Решение № 1072 от 31.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Варна, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110112934 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от **** – П.а с р е щ у “****” АД, ЕИК ****, гр. София в условията на обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от 3232.39 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 16.03.2021г. произшествие в гр.

Варна, на паркинга зад сградата на „****“, намиращ се на ул.“****“, при което са настъпили щети по лек автомобил марка ****, рег. № ****, както следва: 1./ преден десен фар; 2./ преден десен калник; 3./ ляв мигач във външно дясно огледало; 4./ предна дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден десен калник, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението си, както и сумата от 487,55 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до 26.09.2022г.;

1

2./ с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от 790,52 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 18.03.2021г. произшествие по време на движение към **** в района на картинг писта, при което са настъпили щети по лек автомобил марка ****, рег. № ****, както следва: 1./ преден капак; 2./ преден ляв калник, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението си, както и сумата от 119,23 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК/, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до 28.09.2022г.

Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът **** – П.а твърди, че на 21.04.2020г. е сключил с “****” АД застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № BG 0201 20 000001187, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., при уговорена застрахователна сума от 7 500 лв. и разсрочена застрахователна премия, която е платена в пълен размер.

В срока на действие на застрахователния договор, на 16.03.2021г., ищецът е паркирал застрахования автомобил на паркинга зад сградата на „****“, намиращ се на ул.“****“ и по-късно установил увреждания по 1./ преден десен фар; 2./ преден десен калник; 3./ ляв мигач във външно дясно огледало; 4./ предна дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден десен калник, които са били причинени от успоредно преминаващо превозно средство.

Застрахованият е уведомил застрахователя, чиито представители са извършили оглед и са удостоверили уврежданията, но застрахователно обезщетение, не е заплатено, поради което се настоява за уважаване на осъдителните претенции, ведно със заплащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 15 – дневения срок.

На 18.03.2021г. застрахованият автомобил бил увреден от друг товарен автомобил по време на движение на двете МПС, от чиято гума изхвърчали 2 камъни, които нанесли щети 1./ преден капак; 2./ преден ляв калник.

Застрахованият е уведомил застрахователя, чиито представители са извършили оглед и са удостоверили уврежданията, но застрахователно обезщетение, не е заплатено, поради което се настоява за уважаване на осъдителните претенции, ведно със заплащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 15 – дневения срок.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителните претенции.

В срока за отговор, ответникът “****” АД признава валидното сключване на договор за имуществена застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № BG ****, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в който е определена застрахователна сума от 7 500 лв., уведомяването за настъпилите щети от събития от 16.03.2021г. и 18.03.2021г., удостоверяване на щетите по автомобила и заплащане на обезщетения в общ размер на 750 лв., съгласно т. 68. 1 ОУ, съобразно която застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при събития, доказани с декларация без документи, издадени от компетентни органи, в който случай, размерът му е равен на 10 % от застрахователната сума от 7 500 лв. или 750 лв.

Оспорват се твърденията за настъпили събития по начина, посочен от ищеца, причинно – следствената връзка между вредите и размера на заявените претенции по чл. 405, ал. 1 КЗ, несъответстващи на степента и характера на уврежданията, по следните съображения:

Ищецът не е представил пред застрахователя „надлежни удостоверителни документи, издадени от държавен орган“ – протокол за ПТП, двустранен констативен протокол или друг документ, установяващи настъпили щети по описаните механизми и не е положил грижа на добър стопанин, за установяване „лицето, което е причинило претендираните увреждания.“

Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на 16.03.2021г., тъй като с поведението си, изразяващо се в паркиране на забранено място или по начин, възпрепятстващ безопасното движение на останалите превозни средства, застрахованият е допринесъл за настъпване на 3 щетите.

Неоснователността на претенциите по чл. 405, ал. 1 КЗ обуславят извод за неоснователност и на акцесорните по чл. 409 КЗ.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа така предявените искове, като направеното искане за изменение на претенциите по чл. 214 ГПК е уважено. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на насрещната страна. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство са представени и приети следните писмени доказателства: застрахователна полица № ****, протокол за извършен оглед на МПС от 14.05.2020 г., протокол за извършен оглед на МПС от 22.04.2020 г., претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, опис-заключение от 13.03.2021 г., претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС от 19.03.2021 г., опис – заключение по щета от 19.03.2021 г. и „Методика за оценка на щети на МПС по застраховка“Автокаско“.

По делото е допусната автотехническа експертиза, от която се установява наличието на уврежданията, изложени в исковата молба, като вещото лице е посочило, че е възможно механизмите на уврежданията да са твърдените от ищцовата страна такива от събитията на 16.03.2021 г и 18.03.2021 г. При оценяване на общата стойност по средни пазарни цени за труд и материал, необходими за възстановяване на процесния автомобил към датата на първото застрахователно събитие /16.03.2021 г./ по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива, които не притежават такъв, включително от официалния сервиз на марката, при подмяна на увредените детайли с оригинални резервни част, експертът е посочил, че същата е в размер на 4 456,28 лв., а при подмяна с резервни части от алтернативни доставчици – стойността възлиза на 3 508,52 лв. Досежно събитието от 4

18.03.2021 г. в експертизата е изложено, че доколкото не е необходима подмяна на увредени детайли с нови резервни части, стойността на положения труд и материали за възстановяването на автомобила е в размер на 790,52 лв. Във връзка с определяне на дължимото застрахователно обезщетение по „експертна оценка“, вещото лице е посочило, че за отстраняване на щетите от събитието от 16.03.2021 г. същото възлиза на 1 780,10 лв., а за това от 18.03.2021 г. – на 327,82 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове намира основанието си в чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ.

За успешното провеждане на претенцията по главните искове, ищцата е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, сключена при изпълнение на всички изисквания на Общите условия и заплащане на първата вноска на разсрочената застрахователна премия; настъпване на застрахователното събитие на 16.03.2021 г. и на 18.03.2021 г., представляващи покрити за застрахователя рискове; уведомяване на застрахователя; размерът на претендираното от застрахования обезщетение; датата на уведомяване на ответника и изпадането му в забава, както и размера на заявените претенции за заплащане на обезщетения за забава, съзимерими със законната лихва.

В тежест на ответника, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, е било да установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че е определил размера на застрахователното обезщетение за причинените вреди в съответствие с постигнатите договорки между страните и е заплатил сумата от 750 лв., както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат на 16.03.2021г., тъй като с поведението си, изразяващо се в паркиране на забранено място или по начин, възпрепятстващ безопасното движение на останалите превозни средства, застрахованият е допринесъл за настъпване на щетите.

Не се спори между страните, че същите са валидно обвързано по договор за имуществена застраховка “Сухопътни превозни средства: без релсови превозни средства”, клауза „Пълно каско“, обективирана в 5 застрахователна полица № ****, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в който е определена застрахователна сума от 7 500 лв. за л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 270“ с рег. № ****, уведомяването за настъпилите щети от събития на 16.03.2021 г и 18.03.2021 г., удостоверяване на щетите по автомобила и заплащане на обезщетения в общ размер на 750 лв., съгласно т. 68. 1 ОУ, съобразно която застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при събития, доказани с декларация без документи, издадени от компетентни органи, в който случай, размерът му е равен на 10 % от застрахователната сума от 7 500 лв. или 750 лв.

Съобразно изложеното в изготвената по делото експертиза, която съдът намира за компетентно, всестранно и изчерпателно изготвена и като така следва да бъде кредитирана в нейната цялост, е налице възможност уврежданията от посочените дати по процесния автомобил да са настъпили по начините, изложени в исковата молба. Предвид така установеното от вещото лице, съдът намира направените с отговора на исковата молба възражения за механизмите на осъществяване на вредите за несъстоятелни. Направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия вредоносния резултат на увреждащото събитие от 16.03.2021 г. , предвид паркирането й на забранено място или по начин, възпрепятстващ безопасното движение на останалите превозни средства, останаха недоказани, като в тази посока не бяха ангажирани никакви доказателства от застрахователя.