Решение № 290 от 15.08.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. С., 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20211800500765 по описа за 2021 година

С Решение № 78 от 09.08.2021г., постановено по гр.д. № 363/2020г. по описа на П.ския районен съд, е прекратен, с развод по чл. 49 от СК сключения между СТ. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. Л. Б., ЕГН ********** граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина.

Със същото решение, упражняването на родителските права по отношение на детето Л. С. Ч.а, ЕГН ********** е предоставено на майката Н.Л. Б. - Ч.а и е определено местоживеенето на малолетното дете Л. С. Ч.а на адреса, на който фактически живее майката (с. Ч., обл. Софийска, ул. „С.П.“ № 13) като на основание чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.30 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, с преспиване; 10 последователни дни през месец юни, 10 последователни дни през месец юли и 10 последователни дни през месец август всяка година, след допълнителна уговорка между родителите кои да са конкретните десетдневия; всяка първа половина от коледните, новогодишните и великденските празници през четните години и всяка втора половина - през нечетните; на рождения ден на детето /15.08/ през четните години; както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите. При това съдът е постановил, детето да се взема и връща по определеното му местоживеене, като бащата се задължава да го води на тренировки по художествена гимнастика в гр. С. за времето, през което е при него, и да не възпрепятства тренировъчния режим.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за издръжката, като е осъдил СТ. Д. Ч.:

1 да заплаща на малолетното си дете Л. С. Ч.а, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на четиристотин лева, дължима до последно число на текущия месец, за който се отнася, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката; да заплаща на малолетното си дете Л. С. Ч.а, чрез неговата майка и законен представител, издръжка за минало време за периода от 11.02.2020г. до 17.12.2020г. в размер на 2000.00 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част за горницата над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 6000 лв.

На последно място, районният съд е предоставил, на основание чл. 56, ал. 5 от СК, за ползване на съпругата Н. Л. Б. семейното жилище, и е постановил, същата да носи брачното си фамилно име - Б., като е оставил разноските в тежест на направилите ги страни.

С решение № 91/06.10.2021г., постановено по същото дело, П.ският районен съд е допълнил горното решение с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираната издръжка за бъдещ период за разликата над 400 лв. месечно до пълния предявен размер от 500 лв. месечно, и е оставил без уважение молбата по чл. 250 от ГПК на Н. Л. Б. за допълване на решението в частта за възстановяване на предбрачното фамилно име на молителката.

С определение № 229/06.10.2021г., постановено по същото дело, П.ският районен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на Н.

Л. Б. за осъждане на СТ. Д. Ч. да й заплати разноски в производството по небрачните искове в размер на 2800 лв.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивни жалби на СТ. Д.

Ч. и Н. Л. Б. срещу горното решение в различни негови части, както и по частна жалба на Н. Л. Б. срещу определението по чл. 248 от ГПК, както следва:

1. Жалбоподателят СТ. Д. Ч. обжалва решението само в частта му, с която е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжказа разликата над сумата 200 лв. до присъдения размер от 400 лв. Счита решението в тази му част за неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Позовава се на указанията, дадени с т. 2 от ППВС №5/16.11.1979г., че нуждите на 2 децата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите винаги са конкретни, а възможностите на родителите се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като възможностите също са винаги конкретни и обективни. Твърди, че районният съд бил приел, че детето Л. има специфични нужди, свързани с тренировъчната й дейност по художествена гимнастика, но по същество ставало въпрос за негови „изключителни нужди” по смисъла на ал. 4 от чл. 143 от СК. Поддържа, че в случая не е направено отделно искане за определяне на добавка към издръжката на детето за покриване на тези негови изключителни нужди, но, доколкото такова се съдържа имплицитно в претенцията за издръжка с позоваване на съответните обстоятелства, следва да се приеме, че тази претенция не е уточнена по размер и е следвало да бъде оставена без движение. Като порок на първоинстанционното решение изтъква, че съдът не бил включил това искане в предмета на делото при неговия доклад. Допълнително подчертава, че присъждането на добавка, предназначена за задоволяване на изключителни нужди по чл. 143, ал. 4 от СК, не е безусловно, а е в зависимост от възможностите на родителя, и освен това тя се дължи само в рамките на определен от съда срок. Счита, че след като не е определил базов размер на издръжката, а е включил в общия й размер добавка за изключителни нужди на детето по чл. 143, ал. 4 от СК, без да прецени възможностите на родителя и без да определи срок за заплащането й, ПРС е постановил неправилно и необосновано решение.

Моли съда да вземе предвид, че влошеното му здравословно състояние ограничава възможностите му да дава издръжка. Допълнително поддържа, че не е спазено изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, при предявяването на осъдителния иск за плащане на издръжка. С оглед предоставянето на семейното жилище по реда на чл. 56, ал. 5 от СК на насрещната страна - Н. Л. Б., предявява претенция по чл. 57, ал. 2, вр. ал.

1 от СК за осъждането й да му заплаща сумата 200 лв. месечен наем за ползване на собствената му идеална част от жилището, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата падежа до окончателно й изплащане. Твърди, че апартаментът е придобит от него и 3 от насрещната страна при равни права като купувачи по договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт № 103 по нот. дело №244/17.09.2008 год. на нотариус Донка Апостолова, като на същия бил извършен основен ремонт през 2019 год. с луксозни подобрения и обзавеждане, които детайлно описва. Посочва начин за плащане на така претендирания наем. Претендира разноски.

2. Жалбоподателката Н. Л. Б. обжалва решението в частите му, с които искът за издръжка за бъдеще време е бил отхвърлен за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. месечно, а искът за издръжка за минал период е бил отхвърлен за разликата над 2000 лв. до 6000 лв.

Оспорва извода на районния съд, че необходимата месечна издръжка на детето Л. е в размер от около 1000 лв. Поддържа, че този размер е около 1550 лв. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд, че, след като най- високото перо от разходите за детето е за гориво на автомобила на майката, бащата не е длъжен да го поема точно наполовина, с оглед възможността, то да се намали при ползване на по- икономичен автомобил. Намира за неправилно, определянето на задължението на бащата за издръжка да се обосновава с бъдещото и несигурно събитие да води лично детето на тренировки. Аргументира се с факта, че досега той не я е водил на тренировки. Прави извод, че разходите за транспорт следва да се разпределят поравно, тъй като няма основание да се предположи, че след постановяване на решението Ч. ще промени поведението си. Намира, че бащата може да заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно при условие, че размерите на доходите на двамата родители са почти идентични. Представя доказателства за разходите на детето във връзка с тренировъчната му дейност. В частта за издръжка за минал период оспорва изводите на съда за честотата на тренировките на детето. Прави алтернативни изчисления относно размера на необходимата издръжка в зависимост от обявеното извънредно положение в страната. Изтъква характера и нивото на тренировъчната дейност в посещавания от детето клуб по художествена гимнастика.

Оспорва въззивната жалба на Ч. в частта й, касаеща размера на присъдената издръжка за бъдеще време, като сочи, че в случая не става въпрос за изключителни нужди на детето и добавка по чл. 143, ал. 4 от СК, а за специфични такива, както правилно бил приел районният съд.

4

Изцяло оспорва и твърденията на жалбоподателя Ч., че не бил в състояние да заплаща присъдената издръжка. Анализира доходите на двамата родители, както и относителния дял от тях, който следва да се отделя за издръжка в присъдения размер. Прави извод, че заплащането на последния не би затруднило нормалния живот на бащата на Л. Ч.а, още повече – като се вземе предвид населеното място, в което живее и което не предполага високи разходи за живот. Счита предявения с въззивната жалба иск по чл. 57, ал. 2 от СК за недопустим, а при условията на евентуалност – за неоснователен. Намира, че в случая съдебното решение не замества наемното правоотношение, тъй като Ч. бил изразил изрична воля за безвъзмездно предоставяне на жилището на бившата му съпруга, тъй като в хода на първоинстанционното производство не бил отправил искане за заплащане на наем. Били налице съвпадащи волеизявления на страните по този въпрос, а постановеното първоинстанционно решение по този въпрос било влязло в сила поради необжалването му. Изразява становище, че това решение би било заобиколено с иска по чл. 57, ал. 2 от СК. По същество счита, че претендираният месечен наем от 200 лв. е прекомерен, както и че същият не съответства на ползваната от насрещната страна част от жилището.

Моли съда да отхвърли изцяло подадената въззивна жалба срещу Решение №78/09.08.2021 г., постановено по гр.д. №363/2020 г. по описа на Районен съд - гр. П., за намаляване на присъдената издръжка в частта й над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 400 лв. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която се отхвърля иска за разликата над присъдения размер от 400 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. и вместо това да се постанови друго, с което искът се уважава и за този размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и в частта му, в която искът за издръжка за минал период е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 6000 лв. и да постанови друго, с което присъжда тази издръжка в цялост. По отношение на иска по чл. 57, ал. 2 от СК поддържа, че същият е недопустим, а по същество - неоснователен и недоказан, респ. прекомерен. Сочи банкова сметка, по която да бъде заплащана присъдената издръжка.

3. Жалбоподателката Н. Л. Б. обжалва определението по чл. 248 от ГПК, 5 като оспорва решаващия извод на съда, че разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК се отнася за всички предявени в производството по чл. 49 от СК искове, вкл. искове за родителски права, искове за режим на лични отношения между родители и деца, искове за издръжка, искове за промяна за фамилното име, искове за предоставяне за ползване на семейното жилище. Прави изрично разграничение между брачни и небрачни искове, Счита, че приложимите разпоредби за определяне на разноските при обективно кумулативно съединени брачен и небрачни искове са чл. 329 от ГПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, като чл. 329 от ГПК е приложим единствено за брачния иск за развод по чл. 49 от СК, а спрямо небрачните искове се прилагат общите правила за присъждане на разноските съобразно чл. 78 от ГПК – дори ако се приеме, че последните представляват по същество спорна съдебна администрация. Цитира съдебна практика в този смисъл. Намира, че разпоредбата на чл. 329 от ГПК е неприложима поради наличието на чл. 318 от ГПК, който определя обхвата и предмета на т.нар. „брачни дела". Подчертава, че за множество обективно съединени искове се дължи отделно адвокатско възнаграждение по всеки един иск, откъдето прави извод, че заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. по исковете за развод и обективно съединените небрачни искове не е прекомерно. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което допълва основното решение по делото, като осъжда С.Ч. да й заплати направените от нея разноски за небрачните искове в производство в размер на 2800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.