Решение № 108 от 16.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Разлог, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100308 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от „П.-Д.Р.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., о.Р., о.Б., у.„А.С.“№18, с управител В.К.Г., против Е.Х.Х., с ЕГН*, от г.Р., о.Р., о.Б., у.„Ш.“№49, и съд. адрес: г.Р., у.„С.С.“№2.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата 2`898.91 лева, с която е ощетила дружеството като е заплащала собствени задължения за осигуровки в периода от м.02.2017 г. до м.09.2018 г.; сумата 4`877.06 лева - неотчетена касова наличност към датата на предаване на касовите документи (30.09.2018 г.) и напускане на Х. като съдружник в дружеството: монитор D..”, закупен през м.07.2014 г. или заплати равностойността му от 200.00 лева и монитор P.., закупен през м.02.2013 г. или заплати равностойността му от 300.00 лева, ведно със законната лихва в/у тези суми, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното им изплащане.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва, че е извършвала плащания от името и за сметка на дружеството без знанието на управителя.

Претендира направените по делото разноски.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, ССчЕ, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните в съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приетия по делото доклад по чл.146 от ГПК, правното основание на предявения иск е по чл.59 от ЗЗД, във вр. с чл.57 от ЗЗД.

Фактическит състав на иска по чл.59 от ЗЗД, включва установяването и доказването на следните предпоставки: 1. Наличие на обедняване на ищеца; 2. Наличие на обогатяване на ответника по иска; 3. Причинна вр. м/у обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и 4. Липса на правно основание за тази имуществена нееквивалентност.

В хода на съд. производство, в тежест на ищ еца е да докаже, своето обедняване. Още с ИМ ищецът твърди, че след направена справка при счетоводителя установил, че ответницата е попълвала и подписвала платежни документи от името на дружеството, т. е. разходвала средства на същото, без да е имала такива права и без знанието на ищеца.

1

В ИМ ищецът твърди, че ответницата сама на себе си е плащала заплата за сметка на дружеството, сама е внасяла осигуровки от касата на дружеството, без да е била назначена по трудов договор в него и без дружеството да е имало задължения да прави такива разходи.

Според ищеца всички дейности, които е вършила ответницата били без знанието на управителя и в ущърб на дружеството.

Отделно от горното, в ИМ ищецът твърди, че при напускането на ответницата същата е задържала вещи, собственост на ищцовото дружество.

В отговора на ИМ ответникът е направил 2 основни възражения за неоснователност на претенциите на ищеца: никога не е разходвала средства на ищцовото дружество за лични нужди. за извършваните от нея разпореждания с парични средства на дружеството, управителят Г. бил уведомяван, съгласявал се с тях и не се е противопоставял.

От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията м/у ищцовото дружество и ответницата са отношения м/у съдружник и самото дружество, при което ответницата е разполагала с фактическа власт в/у претендиралите суми. Претенциите на ищеца обосновават твърдения за извършено обсебване на парични средства от ответницата от касата на дружеството, където е работила. В случая твърдяното деяние от ответницата, по отношение ищцовото дружество, покрива състава на обсебване по смисъла на НК. В тази вр. преди да предяви настоящия иск, ищецът е депозирал жалба в РП. Идентичността на твърдяното пред прокуратурата и пред настоящия съд деяние, извършено от ответника, налага идентичност на съжденията относно доказателствата за действителността на твърденията на ищеца. РП е приела, че не е налице обсебване в действията на К. и е прекратила разследването с/у нея. Изводът на прокуратурата е потвърден с определение №502279 от 25.05.2021 г., постановено по чнд №536/2020 г. по описа на PC-Рг.

Доказателствата които са анализирани и от РП-Р. и от съда по горецитираното определение, са същите, които са представени пред настоящия състав по настоящото производство и се основават на извършените счетоводни експертизи при разследването.

Изводът и на двете инстанции - РП и Рг.РС (л.11 от делото), е че „Експертите-икономисти изготвили двете заключения, не установяват каквито и да било данни, че вноските за осигуровки са били заплащани от парични средства, притежание на дружеството. Обратен извод, не може да се направи и от данните в електронната главна книга и оборотна ведомост цитирани в жалбата, инициирала настоящето производство. И двете ВЛ са категорични, че поради липса на издавани първични счетоводни документи е невъзможно установяването на движението на паричните средства на дружеството. От друга страна, гласните доказателства установяват, че Х. е предавала оборота от седмицата на управителя В.Г.".

Настоящето производство не е в съотношение на евентуалност с горецитираните производства на РП и PC-Рг, т. е. резултатът от предходните производства не е обуславящ за настоящото производство. Настоящето производство е самостоятелно такова, но е естествено и логически при наличието на една и съща фактическа обстановка и представени едни и същи доказателства, резултатът да е един и същ.

По настоящето дело бе назначена, изслушана и приета ССчЕ, резултатите от която са в съответствие със заключението на предходните ВЛ по горецитираните предходни производства. ВЛ конкретно посочи в отговора на първи въпрос от заключението, че „експертизата не може да посочи дали платените осигуровки след м.05.2016 г. са със средства на дружеството…“.

Това експертно заключение дава отговор на претенциите на ищцовото дружество, относно използваните средства от ответницата за лични нужди.

Още повече, че за да обоснове претенцията си към ответника, ищецът се позовава на счетоводни документи.

При отговорите на ВЛ в СЗ същият подчерта, че счетоводството, воденото от дружеството- 2 ищец, не е редовно по отношение на осигуровките, поради което данните от счетоводството, на които се позовава ищецът, не могат да служат като доказателства за тези факти- чл.182 от ГПК.

За нередовно водено счетоводство свидетелстват и разпитаните по делото свидетели - М.И., Е.Ч. и Е.Ч., а донякъде и св. А. (последният воден от ищеца), които твърдят за даване пари на ръка на ищеца и неотразяването им, липса на касова книга и т. н. Дружеството не е водило касова книга, за да могат да се установят действителните приходи и разходи на същото. Всички събирани оборотни парични средства били оставяни в плик за управителя, който при връщането си от г.С. вземал плика и парите в него, без да завежда в книгите на дружеството получените от него парични средства. Този начин на работа бил въведен от управителя и той никога не се е противопоставял на това.

В настоящия казус дори да се приеме, че е налице разпореждане с парични средства на дружеството от ответницата, то съгласно възражението в отговора на ИМ, това разпореждане е ставало със знанието и съгласието на управителя на дружеството.

От събраните по делото свидетелски показания се установи, че управителят на дружествотоищец е бил запознат с всички разходи и приходи на дружеството и не се е противопоставял.

Ищцовото дружество е осъществявало своята дейност почти изцяло в района на г.Р.. През цялото време, докато ответницата работила в дружеството, управителят на същото - В.Г., работил на друго раб. място, а именно в г.С. и не е бил пряко ангажиран с дейността на дружество. За да осигури дейност на това дружество, ответницата сама осъществявала всякакви помощни дейности, изцяло в услуга на дружеството, за които дейности ищецът е бил запознат и които дейности са били необходими, за да функционира самото дружество.

Установи се, че управителят не е работил постоянно в офиса, където е работила ответницата, а е идвал в края на седмицата, за да вземе наличните парични средства. Служителите, не само ответницата, заедно с парите са представяли и разчет на получените и похарчени парични средства на ищеца. Същият е бил запознат с начина на работа в офиса и според разпитаните свидетели не знаят да е отправял обвинение за неправилно похарчени средства към ответницата или към другите служители, които са му предавали плика с парите.

Претенцията на ищеца с/у ответницата е за действия, извършени без представителна власт от последната, изразяващи се в разходвани средства на дружеството за минал период м.02.2017 г. до м.09.2018 г. и за сумата 4`877,06 лева - неотчетена касова наличност към датата на предаване на касовите документи (30.09.2018 г.) - близо 5 г. преди завеждане на ИМ. Видно е, че ищецът не се е противопоставил веднага на извършените разходи, ако е имало такива, а приблизително 5 г. след тяхното извършване.

В настоящия случай е приложима презумпцията на чл.301 от ТЗ. Съгласно Решение №89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т.д. №431/2012 г., II т.о., ТК, "С чл.301 ТЗ, е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат".

Съдът намира за неоснователно и твърдението, че ищцовото дружество не е знаело за извършваните ежедневни разходи от офиса в Р. В тежест на ищцовата страна е да докаже, предвид наведените възражения в отговора на ИМ, че не е знаел за извършваните разходи от 3 офиса и че се е противопоставил веднага след узнаването. В този смисъл е и Решение №37 от 1.04.2009 г. на ВКС по т. д. №106/2008 г., II т.о., ТК, съгласно което "Тежестта да докаже, че противопоставянето по чл.301 ТЗ, ищецът е направил веднага след узнаване за сделката, е в/у него и тъй като от доказателствата по делото не се установява да е узнал за сделката по-късно от лятото на 2005 г., като е предявил иска на 6.ХII.2005 г., не се е противопоставил веднага след узнаването на извършената сделка без представителна власт."

По отношение претендираните от ищеца вещи - монитор DEM, cep. №DRIGRFI, закупен през м.07.2014 г. и монитор P.., закупен през м.02.2013 г., по делото не се установи, че ответницата разполага с тези конкретни вещи и същите се намират в нейна фактическа власт.

Видно от представената прокурорска преписка, при напускането на ответницата от дружеството, по жалба на управителя на ищцовото дружество, е бил извършен обиск и изземване на всички вещи, за които ищецът имал собственически претенции.

Претендираните вещи не са намерени във владение на ответника.

Предвид гореизложеното, съдът намира че предявения от ищеца иск се явява неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски от 1`600.00 лева - адв. възнаграждение, съгласно представен на съда списък чл.80 от ГПК.