Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10333 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54852/2025
Вид
Решение № 10333
Подписан
29.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10333 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110154852 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ищецът ЗАД „Алианц“ АД твърди в подадената на 12.12.2025 г. искова молба, че на 04.07.2022 г. по пътя **, Б.Б. като водач на л.а. „********“ с рег. № *******, реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „********“ с рег. № ******. За ПТПто бил съставен двустранен констативен протокол. Ищецът бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, полица № ***************, с валидност към датата на ПТП. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета № **********, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 1102,57 лв., за което сторил ликвидационни разноски от 15 лв.

Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то, за посочената сума. Ответникът извънсъдебно бил канен да плати, като той платил сумата от 415,80 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 701,77 лв. (358,81 евро), главница, представляваща остатък от суброгационно вземане по щета № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 12.12.2025 г. до окончателното й изплащан.

Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва иска. Твърди, че платеното извънсъдебно покривало отговорността му. Твърди липса на причинна връзка за част от щетите и завишен размер на претенцията. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Преди подаването на исковата молба ответникът е платил част от претенцията на ищеца. Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите факти, пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично плащане по суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба ответникът оттегля направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да лишава оттегленото признание от доказателственото му значение, а съдът свободно преценява съответствието както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с останалите обстоятелства по делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, установяват възникване на процесното суброгационно право по основание.

По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

2

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие, тъй като е бил на 4 месеца от пускане в експлоатация при ПТП-то (съгласно заключението на САТЕ). Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е 987,08 лв.

По делото има доказателства единствено, че ищецът е платил 400,80 лв. по щетата, както и че обичайните ликвидационни разноски са 15 лв.

Така, размерът на суброгационното право следователно се определя от платеното и обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер на 415,80 лв. Извънсъдебно ответникът е платил 415,80 лв., поради което искът следва да се отхвърли, тъй като не остава дължим остатък.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът.

Ответникът е сторил разноски в размер на 100 евро за депозит за вещо лице и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му придсъжда 101 евро юрисконсултско възнаграждение, общо сумата от 201 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Алианц“ АД, ЕИК ***, против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 358,81 евро, главница, представляваща остатък от суброгационно вземане по щета № **********, за вреди, причинени на л.а. „********“ с рег. № ******, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“, полица № ***************, при ПТП от 04.07.2022 г. по пътя **, причинени виновно при управление на л.а. „********“ с рег. № *******.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД „Далл Богг:

3

Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 201 евро, разности, сторени в производството по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4