Решение № 158 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330107588 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от П. Г. П. против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 868, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на инцидент, настъпил на 26.11.2023 г. в ************** при падане на клон върху лек автомобил „Пежо 307 SW“ с рег. № ******, както и за заплащане на сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се стрес, неудобство, безпокойство и напрежение, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на деликта – 26.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Пежо 307 SW“ с рег.

№ ******, който е с валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица ********, валидна от 15.08.2023 г.Твърди, че на 25.11.2023 г. паркирал автомобила си пред дома си в *********** от дясната страна на улицата. Сочи, че на посочената дата посрещал гости в дома си като празнували до късно, като късно вечерта започнал да вали дъжд, който постепенно преминавал в сняг. В първите минути след 00:00 часа се чул силен 1 тътен и трясък, като ищецът видял, че от дървото, което се намира от другата страна на улицата, непосредствено срещу неговия дом, се е отчупил клон, който е паднал напречно – отчасти върху улицата и отчасти върху автомобила на ищеца. Сочи, че непосредствено след инцидента се опитал да подаде сигнал на спешен телефон „112“, но опитът бил неуспешен. Едва в светлата част на деня на 26.11.2023 г. успял да се свърже с Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. П, служители на която се отзовали и на място съдействали за разчистване на произшествието, като отстранили по-голямата част от падналото дърво, като непочистените остатъци останали на улицата в продължение на седмици. Сочи, че в резултат на инцидента на автомобила били причинени множество увреди – напълно деформиран и хлътнал преден капак, счупено предно стъкло, предни колонки и други, които щети били отстранени за сумата от 1 868, 20 лв. Поддържа, че в резултат на инцидента претърпял силен шок, като в продължение на няколко седмици изпитвал сериозни смущения в здравословно отношение – повишено кръвно налягане, като се чувствал напрегнат и се уморявал по-бързо. Сочи, че въпреки, че е в пенсионна възраст все още е трудово ангажиран, като помага за отглеждането на неговите внуци, като всеки ден ги води и взима със собствената си кола от училище. Твърди, че невъзможността да използва собствения си автомобил и да изпълнява ежедневните си ангажименти и дните след инцидента му създали неудобство. Сочи, че е претърпял емоционални болки и страдания и претендира заместващо обезщетение в размер на сумата от 1 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Община Пловдив е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, включително описания в исковата молба инцидент, неговият механизъм, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сочи, че в исковата молба не е посочено какъв вид е дървото, за да бъде установено дали последното е част от дървесната растителност, за която отговаря Община Пловдив. Поддържа, че в производството по делото не са представени доказателства, че дървото е такова, което следвало да бъде подрязвано или премахнато, защото са налице условията по чл. 31, ал. 2 от Наредба на Общинския съвет – гр. Пловдив за развитие, поддържане и опазване на 2 зелената система на Община Пловдив. Сочи, че дървесната растителност в района на ********* е била в добро състояние преди инцидента и не са били налице индикации, налагащи окастряне, респ. отсичане на дърветата.

Поддържа, че не носи отговорност за причинените вреди, както и че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с действие или бездействие на служители на общината или трети лица. Сочи, че е останало неизяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента, като счита, че атмосферните условия са допринесли за настъпване на инцидента. Твърди, че в случай влошени метеорологични условия на територията на населеното място, атмосферните условия са причина за настъпване на произшествието, поради което последното се дължи на случайно събитие, за което Община Пловдив не носи отговорност. Поддържа, че ищецът не е спазил правилата за движение и паркиране преди и по време на инцидента, което е в пряка и непосредствена връзка с неговото настъпване, поради което ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Сочи, че по делото не са представени доказателства дали преди настъпване на инцидента автомобилът е бил технически изправен и липсва информация за наличие на сключена имуществена застраховка. Оспорва и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като счита претендираното обезщетение за прекомерно. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД. Следва да се приеме, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, който с оглед наведените в исковата молба твърдения следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото 3 поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалия, свързано с настъпване на повреди на собствения му лек автомобил, както и настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.

49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

4

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се установява, че лек автомобил „Пежо 307 SW“ с рег. № ****** е собственост на ищеца П. Г. П.. Представен е Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на МПС от 08.12.2022 г., валиден до 08.12.2023 г., от който се установява, че към датата на настъпване на твърдения инцидент, увреденият лек автомобил е бил технически изправен, като последният е допуснат за движение по пътищата, предназначени за обществено ползване.

По делото е представена служебна бележка с ************, издадена от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П, в която е посочено, че на 26.11.2023 г. в 13:30 ч. е получено съобщение за възникнало произшествие – отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил с адрес *********, при което са нанесени щети на лек автомобил „Пежо 307 SW“ с рег. № ******, собственост на ищеца П. Г. П.. Посочено е, че произшествието е ликвидирано и падналото дърво е отстранено от автомобила.

5

В производството по делото са снети показанията на свидетеля М. З. К., който свидетелства, че е съсед на ищеца и живее на *****, а ищецът – на *******, като от двете страни на улицата има дървета, на които е извършвана санитарна сеч преди около 5 години. Излага пред съда, че в края на ноември месец 2023 г. – в съботен ден, около 24:00 часа, се чул силен пукот и като погледнал през прозореца свидетелят установил, че клонът на дърво се е отчупил на преки на улицата и е паднал върху колата на П.. Дървото било на отсрещната страна на улицата, а не от страната, където е бил паркиран автомобила, като клонът е паднал през цялата улица и върху лекия автомобил, като по-малък израстък клон е пробил предното стъкло на автомобила и е влязъл вътре, като под чистачките имало счупена решетка и капакът на автомобила бил увреден. Не може да каже какъв е видът на дървото, но сочи, че това дърво е там от около 50 години. В този ден имало много силен валеж на мокър сняг. Свидетелства, че не е подавал сигнал на телефон 112 и клонът е останал на улицата цяла нощ. Сочи, че преди години е имало друг инцидент с друг паднал клон от същото дърво, като свидетелят и майка му са се обаждали многократно да подават сигнали за дърво пред тяхната къща, от което също падали клони и листа. Короните на дърветата пречели за преминаване на повисоки коли, като имало инцидент с паднало дърво върху оградата на къщата на свидетеля. Излага пред съда, че след инцидента ищецът също слязъл долу, но синовете му го качили, тъй като му станало лошо, като синовете му споделили на свидетеля, че ищецът е вдигнал високо кръвно и го поддържал и не успял да отиде на работа, като разбрал, че доста време не бил на работа.

Разпечатката съдържа 26 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a3e057c-d0e1-4a7f-9978-907b382a62e3