Определение № 3609 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3609 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002900642 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. Ш. А. и А. М. А., чрез адвокат П. К., обжалват решение № 368 от 21.10.2024 г. по в.т.д. № 325/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 385 от 01.12.2023 г. по т.д. № 93/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, искове за разликата над сумата 180 000 лв. до пълния предявен размер от 220 000 лв. - за всеки един от тях, представляваща обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на сина им М. А. М., настъпила вследствие на ПТП на 10.10.2021 г., причинено виновно и противоправно от Сюлейман Ш.

Сюлейман при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел А170, с рег.

№ СТ2866ВС, отговорността на който е предмет на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р.България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?

2. В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/МРЗ не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?

3. В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата“ пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?

4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/ 2021г.?

2

5. Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: ППВС № 4/1968 г.; решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, I т.о.; решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о.

6. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди? – противоречие с: ППВС № 4/1968 г.; решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о.

7. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?

8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?

9. Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години, и конкретно през 2021г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?

3

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, I т.о.; решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.

10.Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021г., обосновават ли намаляването на обезщетенията? – противоречие с: ППВС № 4/68 г., решение № 193/06.12.2017 по гр.д. № 60137/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 169/14.11.2023г. по гр.д.

№ 4809/2022г. на ВКС, I гр.о.; решение №1 /05.02.2019 г. по т.д. № 1002/2018 на ВКС, I т.о.; решение № 66/29.05.2017г. по т.д. № 1464/2016г. на ВКС, II т.о.; решение № 78/07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ВКС, II т.о.; решение № 215/ 03.02.2017г . по т.д. № 2908/ 2015г. на ВКС, I т.о.

11.Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?

12.Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл.269, изр.2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т.1 на чл.280 ГПК - т.19 на тълкувателно решение № 1/2001г. на ВКС, ОСГК.

13.Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка 4 на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му? – противоречие с: решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, I т.о. и т. 19 на тълкувателно решение № 1/2001г. на ВКС, ОСГК.

Ответникът по касационната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София не е подал отговор на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – трето лице помагач по делото.

С. Ш. А. и А. М. А., чрез адвокат П. К., обжалват решение № 368 от 21.10.2024 г. по в.т.д. № 325/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определението на ОС-Стара Загора № 194/12.03.2024 г. по т.д. 93/22 г., по описа на ОС – Стара Загора, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Излага подробни съображения за това, че са представили списък на основание чл. 80 от ГПК. Сочи за дължим размер на адвокатското възнаграждение сумата от 32 280 лв с ДДС (16 140 лв х 2), предвид уважаването на исковете на двамата ищци, както и че по съразмерност им се дължат разноски от 81 %, съразмерно на уважената част от исковете.

Оспорват изводите на съда относно липсата на приложение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и считат, че съгласно представения по делото договор предоставянето на правна помощ се предоставя само при възнаграждение съгласно предвидения минимум в Наредба № 1. Излагат съображения относно НМРАВ и нейното действие. Молят да се отмени определението и да се присъди допълнително възнаграждение от 11 914,80 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, частните жалбоподатели сочат следните правни въпроси:

1. Когато правната и фактическа сложност се определя от множеството проведени заседания, приетите множество експертизи по делото, спор по всички въпроси, следва ли съдът като ориентир за присъждане и намаляване на адвокатски хонорар по редакцията на НМРАВ ДВ бр.

88/04.11.2022 г. , влязла в сила 08.11.2023 г., да приема и прилага разпоредбите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. ?

5

2. Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решение на СЕС от 25.011.2024 г, постановено по дело С-438/22 г, въпреки че няма направено такова възражение от страна на ответника?

Сочат по поставените правни въпроси допълнително основание съгласно чл. 281, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по частната жалба ЗАД „Далл:Богг: Живот и Здраве“ оспорва частната жалба. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е правилно. Подчертава, че соченият от частните жалбоподатели размер на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, е изключително завишен. Излага подробни съображения, че делото е без специална фактическа и правна сложност, въпреки защитавания материален интерес. Счита, че ДДС върху адвокатското възнаграждение не се дължи.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадените касационна жалба и частна касационна жалба са допустими, подадени в предвидените в чл.283 от ГПК и чл.275, ал.1 от ГПК срокове, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба от застрахователя ЗАД „Далл:Богг:

Живот и здраве“ по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с правно основание чл. 432 от КЗ, срещу решението на първоинстанционния съд за присъждане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на обезщетение за неимуществени вреди на ищците С. Ш. А. и А. М. А., от противоправното деяние на Сюлейман Ш. Сюлейман (чиято отговорност е застрахована при ответника), причинил смъртта на М. А. М., настъпила в резултат на ПТП на 10.10.2021 г. на път I-6, при км 267+400, между гр. Калофер и с. Васил Левски, за разликата над 120 000 лв. до 220 000 лв. за всеки от ищците. Въззивният съд е приел, че искът е допустим предвид подадената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 380 от КЗ. Приел е, че частично решението е влязло в законна сила, за присъдените обезщетения до 120 000 лв. Повторил е изводите на първоинстанционния съд за наличието на влязла в сила присъда, установяваща противоправността на деянието при управление на лекия автомобил и вината на водача на лекия автомобил Сюлейман Ш. Сюлейман, както и това, че ищците са родители на загиналия в 6 пътно-транспортното произшествие. Предвид предмета на въззивното производство, въззивният съд е приел, че спорен между страните е въпросът относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди на ищците.