Решение № 33 от 30.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000257 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София срещу решение № 482 от 08.11.2023г. по търг.дело № 203/23г. по описа на ОС – Варна, в частите му, с които са отхвърлени предявените от банката срещу М. Н. В. и Я. Д. Т., и двамата от гр.Варна, солидарно, осъдителни искове за сумите както следва: разликата над присъдените 13 205.97 евро до претендираните 18 331.36 евро претендирана като част - остатък от общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. главница, ведно със законна лихва и за сумата 79.32 евро, претендирана като неиздължени такси за управление по договора за периода от 06.12.2021г. до 06.02.2023г., на основание чл.12 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г., представляващо неразделна част от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г., както и в частите му, с които са отхвърлен предявените от банката срещу М.

Н. В. осъдителни искове за сумата 18 405.09 евро, претендирана като неиздължена възнаградителна лихва по договора за периода от 06.02.2014г. до 30.08.2017г. и за разликата над присъдените 4 043.13 евро до претендираните 1

7 386.81 евро, претендирани като неиздължена мораторна лихва по договора за периода от 06.05.2014г. до 05.02.2020г., както и е осъдена да заплати разноски и адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оспорва извода на съда, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост размерът на общо дължимата главница по процесния договор за кредит е бил 83 209.97 евро. Излага, че за да приеме това съдът се е позовал на влязлото в сила решение от 06.07.2018г. постановено по гр.дело № 1428/17г. по описа на ВОС, което е имало за предмет правен спор между страните, касаещ сключения между тях договор от 28.11.2017г. Твърди, че във влязлото в сила решение никъде не е прието със сила на присъдено нещо, че общият размер на дължимата главница по договора към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер на 83 209.97 евро. А напротив, в диспозитива на решението е посочена общо дължима главница в размер на 88 331.36 евро. Позовава се и на подписано между страните споразумение от 24.09.2019г., представено по делото, в което ответниците изрично са признали общия размер на дължимата от тях главница в размер на сумата 88 331.36 евро.

Оспорва извода на съда, че по процесния договор не се дължат такси по договора в размер на 79.32 евро за периода от 06.12.2021г. до 06.02.2023г.

Твърди, че посочените такси изрично са уговорени чл.12 от допълнителното споразумение от 28.11.2013г., неразделна част от договора.

Оспорва извода на съда, че вземанията за възнаградителна и мораторна лихва на банката срещу ответника М. Н. В. са погасени по давност. Твърди, че давността е институт, който не може да се прилага служебно от съда и следва да намери приложение само ако някоя от страните е направила изрично позоваване на изтекла погасителна давност. Сочи, че възражение за изтекла погасителна давност е направено само от ответницата Т., а ответникът В. не е направил такова. Твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на чл.120 от ЗЗД е приложил института на погасителната давност и спрямо претендираните вземания срещу ответника В..

2

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което предявените от банката осъдителни искове за главница и такси срещу двамата ответници солидарно, и за възнаградителна и мораторна лихва срещу ответника В. да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна Я. Д. Т. от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди решението в обжалваните от банката части.

Въззиваемата страна М. Н. В. от гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от „Юробанк България“ АД срещу Я.

Д. Т. и М. Н. В., солидарно, за вземания на банката към тях по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 28.11.2007г. както следва: за сумата 18 331.36 евро, претендирана като дължима главница, за сумата 18 405.09 евро, претендирана като дължима възнаградителна лихва за периода от 06.02.2014г. до 30.08.2017г., за сумата 7 386.81 евро, претендирана като мораторна лихва за периода от 06.05.2014г. до 06.02.2023г. и за сумата 79.32 евро, претендирана като неиздължени такси за периода от 06.12.2021г.

Предмет на въззивно производство е решението на първоинстанционния съд, в частите му, с които исковете на банката са отхвърлени, съответно искът за главница за разликата над присъдените 13 205.97 евро до претендираните 18 331.36 евро, за сумата 79.32 евро, претендирана като неиздължени такси за управление по договора за периода от 06.12.2021г. до 06.02.2023г., както и в частите му, с които са отхвърлен предявените от банката срещу В. осъдителни искове за възнаградителна и мораторна лихва.

В настоящето производство е предявен иск за сумата 18 331.36 евро, 3 претендирана като остатък от общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. главница. Не е спорно че между страните е водено търг.дело № 1428/17г., по описа на ОС – Варна, приключило с влязло в сила решение, с което М. Н. В. и Я. Д. В.а са осъдени да заплатят на банката сумата 70 000 евро, предявена като частичен иск от целия в размер на 88 331.36 евро, и представляваща главница по договор за кредит за покупка от 28.11.2007г., ведно със законна лихва от 18.10.2017г., както и суми за неиздължени такси и застрахователни премии.

Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид на това и с оглед влязлото в сила решение по частичния иск, съставът на въззивния съд намира, че е налице сила на присъдено нещо за основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти: съществуването на договорно правоотношение между страните по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. и допълнително споразумение към него от 28.11.2013г., и изискуемост на вземането на банката за главница с обявена на 30.08.2017г. предсрочна изискуемост на главницата, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното материално право. Формираната сила на присъдено нещо относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Или в настоящия случай това са правоизключващите възражения на въззиваемата Т. за приложимост на нормите на ЗЗП и за неравноправни клаузи в договора за кредит, както и възраженията за липса на уведомления за прехвърляне на вземането.

Настоящият състав на съда следва да зачете установената в решението по частичния иск нищожност на клауза на чл.3 ал.5 от договора, позволяваща на банката едностранно да променя лихвения процент.

Спорен пред въззивна инстанция е само размерът на остатъка на дължимата по договора главница, за който размер в цялост няма постановено 4 решение. Съдът, разглеждащ иска за горницата, не е обвързан от мотивите на предходното решение досежно приетия за установен размер на задължението в цялост, включително и за наличието на надплатени суми към 23.11.2013г.

Към договора за кредит е сключено допълнително споразумение на 28.11.2013г., с което страните констатират задължения на кредитополучателя, включващи просрочени главница, лихви и такси, както и размер на редовна главница; съгласяват се просрочените към датата на споразумението вноски да се оформят чрез натрупване към редовно усвоената и непогасена част от главница; договарят нов лихвен процент като сбор на редовен лихвен процент Прайм и надбавка; уговарят период на облекчено погасяване.

Постоянна е практиката на касационната инстанция, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294 ал.1 от ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10 ал.3 от ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД. /в този смисъл решение №66/29.07.2019г. по т.д.

№1504/18г. на второ т.о. на ВКС/. На следващо място в решение №146/01.11.2017г. по т.д. №2615/16г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД. Изложени са съображения, че неравноправни са клаузите, които не са уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като преценката за неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора. Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от 5 първоначалния договор, която е неравноправна. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a3ddc6b-7316-43e9-a0f9-0c9f47e6acf4