Решение № 7671 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7671 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100506712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4476 от 17.03.2025г., постановено по гр.д. № 25117/2024г. по описа на СРС, 156-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че В. Г. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1640,98 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 52229, ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 284,68 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., както и сумата от 36,92 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за цената на топлинната енергия за сумата над 1640,98 лева до пълния предявен размер от 2005,12 лева за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г., както и претенцията за мораторна лихва върху главницата топлинната енергия за сумата над 284,68 лева до пълния предявен размер от 351,46 лева, както и за сумата за дялово разпределение за сумата над 36,92 лева до пълния предявен размер от 38,97 лева и за периода м.10.2020 г., както и за сумата за мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 9,29 лева за периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.11.2023 г. по ч. гр. д. № 63527/2023 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав.

Със същото решение В. Г. Н. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 1126,38 лева, представляваща разноски в 1 заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника В. Г. Н. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил основал решението си на документи, които бил оспорил по реда на чл. 193 ГПК, а именно договор № 2899/2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, който договор освен това бил нищожен поради липса на представителна власт и антидатиран, както и представеното заявление-декларация за откриване на партида, а също и представения списък на етажните собственици, както и договор сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Не било уважено искането на жалбоподателя за представяне в оригинал по реда на чл. 183 ГПК на приложения към исковата молба нотариален акт и препис-извлечение от акт за смърт. Представените счетоводни документи не представлявали валидни писмени доказателства, освен това липсвал протокол от общо събрание на етажната собственост за избор на изпълнител на дяловото разпределение. Приетите заключения по съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза били оспорено, поради което не следвало да бъдат кредитирани. Претендираните суми за цена на топлинна енергия не съответствали с действителното потребление и с нормативната уредба, в това число на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. Сочи, че не бил извършен реален отчет на уредите за разпределение и поддържа възражението си за изтекла погасителна давност за всички задължения възникнали преди 30.04.2021г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да 2 докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за дарение на имот № 108, том LLVIII, дело № 21408/1996г. от 15.10.1996г. се установява, че на така посочената дата К.Н.И., Р.Х.К. и В.Х.И. са дарили на ответника В. Г. Стефанов процесния недвижим имот, а именно апартамент № 133, находящ се в гр. ****, като дарителката К.Н.И. е запазила за себе си правото на ползване върху имота, докато е жива. От приетия препис-извлечение от акт за смърт на К.Н.И. се установява, че същата е починала на 31.07.2015г., с което се е погасило учреденото в нейна полза пожизнено вещно право на ползване. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за промяна в правото на собственост върху процесния имот, потребител на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период се явява именно ответникът на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Действително, първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното от ответника оспорване автентичността на неговия подпис върху приложеното към исковата молба заявление-декларация за откриване на партида, но този процесуален пропуск не оказва влияние върху правилността на правния извод на съда. Това е така, защото от обсъдените по-горе писмени доказателства се установява с категоричност, че ответникът е потребител на топлинната енергия в качеството си на собственик на имота и съобразно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в която хипотеза подаването на заявление за откриване на партида не е необходимо за възникване на неформалното облигационно правоотношение между страните.

Заявлението от собственика има единствено счетоводно значение, затова дори същото да представлява неавтентичен частен документ, това обстоятелство не влияе върху възникналия по силата на правото на собственост договор. Оспорването на представеното споразумение за разсрочено плащане от 30.09.2019г. също е ирелевантно за този извод, тъй като споразумението касае задължения за друг период и е неотносимо към предмета на спора. Релевираното оспорване автентичността на договорите за възлагане изпълнението на дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата също е без значение, както за възникването на правоотношението между ищеца и ответника по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, така и за топлоснабдяването на имота, което следва от 3 присъединяването на сградата в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа.

Що се касае до валидността на извършените действия по разпределение на енергията, тя не зависи от валидността на правоотношенията, с които това е възложено на лицето по чл. 139а ЗЕ, доколкото нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ предвижда, че самото топлопреносно предприятие също разполага с правото да извършва разпределение. Относно исканията на жалбоподателя по реда на чл. 183 ГПК в първоинстанционното производство, макар въззивникът да се оплаква от тяхното отхвърляне от СРС, с въззивната си жалба не е направил искане те да бъдат уважени от настоящата инстанция, поради което липсват процесуални действия, които да бъдат предприети в тази насока.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/ с дистанционно отчитане, като не е имало монтиран узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление на имота е разпределена въз основа на реален отчет на индивидуалните разпределители. В тази връзка неоснователно е оплакването на въззивника за липса на протоколи за отчет на разпределителите, тъй като вещото лице е установило, че разпределителите са с дистанционен отчет, какъвто е предвиден в чл. 45, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.