Решение № 260000 от 06.01.2021, Районен съд - Свищов

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260000 гр.Свищов, 6.01.2021 год.

Свищовският районен съд в публично заседание на 10.12.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА

СТОЯНОВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД 204 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

Жалба срещу

Наказателно постановление № 26/25.03.2020 г. на Председателя н.К.з.р.н.с.

С Наказателно постановление № 26/25.03.2020 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на „С.Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.43 ал.1, вр. чл.43 ал.2 изр.2 от Общите изисквания е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за това, че на 1.10.2019г. в гр. Свищов, ул.“Патриарх Евтимий“№

97, „С.Н.“

ЕООД е сключило с Г.П.И. индивидуален договор №TZSV1219310/1.10.2019г. за предоставяне на телевизионна услуга.

В т.5 ( условия за ползване на услугите) от договора е уговорен срок на действие на същия 9 месеца. Не се съдържа точна дата (ден, месец,година) на която срокът на индивидуалния договор изтича. Във връзка с горното, като не е посочена в договора крайна дата, на която изтича, дружеството жалбоподател е нарушило чл. 43, ал.2 изр.2 от Общите изисквания, което съставлява нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 43, ал.1 от Общите изисквания. В НП е посочено, че извършеното нарушение е от категорията на формалните и не представлява маловажен случай. Посочено е, че законодателят е предвидил за този вид нарушения да се налагат високи санкции.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „С.Н.“ ЕООД, представлявано от

Д.И., който го обжалва в срок, и моли НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. Навежда няколко довода – не са представени доказателства за връчване на поканата до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН; липсва валидно сключен договор, или същият е нищожен поради невъзможен предмет, поради което не следва да се обсъждат нарушения в неговите реквизити. Счита, че в случая са налице обстоятелства определящи случая като маловажен, като следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят – „С.Н.“ ЕООД , редовно призовани се представляват от адв.П.Д..*** - редовно призовани се представляват от гл.юрисконсулт Химук, който заявява, че обжалваното НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.Й., Г.И.

, П.К. и И.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 1.10.2019 г. бил извършена проверка в офис на „С.Н.“ ЕООД *** по повод на постъпил сигнал № 12-01-1730/5.07.2019г. в КРС.

При посещението в офиса, първоначално инспекторите от КРС не се легитимирали, като св.Г.П.И. се представил за клиент, който желае да сключи договор за предоставяне на телевизонна услуга ,като посочил фиктивен адрес в гр.Свищов. Служителят в офиса - св.П.К. изготвила посредством софтуерна програма Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г., който бил подписан от двете страни.

Договорът е приет като доказателство по делото. След това служителите от КРС се легитимирали и пристъпили към съставяне на Констативен протокол ВТ- ЙЙ-029/1.10.2019г., в който описали нарушения на разпоредбите на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, базирайки се на сключения Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г.

За нарушение - в т.5 ( условия за ползване на услугите) от договора е уговорен срок на действие на същия 9 месеца. Не се съдържа точна дата (ден, месец,година) на която срокът на индивидуалния договор изтича, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ВТ - 171/20.12.2019 г. от св.Й.Й.. На 12.02.2020г. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството. В акта е вписано възражение "Имам възражения, които ще представя в законоустановения срок". В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При тези факти от правна страна се налага извод за неоснователност на жалбата.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и наказателното постановление, са съставени и издадени от компетентни органи при спазване на материалния закон.

Както в акта, така и в наказателното постановление, изрично е посочена законовата разпоредба, на която се основава санкцията на ЕООД, както и нормите, създаващи задължения в подзаконов нормативен акт, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.

В тази връзка, възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не са представени доказателства , че същият е канен за съставяне на акт са неоснователни. По делото е представен Констативен протокол №ВТ-ЙЙ-034/20.12.2019г., в който е отбелязано, че на известния на КРС адрес на дружеството не е намерен управителя, или друго упълномощено лице , което да получи поканата, при което ще се състави АУАН при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Приложена е разписка от Български пощи ЕАД за връщане на пратка , обратно на подателя. На нея липсва дата , но съдът кредитира констатираното в протокол №ВТ-ЙЙ-034/20.12.2019г., че адресатът не може да се намери. В конкретния случай от дружеството жалбоподател не се е изисквало представянето на допълнителни документи , при което е съставен АУАН № 171/20.12.2019г. в отсъствие на нарушителя.Процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН е била спазена и няма допуснато процесуално нарушение. Впоследствие , съгласно чл.337а от ЗЕС на 28.01.2020г. е публикувано съобщение на интернет страницата на КРС за невръчен АУАН № 171/20.12.2019г. , съставен на „С.Н.“

ЕООД. В резултат на това, на

12.02.2020г. АУАН е връчен на П.Георгиева, упълномощен представител на дружеството. В акта е вписано възражение "Имам възражения, които ще представя в законоустановения срок". В законоустановения срок е депозирано писмено възражение,с което съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Правилен е изводът на председателя на КРС, че „С.Н.“ ЕООД са извършили нарушение на чл. 326 от ЗЕС, вр. чл.43, ал.1, вр. с чл.43, ал. 2, изр. 2 от Общите изисквания.

Съгласно Чл. 43. (Нов - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 15.03.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2018 г., в сила от 30.10.2018 г.) Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 -8 и ал. 12 на този член.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 11.02.2018 г.) Индивидуалният договор съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила. В случай че индивидуалният договор е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича.

Между страните не съществува спор, че в процесният Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г. липсва точната дата (ден, месец и година), на която предвиденият срок-9 месеца изтича. Договорът е приложен и е безпредметно да се поставя под съмнение въпросът, че в текста на договора не е посочена крайна дата на срока на действие на договора. Очевидно е от представеното заверено копие на същия, че в него като дата на сключване фигурира 1.10.2019г., а изобщо не е посочена дата, на която 9-месечния срок изтича. Действително срокът е определяем и средният потребител би могъл да си го изчисли, но в Общите изисквания са въведени конкретни параметри , които да защитят всички потребители. Индивидуалният договор е основно средство, гарантиращо възможността потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, при които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Непосочването на крайна дата на действие на договора би довело до засягане на имуществената сфера на потребителя- продължаване действието на договора след крайния срок, неустойки при предсрочно прекратяване и т.н.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя,че няма валиден договор, тъй като св.Г.И., като служител на административно-наказващият орган е пристъпил към сключване на договора без да има действителна воля за това и е въвел в заблуждение служителката на дружеството-жалбоподател, представяйки се за клиент и посочвайки фиктивен адрес. Дали договорът е сключен , и дали св.И. е имал намерение да го изпълнява няма никакво отношение към състава на нарушението. Чл.43 от от Общите изисквания (Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал.

2 -8 и ал. 12 на този член) говори за съставен договор, какъвто в случая безспорно имаме. Същият дори е подписан от страните, като непосредствено след това св.Г.И. се е представил като служител на КРС, въз основа на този договор е съставил констативен протокол, в който са описани установени нарушения по Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г., и този констативен протокол е подписан от същата служителка- св.П.К., изготвила и подписала договора. Ирелевантно за случая е , че фирмата –жалбоподател, видно от показанията на св.И.К. е предприела действия по изпъление на Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г. , като изначално е ясно , че същият е съставен за целите на проверката. Ирелевантно е за случая, че договорите се изготвят бланково по предварително заложена софтуерна програма, при положение че е задължение на предприятието, което доставя електронни съобщителни услуги, съгласно сключени с потребителите договори, да приведе в съответствие с актуалните законови изисквания, регулиращи съответната сфера ползваните програмни продукти.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от Общите изисквания индивидуалният договор, който предприятията сключват с потребителите на електронни съобщителни услуги следва да съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила, а в случай, че той е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича. Това задължение жалбоподателят не е изпълнил и така е създал несъмнена неяснота за контрагента си относно срока, в който той се счита обвързан със „С.Н.“ ЕООД . Бездействието правилно е било оценено като съставомерно по смисъла на чл. 326 от ЗЕС и дружеството правилно е санкционирано с налагане на имуществена санкция от 3 000,00 лева, която е минималната допустима по закон.

По делото безспорно е установено авторството. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно наказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Разпоредбата на чл. 326 ЗЕС предвижда санкция в размер от 3000,00 лева до 15 000,00 лева Административно наказващият орган е определил санкция в размер на 3000,00лева, т.е. минимума на предвидения от закона размер, като в самото НП са изложени мотиви, касаещи значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т.е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.