграждение за потреблението й при годишен и дневен лихвен процент съответно от 41, 00% и 0, 11% и годишен процент на разходите от 49, 04%, или общо 4 382, 56 лева, чрез 36 равни месечни вноски от по 121, 74 лева с падеж 5о число на месеца, съгласно погасителен план – неразделна част от съглашението.

В съответствие с клаузите му кредиторът се ангажирал да предостави на потребителя по негово желание незадължителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, включващи приоритетно разглеждане на искането за отпускане кредит, отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на падежната им дата, срещу възнаграждение съответно от 1 000, 00 лева и 1 250, 00 лева, дължимо се разсрочено с добавка от 125, 00 лева към всеки месечен платеж.

Заемните средства били усвоени от кредитополучателя, като с част от тях в размер на 2 180, 00 лева бил изплатен дългът му по други четири заемни договора, а остатъкът от 320, 60 лева постъпил по банковата му сметка.

За погасяване на задълженията по процесния кредит били престирани на 03.02.2023 г. общо 184, 80 лева, от които: за главница – 36, 32 лева, за договорно възнаграждение – 85, 42 лева, за възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ – съответно 28, 34 лева и 34, 72 лева, след което издължаването било преустановено.

Поради допуснатата забава на основание чл. 12.3 от Общите условия ищцовото дружество прекратило едностранно кредитния договор и обявило вземанията си по него за 2 предсрочно изискуеми на 03.04.2024 г., за което уведомило длъжника с писмо. Впоследствие депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за принудителното им изпълнение, което било уважено за сумите – предмет на установителните искове, със Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, оспорена от ответника с възражение.

С подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Отговор вх. № 4077/07.11.2024 г. ответникът застъпва становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК с произтичащите от второто последици по чл. 23 от ЗПК. Изтъква, че същият противоречи на добрите нрави поради явна и значителна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до неоправдано облагодетелстване на ищеца и злепоставяне на интересите на ответника, доколкото величината на уговорената възнаградителна лихва, увеличена със скритата такава под формата на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва и не е съизмерима със стойността на заема, срока за възстановяването му, наличието или липсата на обезпечение, разходите на кредитора, поетия от него риск и добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Като пороци се сочат и нарушените изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК към съдържанието на договора и в частност посоченият в него лихвен процент и годишен процент на разходите не е действително прилаганият, доколкото не включва възнаграждението за допълнителни услуги. Несъответствието води и до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции с писмени изявления – ищецът с Молби вх. № № 194/13.01.2025 г. и 1360/28.03.2025 г., а ответникът – с Писмено становище вх. № 4560/05.12.2024 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

На

30.05.2019 г. ищецът, който, видно от

Удостоверение изх.

№

20221208092651/08.12.2022 г. (л. 36 – л. 38), издадено от Агенцията по вписванията, e вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, сключил с ответника, от друга като „Клиент”, по негово Искане № ************ г. (л. 7) Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ************ г. (л. 17), изменен с Анекс № 1/08.02.2023 г. (л. 32). По силата на клаузите му и на приложимите към него Общи условия версия 5/18.04.2022 (л. 18 – л. 22), запознаването с, приемането и получаването на които заемателят удостоверил в Декларация от 30.12.2022 г. (л. 18), финансовата институция 3 се задължила да му предостави паричен заем от 2 500, 00 лева. Последният, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 25 – л. 28), връчен му на 30.12.2022 г., се ангажирал по начините, указани в чл.

6.2. от Общите условия, да възстанови заемната сума на заемодателя и да му заплати лихва от 1 882, 56 лева при фиксиран лихвен процент – годишен от 41, 00% и дневен от 0, 11%, начисляван върху непогасената главница за периода на ползването й от датата на нейното усвояване при условна продължителност на годината от 360 дни и на месеца от 30 дни, и възнаграждения от 1 000, 00 лева и 1 250, 00 лева за допълнителни услуги съответно „Фаст” и „Флекси”, или да престира общо 6 632, 56 лева при годишен процент на разходите от 49, 04%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му, изправност на контрагентите по него и неизменност на лихвата и другите разходи.

Погасяването следвало да осъществи разсрочено чрез 36 анюитетни месечни вноски с падеж на 5-о число на месеца, всяка от по 184, 24 лева, разпределяна за заема – 121, 74 лева, и за цената на закупения пакет услуги – 62, 50 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 23 – л. 24) към първоначалното съглашение и актуализиран такъв към анекса (л. 33).

В Раздел VІ „Параметри” от договора и чл. 15 от Общите условия било уговорено, че допълнителните услуги не са задължителни и се закупуват от клиента по негово желание, като „Фаст” му предоставя право на разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на един час от постъпването му в системата на кредитора приоритетно пред останалите незакупили такъв пакет кредитоискатели, а „Флекси” – на едностранно изменение на погасителния план чрез отлагане или намаляване на части или накуп на допустимия брой погасителни вноски и промяна на датата на падежа им при изпълнение на специфичните изисквания по чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3, както и че възнаграждението за посоченото обслужване се плаща разсрочено с добавка от по 62, 50 лева към всяка от погасителните вноски. Обявено е за доказано, че то не е включено при формирането на годишния процент на разходите по кредита.

Съобразно общата уговорка по чл. 12.1. в случай на забава заемополучателят дължи на кредитора лихва в размер на основния лихвен процент + 10% годишно, изчислена за всеки ден от просрочието върху дължимото плащане.

В чл. 7.1., чл. 7.2. и чл. 7.3. от Общите условия са регламентирани следните права на потребителя и редът за тяхното упражняване: да се откаже от договора, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи.

Видно от Преводни нареждания за кредитен превод № № *******, *******, *******, ******* и ************ г. (л. 30 – л. 31), ответникът усвоил заемните средства, като съгласно Искането му за кредит (л. 7) с част от тях били изплатени други дългове, както следва: два към „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД съответно от 590, 00 лева и 240, 00 лева, един към „Сити Кеш” ООД от 760, 00 лева и един към „Би енд Джи кредит” ООД от 590, 00 лева, а остатъкът от 320, 00 лева постъпил по банковата му сметка. Според приложеното Извлечение по сметка от 26.09.2024 г. (л. 40) и заключението на изслушаната съдебно4 счетоводна експертиза (л. 112 – л. 115), което се възприема като обективно, пълно и компетентно изготвено, на 03.02.2023 г. длъжникът извършил вноска на 184, 80 лева, с която погасил следните задължения: главница – 36, 32 лева, възнаградителна лихва – 85, 42 лева, възнаграждение за услуга „Фаст” – 28, 34 лева, и възнаграждение за услуга „Флекси” – 34, 72 лева, след което преустановил издължаването. Вещото лице изчислява, че неизплатената част от първите четири вземания възлиза съответно на 2 463, 68 лева, 1 041, 07 лева, 971, 66 лева и 1 215, 28 лева.

Поради допуснатата забава на основание чл. 12.2. от Общите условия ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.04.2024 г., за което изпратило до ответника Уведомително писмо от 05.04.2024 г. (л. 34), върнато непотърсено, съгласно Известие за доставяне ************ (л. 37), оформено от „Български пощи” ЕАД, а на 30.07.2024 г. сезирало настоящия съд със Заявление № 2638/30.07.2024 г. по чл. 410 от ГПК (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било частично уважено за сумите – предмет на исковете, с издаването на Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. (л. 37 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), а в частта за претендираните такси за извънсъдебно събиране било отхвърлено с влязло в сила Разпореждане № 981/08.08.2024 г. по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 31 – л. 32 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай).