Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13558/2024
Вид
Решение № 282
Подписан
22.01.2025
В сила
19.02.2025
Състав
Михаела Светлозар Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330113558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. Я., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за предоставяне на гаранция № ..... от 06.04.2022 г. с уговорено възнаграждение от 323,40 лева, който бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ кредитна сделка по недействителен договор за заем от същата дата, сключен с трето лице.

Поради това, получената сума като възнаграждение от гаранта била без правно основание и се моли за присъждане на 323,40 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

С влязло в законна сила Решение, договорът бил прогласен за нищожен, като ищецът не поискал извънсъдебно връщане на платената по него сума, която не възлизала на исковата, а на 172,48 лева. Моли разноските да не му бъдат възлагани и възразява за прекомерност на насрещните, при липса на предпоставки за присъждане на адв. възнаграждение, вкл. поради злоупотреба с процесуални права.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че – между страните е подписан договор за предоставяне на гаранция № ..... от 06.04.2022 г. с предвидено възнаграждение за ответника от 323,40 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11920/30.09.2024 г. – л.17-18/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 699/23 г. на ПРС, процесният договор е признат за нищожен.

Формирана е сила на пресъдено нещо, че правоотношението между страните не е породило желаните правни последици.

Според представена от ответника и неоспорена справка – плащанията по договора за възнаграждение са в размер на 172,48 лева. Ищецът не ангажира доказателства за плащане на пълната уговорена и твърдяна сума, като в молба за о.с.з.

– изрично сочи, че не поддържа док. си искания и няма доп. такива.

Предвид изложеното, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – посочената сума подлежи на връщане, т.к. е получена без правно основание, въз основа на нищожен договор. За разликата до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, съгл. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане с представен списък и док. за плащане на 50 лева – ДТ, от която се дължат – 26,67 лв.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 200 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото в едно о.с.з., без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и предходно производство между 2 същите страни с оглед същото правоотношение, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. По съразмерност се дължат 106,67 лева.

Ответникът също претендира разноски за юрк. възн., което съдът определя на сумата от 50 лева, отново при съобразяване на горните критерии и за тази страна. По съразмерност се дължат 23,33 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да плати на Г. А. Я., ЕГН **********, с адрес: .................., следните суми: 172,48 лева /сто седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ - получена без основание за възнаграждение за гаранция по признат за нищожен договор за предоставяне на гаранция № ..... от 06.04.2022 г., както и 26,67 лева /двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 323,40 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., с адрес: ..............., сумата от 106,67 лева /сто и шест лева и шестдесет и седем стотинки/- разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г. А. Я. в производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА Г. А. Я., ЕГН **********, с адрес: .................., да плати на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, сумата от 23,33 лева /двадесет и три лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.25/:

..................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3