Решение № 450 от 04.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110200936 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по пълномощие от адв. С. Г. от САК, против Наказателно постановление № 644884-F651746 от 29.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗС/ и на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 448.92 лв. Претендира се негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Депозирано е писмено такова от пълномощника му.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на административно нарушение № F651746 от 05.05.2022 г., съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели.

Според констатациите на АУАН на 24.02.2022 г. от Агенцията по вписванията (АВ), 1 с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите били предоставени списъци - извадки на лица, които не били изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно не били подали в срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2020 г.

На 26.04.2022 г. в ТД на НАП Велико Търново, при извършена документална проверка на цитираното писмо и списъците към него се установило следното, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38 от Закона за счетоводството (ЗСч) не било изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2020 г. в законоустановения срок - до 30.09.2021 г., с което нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Като дата на извършване на нарушението е посочен 01.10.2021 г.

Към момента на съставяне на АУАН, дружеството било подало заявление № 20220418193819 за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2020 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията.

"***" ЕООД било подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. № 0400И0283207/30.06.2021 г., в която за отчетния период били декларирани нетни приходи от продажби в размер на 448 928.19 лв.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, а АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението било установено въз основа на официален документ - писмо от Агенцията на вписвания.

Горната фактическа обстановка потвърждава по един безспорен и категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, съгласно заповед № 3МФ-644/28.08.2020 год. на Министъра на финансите.

Относно приложението на материалния закон:

Настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило 2 нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Безспорно е, че същото е търговец по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗСч и като такъв е бил адресат на задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на ГФО на дружеството за 2020 г., но не е изпълнил същото в срок.

Към момента на извършване на нарушението срокът по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е бил 30 септември 2021 г. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. – първият ден след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление за вписване на ГФО за 2020 г.

Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан.

В случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, където е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическо лице, при неизпълнено задължение във връзка с дейността по чл. 38 от Закона за счетоводството.

Предвидена е имуществена санкция в размер от 0,1 до 0, 5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкцията е определена в минималния предвиден от законовата норма размер, като административно наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици, които макар и несъставомерни имат значение с оглед индивидуализиране на наказанието. Правилно е определена санкцията, тъй като видно от ГДД по чл. 92 от ЗПКО за 2020 год., дружеството е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 448 928.19 лв.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че нарушението е маловажно.

Нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството по своя характер е формално и наличието на вредни последици за обществените отношения не е елемент от фактическия му състав. Деянието, не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административнонаказателна отговорност за неподалия заявление и не представил за вписване в Търговския регистър ГФО в предвидения от закона срок. Законодателят е отчел повишената степен на обществена опасност на такъв вид нарушения, предвид това, че установяват неблагоприятни икономически условия за останалите участници в търговския оборот. Публичността на финансовото състояние на всеки такъв субект, е гаранция за възможностите му да поема, и изпълнява задължения по настоящи и бъдещи договори с другите участници в търговския оборот. В настоящият случай допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Законодателят е предвидил значителна по размер санкция за това неправомерно поведение – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв., което говори за неговата преценка за високата степен на засягане на защитените обществени отношения.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.

3

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Централно управление на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.

37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.

Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 644884-F651746 от 29.06.2022 г. на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на дружество „***“ ЕООД гр.

Велико Търново, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 448.92 лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4