Определение № 16724 от 02.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16724 гр. София, 02.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110154739 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Д. Ц., чрез адв. Л. Б., с която срещу "Ай Ти Еф Груп“ АД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 652785/26.04.2024 г., а в условията на евентуалност – че е нищожна клаузата от договора, предвиждаща начисляването на неустойка за непредставяне на обезпечение по договора.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът й е предоставил сумата 5000 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 48,92 и ГПР 65 % . Уговорено е било заемът да се върне в 24месечен срок, за който в тежест на потребителя е била начислена неустойка в общ размер на 7319,52 лева (размерът на погасителната вноска от 36,77 лева нараснал до 642 лева), а общата дължима сума – 15401,82 лева. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на поръчителство или банкова гаранция в срок до края на деня , следващ сключването на договора (съгласно приложение № 5 към договора). Поддържа неустойката да е била посочена по начин, по който за потребителя е било на практика да е било невъзможно да я изчисли. Доколкото процесната неустойка по съществото си представлявала скрита договорна лихва, но не е била включена като разход по кредита, съответно не е участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит се поддържа да е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и от съда се иска да прогласи тази недействителност. В условията на евентуалност излага доводи за нищожност на клаузите за неустойка поради противоречието им с добрите нрави, както и че има неравноправен характер. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба документи като доказателства по делото, за допускане изготвяне и изслушване на съдебно-икономическа експертиза, както и за задължаване на ответника да представи по делото всички документи по договора за кредит.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез адв. В. Б.

– К., оспорва предявения иск. Оспорва договорът да е нищожен, като в тази насока излага подробни доводи. Счита, че начислената неустойка за непредставяне на обезпечение не следва да се включва в ГПР. Възразява срещу твърденията на ищцата 1 неустойката да е нищожна като противоречаща на добрите нрави или клаузите, с които е уговорена, да са неравноправни. В обобщение заявява, че договорът е напълно и изцяло действителен, с оглед което моли за отхвърляне на иска. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Счита, че не е необходимо да се изслушва съдебно-икономическа експертиза по формулираните от ищцата задачи.

В срока за отговор, ответникът е предявил срещу ищцата насрещен осъдителен иск за сумата 1157.18 евро (2263,25 лева), част от претенция с общ размер 2556,46 евро, като твърди ищцата да не е изправна страна, да е изпаднала в забава, с оглед което и обявява вземането за предсрочно изискуемо. В случай че съдът уважи първоначално предявения иск и прогласи нищожност на договора, да осъди потребителя на основание чл. 23 ЗПК на сумата 1157,18 евро, представляваща остатъка от чистата стойност на кредита. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещния иск чрез адв. Б. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва насрещния иск.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата за неустойка за неосигурено обезпечение като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си.

В тежест на ищеца по насрещния осъдителен иск е да установи, че е предоставил на ответника потребител във връзка с процесния договор за кредит сумата 5000 лева, което обстоятелство не се оспорва.

В тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е върнал на кредитора сумата за главница.

Като безспорни между страните следва да се отделят обстоятелствата, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 5000 лева, която последният се е задължил да му върне, че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР, че ищецът по първоначалния, ответник по насрещния иск, е заплатила на дружеството сумата 2736,75 лева по договора за кредит.

Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи като писмени доказателства по делото.

Останалите искания, заявени с исковата и с насрещната исковата молба, следва да се оставят без уважение – същите не са необходими за разрешаване на спора, с който съдът е сезиран.

В случай че потребителят твърди да е заплатил на кредитора сума над посочения в проекта за доклад размер – 2736,75 лева, съдът УКАЗВА на М. Ц., че следва да ангажира доказателства за тези си твърдения в производството.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора/ищеца по насрещния иск документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца по първоначалния иск като ненеобходими.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 09:50 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители – ищецът чрез адв. Б. на съдебния адрес и по телефона, ответникът чрез адв. Б. – К. чрез ЕПЕП или на ел. адрес.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3