Решение № 258 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Велико Търново, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500032 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 от ГПК

Предмет на подадената от името на ответника М. И. Д. от гр.С. чрез пълномощника й - адвокат Х. Д. от ВТАК въззивна жалба е Решение № 216/01.11.2023 г. по гр.д. № 596/2022 г. на РС Павликени, с което е признато за установено , че не е носител на правото на собственост върху жилищен имот – апартамент № ..., на втори етаж , вх..от жилищна сграда / блок/, построен върху държавна земя в квартал 99 по ПУП на гр. С., ул.“А.С.“ № .., с площ от 76,76 кв.м. , заедно с избено помещение № ... с площ от 10,75 кв.м. и таванско помещение № .. с площ от 16,72 кв.м. , по предявения срещу нея от Г. К. Т. и М. А. Т. от гр.С., иск - с молба да бъде отменено и иска -отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради погрешна преценка на събраните доказателства във връзка с това дали предположението , установено с правилото на чл.69 от ЗС е оборено или не е , които ако бе точно преценил и съобразил , изводите му трябваше да бъдат в смисъл , че то е оборено изцяло: ищците са били държатели за низходящите си , а не владелци на имота .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и на устните състезания пълномощникът им адвокат В.

К. от АК Плевен излага доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Моли да бъде потвърдено решението с присъждане на разноските.

Изложените в жалбата оплаквания задължават въззивния съд да разгледа вещноправния спор в неговата цялост- чл.269, изр.2-ро , чл.2, чл.6, ал.2 от ГПК.

1

Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск за отрицание на право на собственост като принадлежало на ответницата , но изгубено от нея в резултат на придобиването му по давност от ищците / чл.99, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС/.

Ищците Г. К. Т. и М. А. Т. от гр.С. чрез пълномощника си адвокат В. К. от АК Плевен твърдят, че в началото на месец април 2012 г. се уговарят с ответницата М. И. Д. от гр.С. да закупят собственото й жилище , описано по-горе за цена от 5000 лева. По същото време чрез нейно доверено лице им предава владението му със съгласието да започнат да го ремонтират .

На 28.09.2012 г. й заплащат в брой срещу разписка сумата от 4410 лева , а остатъка от цената й превеждат по банков път на 02.09.2013 г.

След като извършват ремонта , обзавеждат жилището и започват да живеят в него , заедно с техните дъщеря и внучка , плащайки всяка година местните данъци и такси .

На 09.09.2022 г. Г. К. Т. получава нотариална покана от ответницата за предаване на жилището поради липса на правно оправдание да го държи.

Заявяват , че поканата й е лишена от основание , тъй-като към 09.09.2022 г. вече е била изгубила правото на собственост в резултат на придобиването му от тях чрез упражняване на давностно владение повече от 10 години / считано от април 2012 г./ Предвид горетвърдяното молят съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че ответницата не е носител на правото на собственост върху имота, както и да я осъди да им заплати разноските по производството.

Ответницата чрез пълномощника си адвокат Х. Д. от ВТАК оспорва предявения иск с възражения, основани на обстоятелствата , че между страните наистина е постигната уговорка за продажба на жилището , но на децата на ищците , като на последните да се учреди право на ползване ; предаването на владението му е извършено на 28.09.2012 г. след получаването на част от продажната цена, а не през пролетта на 2012 г., а настаняването им да живеят в него е било веднага, без да извършват ремонт; през 2019 г. са го напуснали и са преустановили владението, а опитът й да се свърже с първия от тях, за да си върне ключа бил безуспешен , което обстоятелство предизвикало отправянето на нотариалната покана; между страните няма сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба съгласно чл.19, ал.1 , ал.2 от ЗЗД; не е изтекъл в полза на ищците 10 годишния давностен срок , тъй-като владението им е прекъснато преди изтичането му на 28.09.2022 г. с искането да върнат имота, а освен това през последните 3 години и половина не са го владели нито лично , нито чрез другиго ; не са заплащали всяка година местните данъци и такси, а са извършили плащането им само веднъж/ на 01.06.2021 г./ за 9 години.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Правото на собственост върху жилището е придобито от родителите на ответницата на основание чл. 77, пр.1-во, вр. с чл. 13 от ЗС , чл.120 от НДИ/отм./, вр. с чл.24, ал.1 от ЗЗД, чл.19, ал.1 от СК/1985 г.- отм./ и е преминало в актива на имуществото й по силата на наследяването по закон / чл.5, ал.1, чл.48 от ЗН/.

Между страните е постигната уговорка за продажбата му, която да се извърши по нотариален ред чрез упълномощено от ответницата лице - Б.М.А., на цена от 5000 лева, като по- голямата част от нея в размер на 4410 лева, Д. получава предварително от ищците на 28.09.2012 г. , а остатъка от 590 лева/ според уговорката / й е преведен по банков път на 2

02.09.2013 г. - безспорни и установени с представените по делото писмени документи / разписка от 28.09.2012 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 02.09.2013 г. / и свидетелските показания на А. и К.К., факти.

Уговорката е предвиждала да се прехвърли правото на собственост на А. –М. Г.ева К.а / дъщеря на ищците /в обем на 2/3 идеални части и на малолетната М. М.Б. Г.ева/ тяхна внучка / в обем на 1/3 идеални части, като в полза на ищците да се учреди право на безвъзмездно и пожизнено ползване- безспорен факт, установен от текста на представеното по делото/ от ищците / пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 28.09.2012 г. с рег. № 3488/2012г. и № 3489/2012 г., том I, № ... на нотариус вписан в регистъра на НК с № ...., с район на действие РС Павликени.

На 28.09.2012 г. ответницата предава на ищците ключ за жилището, които след почистване заживяват в него – показанията на свидетелите Б.А. и К.К. , чиято правдоподобност поради липсата на каквито и да било съществени противоречия и логическата им подкрепа от писмените доказателства / разписка и пълномощно / е категорична. Извършват подобрения и обзавеждане в имота - факт , установен от показанията на свидетелите В. Г.ев и Д.Н..

На 02.09.2022 г. ответницата отправя до ищеца Г. К. Т. нотариална покана , връчена му на 09.09.2022 г. с която го уведомява , че е оттеглила пълномощното, дадено на Б.М.Б., той държи имота без правно основание и иска да й предаде владението му на 13.09.2022 г.

Местните данъци и такси за този имот , дължими за периода 2013 г. – 2021 г. са заплатени от ищеца на 01.06.2021 г. Заплатени са и тези за 2022 г. и 2023 г. От 2018 г. ищците се преместват да живеят в гр.Левски/ показанията на свидетелката Д.Н./.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.

Разгърнато и пояснително казано то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското съдържание на едно вещно право/ ползване по предназначение , промяна на предназначение , отдаване под наем, заем за послужване , правене на необходим ремонт , подобрения , охрана срещу чужд достъп и др. / вместо действителния му носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.

Тази фактическа власт , наречена държание като обективен елемент на понятието, логически трябва да се изразява в такъв начин на обладание , който явно да е противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица, т.е. да личи че е вече лишен свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен почин или чрез отнемането му. За да има обаче значение за теченето на придобивната давност, отнемането не трябва да бъде установено с насилие/ аргумент от чл. 76, чл. 80 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./

Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / примерно заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или недопускане в него с изявена отрицателна воля на владелеца/ е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно собственикът има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно по цел/.

Тази противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага , че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона – чл.69, ал.1 от ЗС.

Упражняването на непрекъснато/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ явно /да не е установено по скрит начин, т.е. да е обективно видимо за всички и разбира се за собственика /, спокойно / да не е установено или смутено по насилствен начинаргумент от чл.76, изр.1-во , пр.1-во, чл.75 от ЗС/ и несъмнително / т.е. упражняването на 3 фактическата власт и/ или намерението на упражняващия да държи вещта за себе си да е изразено с действия или да следва от обстоятелствата по съвсем ясен и сигурен начин , а не да възниква съмнение дали е така / владение в продължение на 10 години е основание за придобиване по давност на правото на собственост - чл.77, пр.2-ро, чл.79, ал.1 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./.

В спорния случай упражняването на владение върху имота е не само установен от събраните доказателства , но и признат от ответницата, факт.

Фактическата му власт е предадена на ищците по волята/ съгласието/ на ответницата на основание обещание/ предварителна уговорка за продажбата му на посочените трети лица с учредяване на право на ползване на първите, т.е. предвидено е без уговорен срок сключването за в бъдеще на две сделки с вещноправно действие, макар и в един нотариален акт, първата от които / продажбата/ с вероятност да би била в хипотезата на чл.22, ал.1 от ЗЗД/ договор в полза на трето лице/.

За предаването на владението тук е без значение обстоятелството дали за обещанието/ уговорката е спазена писмената форма/ повдигнат е спорния въпрос дали документът „разписка“е годен да изпълни тази функция , като отговорът би трябвало да е отрицателен , доколкото не съдържа възпроизвеждане на съответния относим към бъдещите сделки текст на пълномощното / за действителност на предварителния договор с оглед изискването тя да обхваща цялото му съществено съдържание / чл.19, ал.2 от ЗЗД/. Съгласието на ответницата не е нещо по- различно от своеобразен отказ да осъществява достъп до имота до сключването на двете сделки , т.е. да отстъпи по неформален начин упражняването на правомощието владение от съдържанието на правото си на собственост.

Лицата бъдещи купувачи на правото на собственост или възмездни или безвъзмездни приобретатели на вещното право на ползване, получили от собственика въз основа на предварителен договор фактическата власт върху имота са по идея на закона владелци – извод, следващ от правилото на чл. 70, ал.3 от ЗС и по аргумент от правилото на чл.85 от ЗС .

Обяснението защо е така идва от елементарната правна логика: очакването им да придобият собствеността или правото на ползване чрез прехвърлянето им по нотариален ред няма как да не покрие субективния елемент на владението- те не само искат придобиването , но имат и съгласието на собственика то да се случи , а щом го искат, не може да имат друго намерение, освен това на своенето на ползите, включени в съдържанието на тези права, равнозначно на третирането им като техни .

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a3e4c95-d456-4ef2-a666-f467f1ee4a0b